Определение № 4757 от 31.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4757 гр. Варна, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20243100502037 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 и сл. от ГПК.

Образуване е по частна жалба с вх. № 73814/10.09.2024г. от Н. Н. В. ЕГН **********, адрес: ******************, чрез адв. П. Г. против Определение № 9918 от 03.09.2024г. постановено по гр. дело № 10122 по описа на ВРС за 2024г., с което е прекратено производството по гр.д. № 10122/2024 г. по описа на Районен съд- Варна, 12 състав образувано по искова молба, подадена от Н.

Н. В. срещу Институт по океанология „Проф. Фритьоф Нансен“- БАН, гр.

Варна, с която се иска да бъде отменено решение от 26.07.2024 г. на Научния съвет към Института по океанология към БАН, с което на мястото на ищеца е избран друг представител в проекта BLK-MFC по програмата „Коперник“.

В жалбата са изложени следните аргументи за неправилност на обжалвания акт: В исковата молба е посочено, че между него и Институт по океанология към БАН съществува трудово правоотношение за длъжността доцент. За периода от 2022г. до 2024г., по решение на работодателя и с негово съгласие, е назначен за представител на института в проект – Черноморски център за мониторинг и прогнози BLK-MFC. За този период е съвместявал и двете длъжности и е следвало да бъде сключен анекс към основния трудово договор, но такъв не е сключен. Въпреки това получавал допълнителни трудово възнаграждение.

Оспорва извода на съда, че не притежава самостоятелно право на иск, да оспорва актовете на работодателя. На съдебен контрол на основание чл. 118 от КТ подлежат трудовите спорове относно възникването съществуването и прекратяване на трудовото правоотношение. С приемането обжалваното решение се стига до промяна на трудовото му правоотношение. В резултат е нарушена установената по императивен начин от закона стабилност на трудовото правоотношение, гарантираната сигурност на страните при осъществяване на трудовите права и задължения.

1

Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в частната жалба и приложените по делото доказателства, приема за установено следното:

В исковата молба предявена от В. се излага следното: Има сключен договор с Институт по океанология към БАН за длъжността доцент. С решение на научния съвет от 13.12.2021г. за периода от 2022г. до 2024г. е определен за представител института в проекта Черноморски център за мониторинг и прогнози BLK-MFC и впоследствие за координатор на този проект. В периода от 01.01.2022г. до 26.07.2024г. съвместявал двете длъжности без анекс към трудовия договор, за което получавал допълнително трудово възнаграждение.

Преди изтичане на мандата му, с обжалваното решение е определен нов представител на проекта. Счита, че това решение едностранно промяна трудовото му правоотношение, така като е променено и през 2021 г., но тогава е извършено с негово съгласие.

Отбелязва, че ръководеният от него проект BS – MFC и този за който е определен като ръководител проф. П. BLK- MFC е един и същ независимо от разликата в абревиатурата – част е от програма „ Коперник“ на ЕС Обуславя правния си интерес с оглед защита на чл. 118, ал. 1 от КТ , така и с оглед стандартите посочени в нормата на чл. 10, ал.5 и чл. 10, ал. 6 от правилника за дейността Институт по океанология към БАН.

Моли да се отмени решение от 26.07.2024 г. на Научния съвет към Института по океанология към БАН, с което на мястото на ищеца е избран друг представител в проекта BLK-MFC по програмата „Коперник“.

С разпореждане от 13.08.2024г. на ВРС са дадени указания на ищеца , да посочи изрично периода на изпълнение на програмата. Да уточни правния си интерес от предявяването на иска, доколкото избрания с решението ръководител е за друг проект, различен от този ръководен от ищеца.

С молба от 27.08.2024г. са направени следните уточнения:

Периода на изпълнение на проекта, в който е избран за ръководител е 01.01.2022г – 31.12.2024г

Промяната засега правната му сфера защото, настоящият проект и този за който предстой да започне в началото на 2025г., са две фази на една и съща програма Copernicus CMEMS 2. Така бъдейки координатор на проекта в първата фаза е участвал в подготовката на втората му фаза и е бил определен от партньорите да продължи функциите на координатор и за втората фаза.

Това обаче е било осуетено, чрез неправомерна намеса на ид. д директор и представител на управителния съвет.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството с мотиви, че за ищеца не съществува самостоятелно право да обжалва вътрешни актове на работодателя, дори те да водят до промяна на трудовото правоотношение.

2

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В Кодекса на труда няма предвиден иск на работника за установяване на извършено от работодателя нарушение при издаване на вътрешни атове, свързани с управлението и организацията на работата. Съгласно чл. 357 КТ трудови са споровете относно възникването, съществуването и изпълнението на трудовите правоотношения и колективните трудови договори, както и иска за установяване на трудов стаж.

Допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство при издаване на вътрешни атове могат да бъдат предмет на установяване само когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с работника, но самостоятелен иск за установяване на нарушението е недопустим. Виж. Определение № 205 от 16.01.2024 г. по ч. гр. д. № 5100 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

В случая не се иска установяването съществуването или съдържанието на трудово правоотношение, нито се претендират последиците при изпълнение на трудовия договор. Претендира се отмяна на вътрешен акт на работодателя във връзка с управлението и организацията на работата, а както беше посочено по горе такъв иск е недопустим.

Предвид съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалвано определение следва да бъде потвърдено.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9918 от 03.09.2024г. постановено по гр. дело № 10122 по описа на ВРС за 2024г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3