Определение № 630 от 30.12.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. В., 30.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20251300500296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №11377 /24.09.2025г. на „ЮКБ“ ЕООД със седалище в С. срещу Определение №1467/04.09.2025г. по гр.д.№882/2025г. по описа на РС В., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска . Излага се, че обжалваното определение РС В. е неправилно и необосновано, като съдът не е взел предвид всички факти от значение за спора.

Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на производството по делото.

Съставът на ВОС намира, че частната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е и основателна. Съгласно ТР 6/15.01.2019 по т.д. №6/2017г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество – той решава сам поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в частната жалба, тъй като законът не предвижда основания за обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд по гр.д.№ 882/2025г. ВРС е образувано с подадена искова молба от въззивника -вх.№ 4497/08.04.2025г. с правно основание чл.422 ГПК, след издадена заповед №63/22.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 138/2025г. на 1

ВРС, срещу която е подадено възражение в срок от длъжника Р. Л. П..

Същата заповед е обезсилена с Разпореждане №1397/26.06.2025г. по ч.гр.д.№ 138/2025г на ВРС и производството по делото е прекратено.

В обжалваното определение ВРС е приел, че след като заповедта по ч.гр.д.№ 138/2025г на ВРС е обезсилена, за заявителя, въззивник в настоящото производство, липсва правен интерес от разглеждане на иск с правно основание чл.422 ГПК. Сочи се от съда, и че заявителят не е инициирал изменение на иска ,с преминаването му в осъдителен.

ВОС, като взе предвид частната жалба и събраните доказателства, намира следното.

С разпореждане №526/26.02.2025г. по ч.гр.д.№ 138/2025г. на ВРС, с оглед подаденото възражение от длъжника против издадената заповед по чл.410 ГПК, на заявителя „ЮКБ“ ЕООД със седалище в С. е указана възможността да предяви иск в едномесечен срок от получаването на разпореждането.

Същото е връчено на заявителя на 12.03.2025г. , видно от върнатия отрязък.

Видно от представените писмени доказателства от ССЕВ, искова молба по ч.гр.д.№ 138/2025г., ведно с молба по делото са подадени и подписани електронно от въззивника на 08.04.2025г. Видно от молба , подадена до РС В., заедно с исковата молба, част от дело № 882/2025г., подписана е електронно на 08.04.2025г./стр.8 от гр.д.№ 882/2025г/ заявителят е представил копие на подадена в срок искова молба и е поискал прилагането и като доказателство на основание чл.415 ГПК по ч.гр.д.№ 138/2025г. Видно е че същата е подадена в едномесечния срок, по реда на чл.102б ГПК.

Следва да се отбележи, и че производството по ч.гр.д.№ .№ 138/2025г. на ВРС е прекратено на 26.06.2025г. , след като вече е образувано гр.д.№ 882/25г на ВРС на 08.04.2025г., в който случай правомощията за обезсилване на издадената заповед са на исковия съд, а не на заповедния, съгласно т.11г от ТР 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСТГК на ВКС.

Не на последно място, необоснован е и извода на съда, че заявителят не е направил искане за изменение на иска от установителен към осъдителен, дори да бъде прието, че действията на съда по ч.гр.д.№ 138/2025 на ВРС са законосъобразни, предвид факта, че разпореждане № 1397/26.06.2025г., с което е обезсилена заповедта и прекратено заповедното производство, е съобщено на заявителя на 16.07.2025г., видно от отрязъка, върнат по делото, след образуването на исковото производство, и на заявителя не са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, с оглед разпоредбата на чл.129, ал.2, във вр. с чл.127 , ал.1, т. 5 ГПК.

С оглед изложеното обжалваното определение за прекратяване на производството е незаконосъобразно постановено, и следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изложеното, ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1467/04.09.2025г. по гр.д.№882/2025г. по описа на РС В..

ВРЪЩА делото на Районен съд В. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. В., 30.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20251300500296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №11377 /24.09.2025г. на „ЮКБ“ ЕООД със седалище в С. срещу Определение №1467/04.09.2025г. по гр.д.№882/2025г. по описа на РС В., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска . Излага се, че обжалваното определение РС В. е неправилно и необосновано, като съдът не е взел предвид всички факти от значение за спора.

Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на производството по делото.

Съставът на ВОС намира, че частната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е и основателна. Съгласно ТР 6/15.01.2019 по т.д. №6/2017г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество – той решава сам поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в частната жалба, тъй като законът не предвижда основания за обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд по гр.д.№ 882/2025г. ВРС е образувано с подадена искова молба от въззивника -вх.№ 4497/08.04.2025г. с правно основание чл.422 ГПК, след издадена заповед №63/22.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 138/2025г. на 1

ВРС, срещу която е подадено възражение в срок от длъжника Р. Л. П..

Същата заповед е обезсилена с Разпореждане №1397/26.06.2025г. по ч.гр.д.№ 138/2025г на ВРС и производството по делото е прекратено.

В обжалваното определение ВРС е приел, че след като заповедта по ч.гр.д.№ 138/2025г на ВРС е обезсилена, за заявителя, въззивник в настоящото производство, липсва правен интерес от разглеждане на иск с правно основание чл.422 ГПК. Сочи се от съда, и че заявителят не е инициирал изменение на иска ,с преминаването му в осъдителен.

ВОС, като взе предвид частната жалба и събраните доказателства, намира следното.

С разпореждане №526/26.02.2025г. по ч.гр.д.№ 138/2025г. на ВРС, с оглед подаденото възражение от длъжника против издадената заповед по чл.410 ГПК, на заявителя „ЮКБ“ ЕООД със седалище в С. е указана възможността да предяви иск в едномесечен срок от получаването на разпореждането.

Същото е връчено на заявителя на 12.03.2025г. , видно от върнатия отрязък.

Видно от представените писмени доказателства от ССЕВ, искова молба по ч.гр.д.№ 138/2025г., ведно с молба по делото са подадени и подписани електронно от въззивника на 08.04.2025г. Видно от молба , подадена до РС В., заедно с исковата молба, част от дело № 882/2025г., подписана е електронно на 08.04.2025г./стр.8 от гр.д.№ 882/2025г/ заявителят е представил копие на подадена в срок искова молба и е поискал прилагането и като доказателство на основание чл.415 ГПК по ч.гр.д.№ 138/2025г. Видно е че същата е подадена в едномесечния срок, по реда на чл.102б ГПК.

Следва да се отбележи, и че производството по ч.гр.д.№ .№ 138/2025г. на ВРС е прекратено на 26.06.2025г. , след като вече е образувано гр.д.№ 882/25г на ВРС на 08.04.2025г., в който случай правомощията за обезсилване на издадената заповед са на исковия съд, а не на заповедния, съгласно т.11г от ТР 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСТГК на ВКС.

Не на последно място, необоснован е и извода на съда, че заявителят не е направил искане за изменение на иска от установителен към осъдителен, дори да бъде прието, че действията на съда по ч.гр.д.№ 138/2025 на ВРС са законосъобразни, предвид факта, че разпореждане № 1397/26.06.2025г., с което е обезсилена заповедта и прекратено заповедното производство, е съобщено на заявителя на 16.07.2025г., видно от отрязъка, върнат по делото, след образуването на исковото производство, и на заявителя не са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, с оглед разпоредбата на чл.129, ал.2, във вр. с чл.127 , ал.1, т. 5 ГПК.