Решение № 543 от 20.12.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Р., 20.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500804 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

В. Т. М. и М. П. М., и двамата от гр. Р., са обжалвали решение №1119/13.07.2025г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N 4217/24г., с което е уважен предявеният против тях иск и на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД са осъдени да заплатят на ищците по делото сумата от 23850лв., както и разноските по делото. Излагат доводи за неправилност на решението и молят въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендират разноските по делото.

Въззиваемите А. Н. А., с постоянен адрес с. С., общ. С. П., обл. Р. и М. Б. А., от гр. Р., изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Молят решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и да им бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция.

Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и 1 събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Н. А., от с. С., община С. П., обл. Р. и М. Б. А., от гр. Р. против В. Т. М. и П. М. М., двамата от гр. Р. за заплащане на сумата 23850лв., представляваща платена без основание продажна цена за закупуване на недвижим имот, находящ се в гр. Р., а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-1818/16.05.2007г. на изп.директор на АК, с адрес на сградата гр. Р., ул. “З.“№**, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 20кв.м, ет.1 с предназначение : сграда за търговия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В хода на делото, на 15.09.2024г. ответникът П. М. М. е починал и на основание чл.227 ГПК като страни са конституирани наследниците по закон В. Т. М., преживяла съпруга и М. П. М., син.

В исковата молба се твърди, че на 05.04.2024 г. първият ищец А. А. и „Агенция за недвижими имоти-Георги Тасков“ЕООД сключили ДоговорПоръчка за блокиране продажбата на недвижим имот, собственост на ответниците В. М. и П. М., находящ се в гр. Р., ул. „З.“ № **, представляващ земя и жилищна сграда с гараж /последния с променено предназначение на сграда за търговия/ за цена от 50000 евро или 98000 лв., за което ищецът депозирал гаранция 2000 евро или 3920 лв., която се приспада от цената.

Твърди се, че на 29.05.2024г. нот. акт № 118, том III, рег. № 5097, дело № 360/29.05.24 г. на нотариус Р. П., с район на действие РС-Русе, А. А. и М. А. закупили от ответниците В. М. и П. М. притежаваната от тях в режим на СИО двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място по ул. „З.“№ **, в гр. Р., на две нива, всяко от по 52 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, с маза от 20 кв.м., заедно с 59/333 ид.ч. от Поземлен имот, целият с площ от 320 кв.м., за сумата 60 000 лв., изцяло платени със заемни средства от ипотечен кредит в „Банка ДСК“ АД, като на 30.05.2024г. 38 000 лв. са преведени по банкова сметка на П. М. М., а 22000 лв. са преведени на В. Т. М. В деня на сделката-29.05.2024г., ищецът заплатил на Агенцията за недвижими имоти – „Недвижими имоти-Георги Тасков“-ЕООД, сумата 1960лв комисионна.

Договорено било остатъкът в размер на 32120лв. да се счита за продажна цена на гаража към жилищната сграда. Ищецът посочва, че в съдържанието на нотариалния акт от 29.05.2024г. не фигурира гаражът към жилищната сграда, а 2 именно : самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, въпреки че е предмет на преддоговорните отношения между страните по сделката.Причината за това била, че обектът е съсобствен между продавачите М. и Т. Т., племенник на М., което не е било известно на купувачите. В исковата молба се твърди, че след изповядване на сделката за продажба на имота, П. М. е уверил А. А., че „собствеността върху гаража ще бъде прехвърлена изцяло“, включително и притежаваните от Т. Т. идеални части, ако на същия бъде заплатена сумата от 23850лв. Ищците искали да придобият собствеността върху целия имот, заедно с гаража, понеже от него се влиза в жилищната сграда, закупена на 29.05.2024 г., А. А. изтеглил от Банка ДСК-АД сумата от 24000лв и предал на П. М. в брой договорените 23850лв., за което М. бил подписал разписка на гърба на самото платежно нареждане.Ищците заявяват, че след получаване на сумата 23850лв и до момента на подаване на исковата молба, ответниците не били предприели никакви действия по реализиране на сделката за процесния гараж. При разговор със съсобственика Т. Т. разбрали, че той не е давал съгласие, респ. не е упълномощавал П. М., да получи продажната цена за съсобствения гараж. Ищците считат, че ответниците са получили сумата 23850 лв. без правно основание и следва да я върнат.

В отговорите на исковата молба всеки от ответниците оспорва твърдението, че договорената цена на жилищната сграда е в размер на 60000лв., а за гаража – в размер на 32120лв., както и че П. М. е поставил като условие за прехвърляне на гаража заплащането на сумата от 23850лв., която да бъде дадена на племенника Т. Т.. Заявяват, че „договорената продажна цена за целия имот е била в размер на 98000лв. и че към този момент мислели че са собственици на целия имот“. Тъй като купувачите не разполагали със собствени средства, кандидатствали за ипотечен кредит, в тази връзка им предоставили всички документи за имота, необходими за отпускане на кредита и тогава „ от служителите на банката всички узнали, че гаражът не фигурира в нотариалния акт от 1989г…“, а е останал в собственост на родителите на П. М..Следователно, много преди подписване на нотариалния акт ищците знаели, че гаражът няма да бъде включен в него, но „искали“ да приключат сделката. В отговорите на исковата молба всеки ответник изрично заявява, че в нотариалния акт е посочена продажна цена в размер на 60000лв, за да се заплатят по-малки нотариални такси и по-малък местен данък и че сумата от 23850лв получена от ответника П. М. е „доплащане на продажната цена за къщата и поземления имот“. Твърдят, че „чрез посредника по сделката“ П. М. се договорил с племенника си да прехвърлят допълнително собствеността върху гаража за сумата 10 000 лв., в който смисъл подписал декларация и я предоставил на ищеца. С оглед тези обстоятелства, постигнали съгласие, в допълнение към депозита от 3920 лв., ищците да заплатят за жилищната сграда и дворното място още 83 850 лв., а 10 000 лв. да заплатят в деня на сделката за гаража, но „…племенникът се отметнал“.Считат, че след като са придобили право на собственост върху поземления имот, ищците са 3 станали собственици и на процесната сграда по приращение, поради което нямат правен интерес от водене на настоящото дело????. Заявяват, че не са получавали заплащане на цената за процесната сграда /обект/ и не са се обогатили за сметка на ищците по никакъв начин и молят исковете да бъдат отхвърлени.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск и е осъдил В. Т. М., лично и като наследник на П. М. М. и М.

П. М., в качеството му на наследник на П. М. М. да заплатят на ищците сумата в размер на 23 850 лв., с която неоснователно се обогатили за сметка на ищците, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 24.07.2024 г., до окончателното й изплащане.

В доклада по делото по чл.146 от ГПК съдът е посочил, че претендираното право по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД произтича от следните обстоятелства:обогатяване на ответниците на отпаднало основание, обедняване на ищците, връзка между настъпилата за ответниците полза и настъпилата за ищците вреда.Първоинстанционният съд е указал, че ищците следва да докажат, че ответниците са получили продажната цена без основание и под отлагателно условие, което не се е сбъднало. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, че са собственици на гаража на годно правно основание; че сумата от 23850лв представлява доплащане на продажната цена на къщата и поземления имот; че са уговорили собствеността върху гаража да се прехвърли срещу сумата от 10000лв и че ищците са станала собственици на гараж по силата на приращението „или че са изпълнили чрез плащане на сумата“.

С исковата молба е представен нотариален акт за покупко-продажба № 36, т.9, дело № 2330 от 1958 г. на нотариус при Русенски районен съд, от който се установява, че А. Г. Г. продава на К. Г. М., за сметка и в полза на брат му М.

Г. М., собствената си половина идеална част от Дворно място от 330 кв.м в гр.

Р., ул. "З.", кв. 155, парцел XIII-2738, при съседи ул. "З." и П. И. Н., за сумата 1650 лв. С договор за доброволна делба на недвижим имот от 27.02.1962 г., сключен между К. Г. М. и М. Г. М., К. М. и М. М. извършили делба на описаното дворно място в гр. Р. от 333 кв.м, находящо се на ул. "З." № **, кв.

155, парцел XIII-2739, в което е построена двуетажна жилищна сграда на 86 кв.м. със средства на двете страни, при която К. Г. М. приема и получава следната част: две стаи в долния етаж от към източната страна с маза под южната стая и клозет, непосредствено до северната стая; две стаи в горния етаж, над стаите от долния етаж с клозета над този от долния етаж; от незастроеното дворно място 188/333 ид. части, като реално ще ползва една ивица вход от ул. "З." от 1,50 м. ширина, за влизане в задната част на двора от към съседа Х. Б. и северната част от двора откъм съседа И. М. и П. Н. и югоизточния ъгъл от към съседа А. Г. и ул. "З." от 18 кв.м.Съделителят М. Г.

4

М. приел и получил следната част: две стаи в долния етаж откъм западната страна, с маза под южната стая и клозет, непосредствено до северната стая; от горния етаж получава две стаи над стаите, които получава в долния етаж; от незастроеното място получава 59/333 ид. части, като реално ще ползва една ивица непосредствено до постройката - стаите на долния етаж, които той получава от 2,5 метра, от ул. "З." до края на постройката и югозападно от двора между ивицата на К. Г. М. и линията, която дели постройката помежду им.

С разрешение за строеж № 404 от 16.04.1984 г. М. Г. М. е разрешено да построи гараж в парцел XII-4199, кв. 498 по плана на гр. Р., ул. "З." № ** – л.28 от гр.д.№4217/24г. на РРС. Не се спори, че строежът е реализиран.Правилно първоинстанционният съд е посочил, че М. М. е станал собственик на гаража.

От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 130, том 6, дело № 2186 от 1989 г. на нотариус при РС-Русе се установява, че М. Г. М. и С. И. М. прехвърлят на сина си П. М. М. техния собствен недвижим имот: 59/333 ид. ч от дворното място, цялото 333 кв.м, заедно с част от двуетажната жилищна сграда в него, а именно: две стаи в долния етаж откъм западната страна, с маза под южната стая и клозет, непосредствено до северната стая, от горния етаж две стаи над стаите на долния етаж, с реално ползване на една ивица непосредствено до постройката - стаите на долния етаж, който имот се намира в гр. Р., ул. "З." № **, образуващ парцел XII-4199, в квартал 498 по плана на гр. Р., кв. Р и /2 ид. ч от общите части на сградата срещу задължението за издръжка и гледане, като прехвърлителите си запазват правото на обитаване в продаваемото жилище. С този договор не е прехвърлена собственост върху гаража, за който е издадено горецитираното разрешение за строеж №404 от 16.04.1984 г.

С разрешение за строеж № 882 от 20.07.1994 г. на М. Г. М. е разрешено да извърши преустройство на гараж и част от жилище за магазин за промишлени и хранителни стоки, съобразно одобрени проекти. С разрешение за ползване № 191 от 05.04.1995 г., издадено от Районна инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол, се дава разрешение за ползване на строеж: магазин за пакетирани хранителни стоки, собственост на М. Г. М., с инвеститор ЕТ„П. М. М.“. От удостоверение за наследници 5