Решение № 625 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100505954 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20081888/06.03.2023 г. по гр.д. № 15325/2020 г. на СРС, 81 състав, съдът е признал за установено на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД по предявения от „Деведжи-2005” ООД иск срещу „Интернешънъл Асет Банк” АД, че клаузата на чл.

11 от сключения между страните Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № ******** г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

На основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът е осъдил „Интернешънъл Асет Банк” АД да заплати на „Деведжи-2005” ООД сумата от 21 969,97 лева, представляващи недължимо платена сума по Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № ******** г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.03.2020 г., до окончателното изплащане.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Интернешънъл Асет Банк” АД да заплати на „Деведжи-2005” АД сумата от 1158,80 лева, представляващи разноски по делото. Освен това съдът е осъдил „Интернешънъл Асет Банк” АД да заплати на адв. М. А. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2377 за предоставена безплатна правна помощ.

Срещу решението на СРС е постъпила въззивна жалба от ответника „Интернешънъл Асет Банк” АД. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно.Твърди се, че в оспорената клауза от договора за кредит не е уредена мораторна неустойка. Поддържа се, че в съдебната практика е възприето, че договорната лихва за забава и неустойката са различни институти. В тази връзка се поддържа, че за договорна мораторна лихва разрешенията 1 на тълкувателното решение по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК не намират приложение.

Твърди се, че дори и да се приеме, че уговореното обезщетение е неустойка, то същата не е нищожна поради противоречие с тълкувателното решение по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което разглежда въпроси за предсрочната изискуемост. Сочи се, че обезщетението по чл. 11 от договора за кредит се начислява само при забава на длъжника или при обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поддържа се, че основание за плащането на сумата е фактът на забавата на длъжника, а не начинът на формиране на главницата. Поддържа се, че тълкуването на договорите трябва да е такова, че да запази цялостното действие на сделката така, както е било желано от страните. Твърди се, че с влязло в сила решение на ОС-Кърджали е признато за установено, че ищецът „Деведжи-2005“ ООД и „Мусан-Д” ООД дължат поради предсрочна изискуемост сумата от 194 000 лева, представляващи част от главница по Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № ******** г.

Евентуално се поддържа, че дори и клаузата на чл. 11 да е нищожна, то кредиторът има право да получи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне на исковете. При условията на евентуалност се иска отхвърляне на осъдителния иск за сумата от 5325,10 лева. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Деведжи-2005” ООД, с който се оспорва жалбата. Поддържа, че характерът на обезщетението по чл. 11 от договора се определя не от наименованието му „лихва”, а от обезщетителната му функция. В тази връзка се поддържа, че в чл. 11 от договора за кредит е уговорена неустойка, която трябва да отговаря на критериите, установени с тълкувателното решение по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Твърди се, че след настъпване на предсрочна изискуемост е недопустимо да се изплаща възнаградителна лихва. Твърди се, че тази лихва не може да участва като компонент в мораторното обезщетение с характер на неустойка. Поддържа се, че неустойката по чл. 11 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, защото и след обявяване на предсрочна изискуемост длъжникът продължава да дължи възнаградителната лихва до окончателното заплащане. Твърди се, че кредиторът не може изцяло или отчасти да определя размера на дължимата неустойка, а в случая възнаградителната лихва по чл. 9 е променлива и включва компонент, който не се договаря между страните. Твърди се, че уговорената наказателна надбавка е толкова висока, че води до нарушаване на принципа да не се допуска неоснователно обогатяване. Твърди се, че банката прилага чл. 11 от договора за кредит като санкция за поведението на трето лице по друг договор за кредит. Сочи се, че уговорената неустойка е в размер на 19 % и надвишава значително законната лихва, поради което е в противоречие с добрите нрави. Излагат се подробни съображения, че не са преклудирани възраженията срещу дължимостта на наказателната надбавка по чл. 11 от договора за кредит. Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваният акт. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

2

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

На 01.04.2015 г. е сключен Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № 2438-01. Договорът е сключен между „Интернешънъл Асет Банк” АД (кредитодател), „Мусан-Д” ЕООД (кредитополучател) и „Деведжи-2005” ООД (солидарен длъжник).

Съгласно чл. 1 от договора банката отпуска кредит овърдрафт с максимално допустим размер от 200 000 лева, като крайният срок за погасяване на усвоената сума е 31.03.2016 г.

Според чл. 9, ал. 1 от договора се дължи променлива годишна лихва върху главницата на ползвания кредит. Лихвата е определена в размер на банковия процент за кредитиране на юридически лица за оборотни кредити, който към датата на договора е в размер на 7,5 %, плюс фиксирана надбавка от 1,5 %.

Видно от чл. 9, ал. 2 от договора кредитополучателят и солидарният длъжник са дали съгласието си за това при промяна на пазарните условия и/или лихвената политика, без да е необходимо съгласието им, банката едностранно да изменя банковия процент за кредитиране на юридически лица за оборотни кредити.

Според чл. 9, ал. 3 от договора кредитополучателят и солидарният длъжник са дали съгласието си за това при рязка и съществена промяна на икономическата ситуация в страната и чужбина, при наличието на форсмажорни събития, при промени в законодателството, които правят сделката неизгодна за банката, при промяна на пазарните условия и/или лихвената политика на банката, както и при общи резултати от изпълнението на договора банката едностранно да изменя надбавката, формираща лихвата по чл. 9, ал. 1 от договора.

В чл. 11 от договора за кредит е предвидено, че при неспазване на сроковете за погасяване на кредита банката може да отнесе непогасените лихви и главници в просрочие и/или да обяви целия кредит за предсрочно изискуем и да начисли върху непогасената част от главницата наказателна надбавка в размер на определения по чл.

9 лихвен процент, увеличен с 10 %. Така определеният лихвен процент се дължи до пълното погасяване на кредита.

Според чл. 19, ал. 4, т. 4 от договора банката може по своя преценка да отнесе непогасените лихви и главница в просрочие и/или да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, ако върху сметките на кредитополучателя и/или солидарния длъжник се учреди залог, наложи се запор и/или започнат действия по принудително изпълнение.

На основание чл. 19, ал. 5, т. 3 от договора банката може да преустанови предоставянето на средства по кредита, като по своя преценка може да обяви кредита за предсрочно изискуем и да реализира учреденото обезпечение, ако е налице неизпълнение на задълженията по други договори за кредит, сключени от кредитополучателя и/или свързани с него лица.

Съгласно чл. 19, ал. 6 от договора, ако по някой от кредитите, предоставени на кредитополучателя и/или свързани лица, е налице неизпълнение, то представлява неизпълнение и по процесния договор и банката може да обяви предсрочна изискуемост на кредита.

По арг. от чл. 19, ал. 7 от договора, ако свързано с кредитополучателя лице е в неизпълнение на задължения по договор, сключен с банката, тя има право да преустанови предоставянето на траншове по кредита или да го обяви за предсрочно изискуем с всички произтичащи от това последици.

Според чл. 19, ал. 8 от договора за кредит при настъпване на основание за 3 обявяване на предсрочна изискуемост по вземанията по договора банката може да обяви предсрочна изискуемост за част или за всички вземания, ведно с последиците, уговорени в договора.

С Анекс № ДК-А1-497-002438-47/31.03.2016 г. „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Мусан-Д“ ООД и „Деведжи-2005“ ООД са постигнали съгласие крайният срок за погасяване на задълженията по Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № ******** г. да се промени на 31.03.2019 г.

Към исковата молба е приложено банково удостоверение от „Интернешънъл Асет Банк” АД с изх. № 43/07.02.2019 г., от което е видно, че задълженията по Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № ******** г. включват към 07.02.2019 г.: 200 000 лева – редовна главница, 1550 лева – просрочени лихви, 350 лева – текущи лихви.

Представено е удостоверение от „Интернешънъл АсетБанк” АД с изх. № 083/11.03.2019 г., от което е видно, че към 11.03.2019 г. задълженията по Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № ******** г. включват:

200 000 лева – главница, 3560,08 лева – лихви, 3880 лева – съдебни разходи, 8,08 лева – такси.

Представено е удостоверение от „Интернешънъл Асет Банк” АД с изх. № 042/19.03.2019 г., от което е видно, че към 18.03.2019 г. задълженията по Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № ******** г. включват:

200 000 лева – главница, 3947,81 лева – лихви, 3880 лева – съдебни разходи, 8,08 лева – такси.

С Уведомление с изх. № 31-284/22.03.2019 г. „Интернешънъл Асет Банк” АД е уведомило „Мусан-Д” ООД, че съгласно чл. 11 от Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № ******** г. се дължи лихва, равна на лихвения процент по чл. 9, увеличена с 10 %. Посочено е, че остатъчният дълг по договора към 22.03.2019 г. включва: 200 000 лева – просрочена главница; 21 582,67 лева – лихви;

3880 лева – съдебни такси, 8,08 лева – такси. Посочено е и че за главница в размер на 194 000 лева е издаден изпълнителен лист.

По делото е представено платежно нареждане от 03.07.2019 г., от което е видно, че „Деведжи-2005” ООД е изплатило на „Интернешънъл Асет Банк” АД сумата от 21 969,97 лева, представляващи лихви по Договор за кредит № ******** г.

Към отговора на исковата молба са представени съобщение от НАП с изх. № С160009-146-0017067/13.12.2016 г., съобщение от НАП с изх. № С170009-0030113407/11.04.2017 г. и съобщение от НАП с изх. № С180009-146-0002119/06.03.2018 г.

С тях е поискано да се наложи запор върху банковите сметки на „Мусан-Д” ООД поради съществуващи публични задължения на дружество.

По делото е представен Договор за инвестиционен кредит от 29.12.2015 г., сключен между „Интернешънъл Асет Банк” АД (кредитодател), „Преработвателна компания” ЕООД (кредитополучател) и „Мусан-Д” ЕООД (солидарен длъжник), по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2 335 000 лева.