Решение № 1197 от 09.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Пазарджик, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Лалева при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Е. Лалева Гражданско дело № 20265220102276 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Н*“ ООД, ЕИК *, с адрес на управление гр. *, представлявано от Лъ*ов, чрез адвокат К. Т. – ВТАК, със съдебен адрес гр. * 6, против Е. Л. Н., с ЕГН **********, с адрес с.

*, общ. Пазарджик, ул. „Ч*, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 435,69 евро, с левова равностойност 852,14 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 136597/23.02.2024 г., сключен за сумата от 1680 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 55,15 евро, с левова равностойност 107,86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.06.2024 г. до 24.02.2025 г. и сумата в размер 61,87 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня след датата на падежа, а именно 25.02.2025 г., до датата на завеждане на молбата по чл. 390 ГПК – 07.05.2026 г.

Претендира разноски.

В исковата молба се излага, че на 23.02.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 136597/23.02.2024 г., с който кредиторът - ищец предоставил на ответницата сумата в размер на 1498,64 лева. С подписване на договора, кредитополучателят бил удостоверил получаването на сумата. Бил му издаден и разходен касов ордер за същата.

Съгласно договореното между страните кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер на 1680 лева, от които 1498,64 лева главница и 1

181,36 лева договорна лихва. Договорената сума следвало да бъде върната на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 140 лева.

Погасителните вноски съставлявали изплащане на главница и лихва по договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.06%.

Неразделна част от договора бил погасителен план, който съдържал брой вноски, сума за внасяне и падежна дата, като последната падежна дата била 24.02.2025 г.

Посочва се, че ответницата е заплатила частично задълженията си по процесния договор, като е направила 5 плащания, общо в размер на 720 лева.

Към настоящия момент кредитополучателят не е погасил задължението по Договора за кредит.

Излагат се твърдения, че поради неиздължаване на вземането по договора, ищецът е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд - Перник, по която е образувано ч.гр.д № 4788/2026 г., въз основа на което е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове. Въз основа на издадената обезпечителна заповед, срещу длъжника било образувано изп. дело № 365/2026 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова, peг. № 884 на КЧСИ.

В срока по чл.131 ГПК ответницата не депозира отговор на исковата молба. В проведеното съдебно заседание същата не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 23.02.2024 г. между „Н*“ ООД като кредитор и Е. Л. Н. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 136597/23.02.2024 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата потребителски кредит в размер на 1498,64 лева, при договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,06% и ГПР в размер на 47,49%. Заемът е следвало да бъде издължен на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 140 лева, включваща главница и лихва в срок до 24.02.2025 г., съгласно погасителния план, неразделна част от договора. Общата дължима сума по кредита е в размер на 1680 лева, от която 1498,64 лева главница и лихва в размер на 181,36 лева.

Договорът за потребителски кредит № 136597/23.02.2024 г. е подписан от страните. Ответницата е подписала погасителния план и Общите условия към договора, искането за кредит и СЕФ.

В приетите по делото Договор за потребителски кредит и Общи условия към него не се предвижда заплащане на такси за усвояване и управление на кредита, такса за промяна на условията или такса за предсрочно погасяване. В 2 искането за отпускане на кредит е посочена допълнителна услуга, наречена „Домашно посещение“, която се предоставя на длъжника и представлява домашна доставка на заетата сума и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Предоставя се срещу такса за разходите за събиране на вноските по кредита и управление на услугата „Домашно посещение“, в случай че кредитополучателят желае ползването на услугата. В искането за отпускане на кредит ответницата е заявила, че ще ползва услугата „Домашно посещение“.

От приетата по делото разписка за усвоена сума по договора за кредит е видно, че Е. Л. Н. е получила от кредитора сумата от 1498,64 лева.

От представеното извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за паричен заем се установява, че ответницата е направила пет плащания по договора в общ размер на 720 лева.

С определение № 1513/07.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 4788/2026 г. по описа на РС – Перник за обезпечаване на настоящото вземане е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове, за което е издадена обезпечителна заповед № 31/12.05.2026 г. и са наложени запори върху притежаваните от Е. Н. банкови сметки и микросметки в страната. За налагане на допуснатите обезпечения е било образувано изпълнително дело № 365/2026 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова, с рег. № 884 при КЧСИ.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

Основателността на предявените искове е обусловена от доказването на следните материалноправни предпоставки: съществуването на валиден договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото, по който ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума; размерът на вземанията и настъпилата изискуемост на задължението; изпадането на ответницата в забава.

Ответницата следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на сумите по договора.

Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, произтичащи от договор за потребителски кредит № 136597/23.02.2024 г., по силата на който на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на 1498,64 лева.

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на ЗПК и с общите 3 изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства – ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Законът за потребителския кредит въвежда императивни изисквания относно неговата форма и съдържание, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал.2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Безспорно в случая договорът е изготвен в писмена форма на хартиен носител, на разбираемия за потребителя български език. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за кредит действително е посочен размер на ГПР от 47,49%, но това съвсем не е достатъчно, за да отговаря договорът на законовите изисквания за яснота и предвидимост на условията по договора, 4 особено в съчетание с липсващи в същия уговорки за взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. Това обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува ГПР и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Така например в размера на ГПР не е включена таксата за предоставената услуга „Домашно посещение“, която потребителят се е съгласил да заплаща при сключване на договора за кредит. В искането за отпускане на кредита кредитополучателят е заявил, че ще се ползва от услугата „Домашно посещение“, която е възмездна, но нито в договора, нито в СЕФ или в друг документ, например приета от ответника тарифа за таксите по кредита, не е посочен размерът на таксата, която Н. следва да заплати за тази услуга. С предоставената допълнителна услуга се въвеждат разходи свързани с усвояване (относно начина на изпълнение на задължението на кредитора за предаване на сумата) и управление (относно начина на изплащане на задължението ) по кредита. Следователно таксата за предоставената допълнителна услуга покрива разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора, т. е. таксата е част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което стойността й е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, а от съдържанието на процесния договор за кредит не се установява това да е сторено. Тъй като в договора не са посочени компонентите, формиращи ГПР, то при договорна лихва от 40,06% не би могло да се прецени какво допълнително вземане е включено в разходите. Следователно посоченият в договора за потребителски кредит ГПР не отговаря на действителния размер на разходите дължими от потребителя.

Следва да се има предвид, че по арг. от т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното посочване на стойността на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочване на ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си.

Гореизложеното е основание за извода, че в случая договорът за потребителски кредит, сключен между „Н*“ ООД и Е. Л. Н., не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, като по силата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.