Решение № 112 от 29.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пазарджик, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Елена К. Туйкова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900157 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба вх. № 9840 от 23.10.2024 г. от „АЯКС – 1“ ООД, ЕИК 123741109, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Ал. Батенберг“ № 28, ет. 5, офис 41, чрез адв. М., против „Орион София“ ЕООД, ЕИК 203342541, със седалище и адрес на управление, считано от 20.03.2025 г. гр. Пловдив, р-н „Централен“, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет. 1, офис 4, а до 20.03.2025 г. гр. София, р-н „Красно село“, ул. „Лайош Кошут“ № 9, ап. 4, „СВИКОМ“ АД, ЕИК 122046115, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „11-ти август“ № 2-партер и „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК 202960816, със седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ул. „11-ти август“ № 2, ет. 1, з а солидарното им осъждане да заплатят сумата от 167 214,05 лева с ДДС, представляваща продажна цена за извършени доставки на свине по рамков договор от 20.06.2022 г. , за което са издадени 12 бр. фактури в периода 18.04.2024 г. – 03.06.2024 г., ведно законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното плащане на главницата, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

Между ищеца „АЯКС – 1“ ООД, като продавач, и „Орион София“ ЕООД, като купувач, а „СВИКОМ“ АД и „Орион Агроинвест“ ЕАД, като солидарни длъжници с купувача, е сключен рамков договор за продажба на свине от 20.06.2022 г. Поддържа се, че страните са в трайни търговски отношения както преди, така и след сключването на договора. Твърди се, че 1 купувачът не е заплатил цената по 12 броя фактури относно извършени продажби на свине или сума в общ размер от 167 214,05 лева с ДДС. Видно от подробно описаните в исковата молба фактури, а именно:

1) Фактура № **** г. на стойност 12 223,68 лева с ДДС, след частично плащане на 3 464,59 лева, се претендира само 8 759,09 лева с ДДС (вж. първо открито с. з.);

2) Фактура № **** г. на стойност 13 851,60 лева с ДДС;

3) Фактура № ****** г. на стойност 16 687,20 лева с ДДС;

4) Фактура № **** г. на стойност 11 187,36 лева с ДДС;

5) Фактура № ***** г. на стойност 11 832 лева с ДДС;

6) Фактура № ****** на стойност 11 424 лева с ДДС;

7) Фактура № *** г. на стойност 14 022,96 лева с ДДС;

8) Фактура № **** г. на стойност 17 539,92 лева с ДДС;

9) Фактура № **** г. на стойност 16 332,24 лева с ДДС;

10) Фактура № **** г. на стойност 12 643,92 лева с ДДС;

11) Фактура № **** г. на стойност 18 604,80 лева с ДДС;

12) Фактура № **** г. на стойност 14 328,96 лева с ДДС; общата стойност на всички е сумата от 170 678,64 лева, като предвид признатото от ищеца частично плащане на 3 464,59 лева, претендираният остатък е 167 214,05 лева. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното плащане на главницата.

Излагат се също така твърдения, че издадените за процесните продажби ветеринарни свидетелства за транспортиране по чл. 139 от Закона за ветеринарномедицинската дейност от длъжностно лице ветеринарен лекар към Българската агенция за безопасност на храните, води до извод, че документът представлява официален свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила относно предаването на стоката от продавача на купувача. Твърди се, че предаването се доказва и чрез издадените експедиционни бележки, които страните са подписали при претеглянето на животните на кантара. Моли се за уважаване на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „СВИКОМ“ АД, чрез адв.

А. П. е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска, като го счита за неоснователен. Твърди, че представеният от ищеца рамков договор от 20.06.2022 г. не е подписан от законните представители на дружеството – управителите К. Д. М. и Д. Е. В., поради което дружеството не носи солидарна 2 отговорност за изпълнение на задължение по него. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Отговори на исковата молба не са подадени от ответниците „Орион Агроинвест“ ЕАД и „Орион София“ ЕООД, въпреки редовното връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на служител на първото дружество – на 11.12.2024 г. по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, а на второто дружество по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, считано на 03.01.2025 г.

Въпреки че неподаването на отговор на исковата молба не задължава съда да разменя книжа за подаване на допълнителна искова молба, при идентично връчване на посочените две дружества на ДИМ, също не са подавани и допълнителни отговори по същата - относно „Орион София“ ЕООД връчването на адреса на управление е прието за редовно отново на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК на 14.03.2025 г., като съдът констатира покъсна (ирелевантна за редовността на връчването) промяна в адреса на управление на това дружество, считано от вписването в ТР на 20.03.2025 г.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба.

Изразява се становище, че възражението на ответника „СВИКОМ“ АД за неавтентичност на рамковия договор е неоснователно, тъй като лично представителя на дружеството Д. В. е извършвала плащания през системата на „Изипей“ АД към ищцовото дружество с цел погасяване задължения на купувача „Орион София“ ЕООД по издадени фактури. Дори да се установи, че договорът не е подписан, така както твърди ответното дружество, то се излага довод за приложение на чл. 301 от ТЗ, тъй като търговецът е потвърдил действията на лицата, действащи от негово име, и е знаел за поетото задължение. Този извод се обосновава с обстоятелството, че действителните собственици на трите ответни дружества са родственици – И. П. е акционер в „СВИКОМ“ АД, едноличен собственик на всички акции в „Орион Агроинвест“ ЕАД също е И. П., а в последното дружество дъщеря му З. И. П. и нейният съпруг Й. П. са в Съвета на директорите, респ. едноличен собственик на капитала на „Орион София“ ЕООД отново е З. И. П.. Сочи и допълнителни доводи – един и същи имейл за кореспонденция, един и същи адрес на управление и т. н. Тези обстоятелства потвърждават действията на пълномощника, подписал договора /но не се сочи кой е пълномощникът/.

Няма постъпил допълнителен отговор по смисъла на чл. 373 от ГПК.

По допустимостта на производството:

Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на ищеца.

Претенцията на ищеца е основана на наличен договор между страните, обективиращ същественото съдържание на рамков договор за доставка на 3 стока. По правило рамковият договор създава самостоятелен режим за бъдещи, повтарящи се, конкретни правоотношения. Целта на договора е създаването на единен режим на множество последващи правни действия и уреждането на трайни търговски правоотношения. Трайна е съдебната практика по въпроса, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение (чиято стойност може да бъде предмет и на отделни фактури) представлява един иск – Определение № 114 от 4.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2401/2013 г., II т. о.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът приема следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В случая са налице всички предвидени в ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение от съда, доколкото ответниците „Орион Агроинвест“ ЕАД и „Орион София“ ЕООД не са представили в срок отговор на исковата молба (в случая изобщо няма подадени отговори), същите не се явяват в първото по делото открито съдебно заседание , не са направили и с к а н е делото да се разгледа в т я х н о отсъствие, ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, като съдът е указал на ответниците последиците от това тяхно процесуално поведение със съобщението за отговор по чл. 367 от ГПК, а впоследствие с призовката за първото открито съдебно заседание, като видно от представените с исковата молба писмени доказателства, може да се направи извод за вероятна та основателност на исковете.

Неприсъственото решение не се мотивира по същество . Същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение - чл. 239, ал. 2 от ГПК.

С оглед гореизложеното, предявените искове спрямо ответниците 4

„Орион Агроинвест“ ЕАД и „Орион София“ ЕООД следва да се уважат.

Солидарните длъжници са обикновени другари. Съдебната практика не отрича възможността да се постанови неприсъствено решение срещу една част от обикновените другари, а спрямо друга част принципно делото да бъде решено по друг начин (Определение № 61 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2110/2020 г., I г. о.).

От фактическа и правна страна по иска срещу „СВИКОМ“ АД:

По делото е представен рамков договор за покупко-продажба на свине от 20.06.2022 г., по който ищцовото дружество е продавач, а „СВИКОМ“ АД и „Орион Агроинвест“ ЕАД са съдлъжници на купувача „Орион София“ ЕООД, т. е. солидарни длъжници. Срокът на действие на договора е до 20.06.2023 г. , с опция за продължаване до 20.06.2025 г.

По делото са представени ветеринарни медицински свидетелства за транспортирането на животните; експедиционни бележки и издадени от ищеца фактури с получател – купувачът по договора „Орион София“ ЕООД.

От изслушаното заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Л. А., прието от съда за пълно, компетентно и обосновано, се установява следното:

От представените дневници на покупките от НАП се установява, че всички процесни фактури са включени в дневниците за покупки по ЗДДС на купувача „Орион София“ ЕООД, като търговецът е упражнил правото си на данъчен кредит по същите през месеците април, май и юли на 2024 г.

От общата дължима сума по всички фактури в размер на 170 678,64 лв., след приспадане на частичното плащане от 3 464,59 лв., дължимият остатък е в размер на 167 214,05 лева.

Експертът разяснява, че доколкото получател по процесните фактури е само и единствено купувачът „Орион София“ ЕООД, а не и солидарните длъжници „СВИКОМ“ АД и „Орион Агроинвест“ ЕАД, то включването на фактурите в дневниците за покупки по ЗДДС на последните би било счетоводно незаконосъобразно. Заключението също отчита плащане от 3 464.59 лева.

По съществото на спора, ответникът „СВИКОМ“ АД навежда едно единствено правоизключващо възражение относно неавтентичността на представения по делото частен диспозитивен документ – рамковият договор за покупко-продажба на свине от 20.06.2022 г., твърдейки че същият не е подписван от представителите на „СВИКОМ“ АД. По това оспорване съдът е допуснал съдебнографическа експертиза, като е разпределил тежестта за доказване неистинността на документа върху страната, която го оспорва, 5 съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 1 от ГПК. В ъпреки дадените няколкократно възможности за внасяне на депозит по същата, такъв не беше внесен и съдът е заличил експертизата.

Правилата за процеса на доказване, уреден в глава ХIV о т ГПК, поставят доказателствената тежест върху страните в производството (чл. 154, ал. 1 о т ГПК); те трябва да посочат и представят доказателства за правнорелевантните факти, на които основават своите искания или възражения. Страната може да бездейства, въпреки указанията на съда, че фактът е правнорелевантен и доказателствената тежест е нейна. Поради бездействието на страната фактът може да остане недоказан и съдът ще приложи последиците от недоказването – в този смисъл Решение № 195 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 665/2016 г., IV г. о.