Решение № 149 от 18.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. И.А като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110201474 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. Н. И. с ЕГН ********** против наказателно постановление № **-****-****** от **.**.**** год., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, с което за административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като се твърди, че не е извършено нарушение на правилата за паркиране, тъй като автомобилът се е намирал извън обхвата на автобусната спирка. Моли се за неговата отмяна.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание лично и се представлява се от адв. Д. С. – поддържат жалбата. Претендират разноски за адвокат в размер на 200 евро.

Въззиваемата страна – не се представлява в съдебно заседание. Не е заето становище по жалбата. Правят възражение за прекомерност на претендираните разноски.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 4530458 от дата 09.10.2025 г. с актосъставител А. И. С. – мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Велико Търново присъствието на свидетелите Й. Е. И. и А. В. П. – свидетели само при съставяне на АУАН.

В АУАН е вписано, че жалбоподателя има възражения, които ще изложи писмено. Подадено е писмено възражение с което се оспорва установеното от фактическа страна, твърди се че не е извършено нарушението, описано в АУАН, както и че автомобилът е бил спрян на около 3-4 метра след края на автобусната спирка.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

В НП се приема за установено, че На **.**.**** г. около **:** ч. в гр.

***, на ул. „***“ № 1, жалбоподателят паркирал лек автомобил „***“ с рег. № *** в зоната на действие на автобусна спирка на редовните линии за обществен превоз на пътници, която е сигнализирана с пътен знак Д24. АУАН е бил съставен след възражение по фиш серия GT номер 17764159.

Нарушението е заснето с РСОД.

При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че е налице административно нарушение по чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро).

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове, не страдат от реквизитни недостатъци.

Съдът счита, че административно наказателното производство е протекло без съществено нарушение на процесуалните правила. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП тези на чл. 57 ЗАНН.

От фактическа страна:

Съдът счита, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка е неправилно установена в частта и относно това, че процесният автомобил е паркиран в зоната на 2 действие на автобусна спирка. Тя се не потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От приложените по делото 7 броя снимки, заснети с РСОД № 33, се установява, че автомобилът на жалбоподателя е паркиран на пътното платно на няколко метра след края на металната конструкция (навеса) на автобусната спирка, в непосредствена близост до стълб от уличното осветление. По делото е представена официална справка и схема от Община Велико Търново, от които е видно, че в посочения участък на ул. „***“ няма специално уширение („джоб“) за спиране на автобуси, нито е положена хоризонтална пътна маркировка тип М14 („зигзагообразна линия“).

В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителят С., който потвърждава, че автомобилът е бил разположен в западна посока, след физическия край на металната конструкция на спирката. Свидетелите И. и П. са свидетели само при съставяне на акта, поради което не могат да допринесат за изясняване на фактите от обективната страна на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

За да е налице нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП, следва да се докаже паркиране в зоната на спирка за обществен превоз. За определяне на обхвата на тази „зона“, при липса на специално уширение, законът предвижда ясни правила в разпоредбата на чл. 55, ал. 11 от ППЗДвП. Съгласно тази норма, когато спирката не е оформена със специално уширение на пътното платно, краят й се определя от края на пътна маркировка М14, или ако няма такава - където е последният указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака за началото и Д22, Д23 и Д24.

В конкретния случай е доказано, че не е налице специално уширение за спирката и че липсва маркировка М14. На мястото обаче е налична 3 изградена конструкция (навес), върху която са поставени указателните табели и разписанията на автобусните линии. При наличие на такъв указател, съгласно цитираната разпоредба, именно той маркира края на спирката.

Прилагането на 50-метровата зона е субсидиарно и е допустимо само ако липсват първите два критерия. Тъй като автомобилът е бил паркиран след края на конструкцията, той се е намирал извън законовата зона на забраната.

Наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като е приел наличие на нарушение без да съобрази специфичните правила за индивидуализация на обхвата на автобусната спирка.

По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за адвокат в размер на 200 евро. Посоченият размер съдът приема за съответен на вида на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и оказаната правна защита.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от **.**.**** год., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, с което на С. Н. И. с ЕГН ********** за административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл.

183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро), като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Велико Търново да заплати на С. Н. И. с ЕГН ********** сумата от 200 евро, представляваща направените от него разноски за адвокат.

Решението подлежи на обжалване

4 пред

Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5