Решение № 12526 от 10.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12526 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110132358 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът *** твърди, че на 28.8.2021 г., на републикански път III-667, км 37+650, към село Козаново, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил марка Ауди, рег. № *** в размер на 279,89 лева, като в този размер твърди да е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума и ликвидационните разноски.

Сочи, че след покана ответникът не изпълнил задължението си да му плати сумата 294,86 лева, поради което претендира същата, заедно със законната лихва от 15.6.2022 г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.

Ответникът, *** оспорва иска при твърдения, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на увредения автомобил, който е управлявал същия с несъобразена скорост. Моли съда отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите . За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В настоящия случай посочените предпоставки са налице.

С определението от 15.9.2022 г. за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че: на 28.8.2021 г. лек автомобил марка Ауди, рег. № ***, застрахован при ищеца по имуществена застраховка Каско, е претърпял ПТП, като е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на платното на републикански път III- 667, км 37+650, към село Козаново; че пътят, на който е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника; че това събитие е покрит по имуществената застраховка риск; че вследствие на ПТП са настъпили описаните в исковата молба вреди по лекия автомобил; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 279,89 лева за вредите, настъпили от ПТП; че ликвидационните разноски възлизат на 15 лева; че така изплатеното обезщетение не надвишава размера на действителните вреди. Ето защо и на основание чл.

153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

От показанията на свидетеля К. Б. /управлявал увредения автомобил/ се установява, че, движейки се по посочения републикански път, с посока от гр. Асеновград към с. Козаново, попада в несигнализирана и необезопасена дупка, намираща се на пътното платно. Движил се с 50-60 км/ч, при ограничение 90 км/ч. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото те не се опровергават от останалите събрани доказателства. Посоченият от свидетеля механизъм се установява и от представения по делото протокол, който представлява официален документ. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствен сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от служител на МВР, след посещение на място в деня на произшествието /по-малко от час след настъпването му/. Длъжностното лице лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача, като е констатирало както наличието на дупка на пътя, така и вредите по автомобила.

Следователно, протоколът също установява механизма на ПТП. Предвид изложеното съдът намира за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие поради 2 попадането на автомобила в дупка на пътното платно. При тези данни няма основание да се приеме, че събитието е настъпило само поради поведението на водача на МПС.

Не е налице и съпричиняване /по който въпрос следва да се произнесе съдът при съобразяване с релевираните от ответника фактически твърдения/. Съобразно чл. 51, ал. 2ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинноследствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена или несъобразена скорост. Напротив, от показанията на свидетеля се установява, че автомобилът се е движил с по-ниска от позволената скорост, като дупката не е могла да бъде избегната, тъй като с изминаване на времето размерите са ставали все по-големи и заобикалянето от лявата страна създава риск от челен удар с движещите се в лентата за насрещно движение автомобили, доколкото е бил разположена в района на завой на пътя. Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за последния да избира скоростта така, че да може да спре. Предвид изложеното съдът намира, че ПТП е настъпило единствено поради наличието на неравност на пътя.

Налице е следователно основание за възникване на регресното право, като в КЗ конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право включва правата на увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.

1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по управлението и поддържането му, както и дейности по упражняване на контрол върху МПС с оглед правилната експлоатация на пътя /т. 6/. Тези действия съгласно чл. 19, ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР ЗП включват действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение”. Агенцията като юридическо лице осъществява тези дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението и за чиито действия/бездействия отговаря /отговаря за лошия избор при възлагането/.

Ето защо за ищеца възниква регресно вземане в размера на платеното обезщетение.

Съдът намира, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият 3 размер на дълга възлиза на 294,86 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 358 лева /за държавна такса, депозит за свидетел и възнаграждение за адвокат/. Ответникът няма право на разноски, предвид изхода на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, адрес: гр. София, бул. „***, да заплати на ***, ЕИК *** на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 249,86 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка Ауди, рег. № ***, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 28.8.2021 г., на републикански път III-667, км 37+650, посока от гр. Асеновград към село Козаново, заедно със законната лихва от 15.6.2022 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 358,00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4