Протоколно определение № 4633 от 14.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 5601/2024
- Вид
- Протоколно определение № 4633
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 06.11.2024
- Състав
- Кирил Георгиев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 142а, ал. 2 и 4 · Наказателен кодекс
- чл. 142а, ал. 2 и 4 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 282 · Наказателен кодекс
- чл. 282, ал. 2 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 282, ал. 2 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 286 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 311 · Наказателен кодекс
- чл. 321 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 205, 207, 208, 209 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 205, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 205, 207, 208, 209 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 205, 207, 208, 209 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 205, 207, 208, 209 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 302 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 416, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 417, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 417, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 441 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 485 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 4633 гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кирил Г. Д. при участието на секретаря Виктория Тр. Христова и прокурора Р. Д. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Кирил Г. Д. Частно наказателно дело № 20241100205601 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОР-ГР. СОФИЯ – редовно призован, изпраща представител – явява се юрисконсулт П.Г. с днес представена заповед за упълномощаване.
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА изпраща представител, явява се прокурор Н..
– редовно призована,
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Е. Д. М. – явява се лично, доведен от РД „Охрана” от Затвора-гр. София.
В залата се явява адв. И. Ю. - определен за служебен защитник на обвиняемия.
СВИДЕТЕЛКАТА М. Т. – редовно призована, се явява.
СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ на служителите на ОЗ „Охрана“ да свалят всички белезници на лишения от свобода по време на провеждане на съдебното заседание
1
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелката /по представен документ за самоличност - лична карта № ****, издадена на **** г. от МВР-София/:
М. Р. Т. – на 31 години, неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ ВРЪНА ЛИЧНАТА КАРТА НА СВИДЕТЕЛКАТА.
СЪДЪТ разясни на свидетелката правата и задълженията й в настоящото производство, както и отговорността й за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал.1 НК.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Разбрах правата и задълженията си. Ясна ми е отговорността по чл. 290, ал. 1 НК. Обещавам да кажа истината.
СЪДЪТ отстрани свидетелката от съдебна зала до провеждане на нейния разпит.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по хода на съдебното следствие.
ЮРК. Г.: Нямам искания за отводи и по хода на съдебното следствие.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М.: Имам искане за отвод на прокурора и съдията, и на служителите, тъй като в настоящия случай срещу мен се 2 извършва една огромна несправедливост и аз съм уведомил СГП, да кажем, с 200 жалби, че съм противозаконно лишен от свобода от 05.06.2019 г., незаконно се намирам в затвора. Също тази жалба съм изпратил и на дознанието и на служителите на „Г.М. Д.“ и на СЦЗ, които имат отношение към моето правно положение в затвора като съм посочил, че от 05.06.2019 г. съм противозаконно лишен от свобода чрез отвличане, като е използвано правосъдието за цели, различни от целите на правосъдието, даден съм на съд с обвинителен акт, който обвинител акт не е разгледан от компетентния съд.
Първият съд, АСнС по дело № 102/2018 г. на АСнС и тоя съд ме е осъдил, че Н.Ц.Г. не е отразено в обвинението лице, бил лично отнел парите 136 000 лева от владението на О.Б., за което престъпление съм обвинен аз. И от тоя момент делото не е решено от фактическа и правна страна - дали Е. Д. М. е заплашил с автомат този въпросния пострадал О.Б., дали му е казал Е. Д. М. с вербална и с оръжие заплаха да падне на земята и делото не е решено от фактическа и правна страна дали Е. Д. М. е отнел чантата с пари, така както е обвинен с обвинителен акт по пр. пр. № 431/2013 г. на Специализираната прокуратура.
По поръчка според съдиите, те ми се похвалиха и ме заплашваха с Б.Б., заявиха ми, че няма да останат без работа, тъй като съм бил поръчан от министър-председателя Б.Б. да бъда съден в този съд и да бъда осъден за назидание на всички, за да ги плашат с моето осъждане и заради това те били приподписали тия мотиви, Г.Г. лично ми го заяви с Е.П. в Апелативния съд както четях делото и ми заявиха, че им създавам проблеми и са ме осъдили по непредявени обвинения, те само са приподписали съдебния акт, присъдата е написана от други, защото аз започнах да ги обвинявам, че са извършили срещу мен отвличане чрез осъждане по непредявени обвинения. По-нататък съдът е изменил начина на извършване на престъплението. Без да имат компетенция съдиите са изменили начина на извършване на престъплението и участниците в извършване на престъплението, и от фактическа и правна страна не решават делото, ами измислят нови участници в извършването на престъплението, които не са отразени от прокурора в обвинителния акт и се произнасят по едно измислено от тях, въз основа на лъжа, обвинение, което не представлява обвинение, защото аз не съм обвинен. След като не съм обвинен и това не е предметът на делото, осъждането по непредявени обвинения, че Н.Ц.Г. бил отнел чантата с парите, бил пострадал О.Б., насочил срещу него пистолет, ударил го по главата и му взел парите, че Л.Т.Л. и Е.П. били 3 извадени и насочили огнестрелно оръжие – пистолети срещу пострадалия О.Б., казали му да легне на земята и съдействали на Н.Ц.Г., неотразено в обвинителния акт лице, да отнеме чантата с парите от пострадалия Божилов, това не е предмет на делото и това е измислица на съдиите. Въз основа на лъжата те измислят, допълват, добавят, надграждат и измислят нови фактически обвинения, които са неотразени в обвинението. По отношение на тука юристите, искам да кажа, че цялото това нещо, което в жалбата съм го посочил, представлява нелегитимен съдебен акт, присъда по непредявени обвинения, тъй като обвинителният акт очертава компетентността на прокурорите и съдиите по дадено наказателно производство и определя техните права и задължения, които са да разгледат и решат делото дали обвиняемият, подсъдимият в случая, е извършил престъпленията, за които е обвинен и е даден на съд съгласно чл. 246, ал. 1, 2 и всичките там последващи.
В нашия случай това не се случва - АСнС не е сезиран с обвинителния акт за престъпленията, за които се твърди в осъдителната присъда, че съм извършил.
Нито едно от описаните в присъдата престъпления не представлява дейност на държавата и съдиите нямат компетентност да издават такава присъда, оттук нататък тоя ад, той не подлежи на коментиране, не подлежи на нищо, защото представлява, както казах, присъда по непредявени обвинения. Прокурорът няма право да изготвя протест, въз основа на присъда по непредявени обвинения и когато направи това нещо, да иска с АСП да бъде осъден от ВКС да потвърди присъдата от втората инстанция на АСнС по дело № 102/2018 на АСнС. Същият този прокурор изготвя противозаконен протест с искане да се потвърди присъдата на Апелативен съд, защото той няма компетентност и прокуратурата не може да процедира при невалиден съдебен акт на въззивната инстанция на въззивен апелативен съд. Приемането от ВКП и ВКС делото в този му вид при осъждане на подсъдимите лица извън предмета на делото по непредявени обвинения изначало е невъзможно и несъстоятелно, защото самият ВКС и прокуратурата трябва да следят служебно за предмета на делото и, второ, за да упражнят дадените им от съда, от самата същност на правосъдието правомощия, да разгледат делото съгласно обвиненията, предявени на обвиняемите в обвинителния акт, което не се случва. В настоящия случай аз във ВКС съм подал жалба, че съм осъден за различна фактическа обстановка от повдигнатите ми обвинения, която жалба не се разглежда. Отивам на ВКС и в нарушение на практиката на ВКС, която 4 изначало има и тълкувателни решения, но сега не разполагам тук с необходимата информация, но съм ги посочил в подадена жалба и до Вас и до прокуратурата, ВКС не решава делото от фактическа и правна страна, и издава противозаконен акт в нарушение правото на свобода и сигурност, като ме лишава на 16.04.2020 г. от свобода. Тоест, това нито е присъда, то е един вид незаконност, която се представя от властите за законност, но не е така, защото актът на ВКС по непредявени обвинения представлява невалиден съдебен акт и те са ме осъдили окончателно. Това е извращение в правосъдието, това е унищожение на правосъдието, че Е. Д. М. бил заплашил с автомат неотразено лице К.К., който не фигурира в обвинението, аз не съм обвинен за него, съответно ВКС не може да се произнася. ВКС не може да се произнася дали Н.Ц.Г. е извършил престъплението, дали лично е отнел чантата с парите. ВКС ме е осъдил по непредявени обвинения, че Л.Т.Л. с Е.Д.П. са насочили пистолет и казали на пострадалия Божилов да падне на земята, след което Н.Г. отнел чантата с парите, а Н.Г. е неотразено в обвинението лице. По-нататък се появява друго, второ неотразено лице, което ме е превозило според съдиите и техните лъжи от местопрестъплението след извършване на грабежа до трето неотразено лице Е.Т.Л., където аз Е. Д. М. и Н.Ц.Г. сме били поделили отнетата сума. По този начин без да имаме такова обвинение сме ходили в жилището на Е.Т.Л., аз противозаконно съм лишен от свобода за осъществяване фактическа власт върху отнетата сума, за която не съм обвинен, тъй като обвинителният акт приключва по чл. 246 от НПК, че лицата Е. М., Л.Т.Л. и Е.П. избягали след извършване на грабежа с автомобил „Фолксваген“ с четвърто, неотразено в обвинението лице, за което не се знае и съдът не се е произнесъл за него абсолютно нищо, но аз не съм обвинен Д.Г.Г. да ме е превозвал през време на грабежа и да ми е съизвършител, така както са ме осъдили. Друго нещо, за отнемането съм осъден, че съм отнел на някакъв човек оръжието - пистолет „Байкал“, при положение, че за това нещо беше обвинен Е.П. и по това няма никакво решение на съда, а имам осъждане по непредявено обвинение на Е. М. за отнемане на пистолет. И цялото това нещо, господин съдия, Вие вече го знаете от подадените от мен жалби до СГС и до прокуратурата. След като го знаете и вие не реагирате, го приемате с мълчаливо съгласие, дори в отказ от правосъдие, като нарушавате чл. 1 от НПК, нарушавате чл. 205, 207, 208, 209 от НПК. Никой не се самосезира от прокуратурата, ГДИН също не сезират никой. Чл. 205 от НПК излиза, че е 5 някакъв мъртъв закон плюс чл. 47 от Хартата на ЕС, плюс чл. 13 от Европейска конвенция за защита правата на човека, плюс чл. 2 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН и Вие обезмисляте самата същност на правосъдието. Моите действия в тази насока да сезирам органите на държавата във въпросния случай по това дело, което е с номер 5601/2024 г. на СГС и се случва едно абсолютно нищо и аз съм отвлечен от органите на държавата по описания начин, защото отвличането представлява именно престъпление по чл. 142а, ал. 2 и 4 от НК и никакъв магистратски имунитет не предпазва тези съдии и прокурори, които извършиха това нещо срещу мен. Излиза, че има една организирана престъпна група в България, всичките тия участници в тия престъпления, защото това е престъпна деятелност на група, в която участват в нея магистрати, това е ОПГ по смисъла на чл. 321 от НК. Тя има огромно влияние върху съдебната власт и продължавате да ме изтезавете, да ме държите в затвора чрез осъждане с непредявени обвинения, чрез противозаконно лишаване от свобода повече от два дена, като това нещо продължава от 05.06.2019 г. до този момент и СГП, ГДИН и СГС никой не се е сезирал, за да се извърши разследване защо, как и по какъв начин едно лице Е. Д. М. твърди от затвора, че е осъден по непредявени обвинения и се намира незаконно в затвора. Това е нарушение на самия принцип за държавност, нарушение в брутална незаконност, правата на човека, върховенството на правото и смисъла на правосъдието и вие сега какво искате да кажете, че аз тук трябва да дойда и да участвам в един процес при положение, че твърдя, че съм отвлечен. Идеята ми е, че вие не осъществявате правосъдие, а осъществявате прикриване на деянията, които са извършени срещу мен и сте брутално предубедени и действате по поръчка на тези същите, които ме държат в затвора по този начин.
Обръщам се към юристите с искане за отвод, защото допускат с бездействие и действие да не се сезират компетентните органи. От колко време е това дело, аз съм подал тези жалби, които са в кориците на това дело преди повече от десет дена, за което е уведомена прокуратурата, уведомен е СГС, представителят на ГДИН от материалите по делото също е запознат. Не може да се подават жалби в България и по тях да няма никакво движение. Това са ми мотивите за искане на отвод, защото съдействате да стоя в затвора чрез действие и бездействие, като прикривате извършените срещу мен престъпления, които са описани в жалбата. По отношение на СГП искам да 6 кажа следното: На 04.09.2024 г. съм подал жалба до СГП с № 10705/04.09.2024 г. на Затвора – София до СГП, в която жалба искам да бъда освободен и там съм посочил защо и как незаконно съм лишен от свобода.