Решение № 1359 от 15.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000503621 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Т. М. срещу решение № 1841/ 12.05.2020г. на ОС- Благоевград, постановено по гр.д. № 78/19г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 1 500 лв. до 10000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд e присъдил размер на обезщетението за неимуществени вреди в изключително занижен размер. Допуснал е процесуално нарушение, тъй като не е допусната своевременно повторна медицинска експертиза, тъй като тази, депозирана от вещото лице д-р А. е оспорена, защото не е извършил преглед на ищеца. От свидетелските показания се установява, че въззивникът продължава да има болки в наранените места и нарушение на походката. При определяне на обезщетението съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти относно броя и вида на уврежданията, продължителността на възстановяването, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на пострадалата, интензитета на болките, които е търпяла, както и отражението на инцидента върху психиката 1 й. Неправилно е прието, че оздравителният процес е продължил 2 седмици като пълно възстановяване е постигнато до 1, 5-2 месеца. По делото са представени нови медицински документи от 2019г., от които е видно, че ищецът повече от две години след ПТП продължава да изпитва силна палпаторна болезненост в областта на големия туберкул в ляво, както и че са налице ограничени и болезнени движения в лявата тазобедрена става, за което е предписана медикаментозна терапия. От свидетелските показания се установява, че два месеца след инцидента ищецът е продължила да ползва патерици, после е останала само с една, продължава да се оплаква и към момента от болки в крака, продължава да куца. По време на възстановяването си е имала нужда от чужда помощ. Възстановителният период е бил подълъг- около два месеца. Не е взето предвид, че според вещото лице ищецът може би е имала мозъчно сътресение, което е временно разстройство на здравето не опасно за живота. Не е съобразена възрастта й и че тя няма да се върне към предишния си начин на живот. Съдът не е съобразил лимита на отговорността на застрахователя.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск над сумата от 1 500 лв. до 10 000 лв.

Ответникът ЗД „Евроинс“ АД в депозиран писмен отговор оспорва жалбата.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът А.М. твърди, че на 22.02.2017г. около 16.20ч. в гр. Разлог в района на Турската махала се е движил товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******, управляван от И. Н. К.. Той е нарушил правилата за движение по пътищата като преди да започне маневра движение назад не се е убедил, че пътят зад него е свободен, както и не е наблюдавал непрекъснато пътят зад ППС, в резултат, на което е блъснал пешеходеца А.М.. На виновния водач е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление. За товарния автомобил е имало сключена при ответника застраховка „Гражданска 2 отговорност“ за периода 05.08.2016г. до 04.08.2017г. Ищецът е предявила писмена претенция пред него, но застрахователят е отказал да плати. От процесното ПТП А. М. е получила следното травматично увреждане:

Contusio abdominali. Contusio pelvis. След инцидента е постъпила в хирургично отделение на „МБАЛ- Разлог“ ЕООД с оплаквания от контузия в лявата глутеална област и кръста, палпаторна бола в левия фланг и лявата илиачна област, палпаторна болка в областта на таза и кръста, затруднено движение в областта на лява тазобедрена става. Направени са й лабораторни и образни изследвания и на 25.02.2017г. е изписана. На 02.03.2017г. е прегледана от специалист по хирургия, ортопедия и травматология и съгласно медицинско удостоверение от същата дата тя е в увредено общо състояние, палпаторна болезненост в левия фланг и лявата илиачна област, затруднено движение на лявата тазобредена става, невъзможна походка без помощни средства. Поставена й е диагноза: Контузия на корема, контузия на таза. В резултат на травмите от пътния инцидент ищецът месеци наред търпи силни болки и много страдания. Възстановяването й продължава и към настоящият момент не се чувства добре физически и емоционално. Дълго време е трябвало да спазва режим на покой, без натоварване, имала е ограничени движения. Известен период е разчитала на близките си за задоволяване на елементарни жизнени потребности. Преди ПТП А.М. е била здрава и работоспособна, но след инцидента животът й се е променил. Лишен е от динамика, от контактите с приятели, дълго време е изпитвала неудобства и не се е чувствала добре. Към настоящият момент продължава да има болки в увреденото място, нарушен е сънят й, напрегната е, не е в състояние да се натоварва физически и психически, а изживеният силен стрес ще остане в съзнанието й завинаги. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500 лв. като частичен от 60 000 лв., в едно със законната лихва от 02.03.2017г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Не оспорва, че пред него е предявена писмена застрахователна претенция от ищеца, но твърди, че е поискал представяне на документи, от които да е видно, кой е увреждащият автомобил. Такива не са представени.

Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******. Оспорва

3 съществуването на такава по отношение на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******. Оспорва механизма на ПТП, оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача И. К.. Оспорва причинната връзка между процесния пътен инцидент и неимуществените вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на А. М., защото като пешеходец е нарушила императивните правила на ЗДвП като не се е съобразила с движението на ППС, което е било видимо за нея и по този начин се е поставила в опасност и е създала предпоставки за възникването на ПТП.

Оспорва размера на иска като го счита за прекомерно завишен.

Безспорно е, че 22.02.2017г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол с пострадали лица №1/22.02.2017г.

На виновния водач И. К. е съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление .

Не се спори, че за товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ******* е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 05.08.2016г. до 04.08.2017г. при ответника.

Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 05.02.2018г. и не й е изплатено такова.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила медицински документи: епикриза от „МБАЛ – Разлог“ ЕООД, медицинско свидетелство от 02.03.2017г., амбулаторен лист от 21.11.2019г. и документи за проведени образно изследване на двете тазобедрени стави и хаматологично изследване.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар – специалист по съдебна медицина, която е установила травматичните увреждания, получени от ищеца: натъртвания на меките тъкани в лявата седалищна област и лява тазобедрена става. При извършените прегледи не са установени увреждания на костите, на паренхимни коремни органи и органи в малкия таз. Контузията на меките тъкани й е причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Болничният престой е бил от 22.02.2017г. до 25.02.2017г. като е 4 предприето обезболяващо медикаментозно лечение. При установената контузия функционални нарушения, в случая ходенето, могат да се продължат около две седмици, а пълно възстановяване може да настъпи и след по – продължителен период от време 1,5-2 месеца. Установените спондилозни изменения на кости се дължат на заболяване и не са в причинна връзка с ПТП. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си с оглед изслушаните свидетелски показания и е заявило, че не са установени увреждания в областта на главата, няма данни за загуба на съзнание. Свидетелските показания насочват към мозъчно сътресение, но за да има такова трябва да има травматични увреждания в областта на главата, а такива няма в приложената медицинска документация. Липсва травматично морфология, която да обясни затруднения в движенията и към момента.

Изготвената автотехническата експертиза е дала заключение за мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, предотвратимостта на удара, причините за настъпване на инцидента.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани безпристрастни, основаващи се на научните правила. и

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят М. е брат на ищеца и очевидец на произшествието, станало през 2017г. Съобщава, че работи в община Разлог с моторна машина, с която се коси трева. Сестра си винаги я е взимал със себе си да мете. Били са до заведението в парка. И., този който е бутнал ищеца, е излязъл от заведението, качил се е в колата, видял ги е, че косят и че тя мете по улицата, дал е назад колата и е бутнал сестра му. Тя е била пред свидетеля и е мела. Била е на дватри метра от него. Видял е, че колата идва към него назад и е гледал.

Тротоарът е бил в ляво на улицата, а заведението в дясно. Те са косели до самия тротоар, а тя е била на асфалта и е мела. Те са отминали колата.

Водача ги е видял и те са го видели. Задната част на колата е била към заведението. Те са видели колата, че я запалва и тръгва назад. Помислили са, че ще потегли напред, но той е тръгнал назад. Първо колата е потеглила напред, а след това назад. Тя е била на десет метра от тях, на самата улица.

Била е паркирана до тротоара, а те са били на тротоара отгоре. Била са с жилетки. Когато сестра му е била ударена е изгубила съзнание. Полели са я с вода, и като я е питал какво е станало, А. М. само си е мърдала главата.

5

Когато са я ударили е паднала на асфалта назад. Не е знаела на кой свят е, била е неориентирана. След инцидента са извикали Бърза помощ и са отишли в болницата. Там са й правили рентген. След прегледа е излязла с патерици, защото не е можела да стъпи на левия крак. Патериците са ги взели от Божията църква. Два месеца е била с патерици, после е махнала едната, а след това и нея я е махнала. Болял я е и вратът. След два месеца се е върнала на работа, но се е отказала, защото не е можела да работи. Сега се оплаква от врата и крака. Все още куца с левия крак. Майка им е помагала на ищеца, карала я е на тоалетна, ако има нужда да се къпе, да я изкарва на улицата при хората. А. М. не е можела да се справя сама.

Свидетелят К. е водач на товарния автомобил, блъснал ищеца. Спомня си за инцидента. Колата му е била на автомивка и момчето, което я е измило, му се е обадило, че е готова и за да не влиза в заведението да отиде да я вземе. След това се е качил в колата, видял е, че няма нищо и е дал назад и е чул „туп“. Слязъл е и е видял жена да седи на бордюра. Попитал я е какво й е станало, тя е отговорила нищо, казала е, че нищо не я боли. Свидетелят не си спомня преди да се качи в автомобила да я е видял като пешеходец. При предприемане на маневрата назад е погледнал в огледалото за обратно виждане, но не е видял човек. Не си спомня пострадалата дали е била облечена със светлоозразителна жилетка, не си спомня дали е имало включена косачка. Колата е била на едно нанадолно и за да не влиза да обръща е трябвало да даде пет метра назад и да излезе. Улицата е еднопосочна и за да не обръща колата са трябвали 3-5 метра назад. Щом е чул удара е натиснал спирачката. Само е потеглил и е чул удара. Не е имало развиване на скорост. Попитали са пострадалата дали има нужда от помощ, но тя не е отговорила нищо. Не е имало момент, в който да е била неадекватна и да не може да говори, не е имало следи от кръв. Други хора от чистотата са били около нея. Свидетелят заявява, че преди да се качи в колата, не е видял пешеходеца М.. След като се е качил в нея е включил на задна и е дал на заден ход. Тогава се е случило произшествието при минимално развита скорост.