Решение № 2907 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2907 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330115404 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Д. Д., ЕГН: **********, против „БЪЛГЕРИЪН УОТЪРИНГ СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК: 2008990097, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо и предложение трето от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по сключен между страните договор от ***** г. , ведно със законната лихва считано от 23.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, заплатена при отпаднало основание по договор от ***** г. ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът сочи, че между страните бил подписан на *****г. документ наименован „Резервационен договор“ с цел закупуване от същия на недвижим имот, находящ се в гр. Б., комплекс „*****“. В договора било описано местонахождението на имота, без индивидуализиращи белези съобразно кадастралната карта. Било посочено, че окончателната продажна цена била 53000 евро. Към момента на подписване на документа, ищецът заплатил 2000 лева „резервационна такса“, а според декларация от същата дата, сумата представлявала „обезпечение“. То не се възстановявало, а се приспадало от продажната цена при сключване на окончателен договор.

1

Твърди се, че след подписване на документите настъпили събития, които съществено променили желанието на ищеца да закупи имота.

Сочи се, че че т.нар. „резервационен договор“ няма предмет и от тук е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. Нищожен е и поради липса на предмет - чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД на клаузата за Заплащане на сумата от 2000 лева.

Твърди се, че ищецът има качеството на потребител по отношение на „резервационния договор“, тъй като действал извън своя професионална или търговска дейност при подписването му (§13 от Допълнителните разпоредба на Закона 3а защита на потребителите (ЗЗП). Клаузата 3а заплащане на резервационната такса или обезпечението е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, тъй като създава съществено неравновесие в правата и задълженията на страните свързани със заплащането й и затова е нищожна.

Вижда се, че таксата се дължи винаги, като по този начин се заставя потребителя при всички случаи да сключи окончателен договор. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

В съдебно заседание на *****г. съдът е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение, но не са налице предпоставките за постановяването му, доколкото в срока за отговор на исковата молба, ответникът е представил доказателства за пълно заплащане на исковата сума /л. 51 – 52 от делото/. Ето защо, ще следва да бъде постановено решение по общия ред.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): плащане на процесните суми в полза на ответника и липса на основание за получаване на сумите от страна на ответника.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателства.

Ответната страна установи, че в хода на производството по делото, че след предявяване на иска, е заплатила изцяло исковата сума, за установяване на което е представено платежно нареждане от *****г.

В този смисъл е молбата на ответника с вх. № *****г. и представеното платежно нареждане, от което е видно, че ответникът е заплатил на ищеца 2 исковата сума в размер на 2020 лева.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове поради плащане в хода на процеса.

На ищеца ще следва да се присъди сумата от 12, 07 лева, представляваща незаплатена част от законната лихва върху главницата от 2000 лева за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2023г. до датата на плащането – 05.12.2023г., изчислена с помощта на онлайн калкулатор от сайта „calculator.bg”.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса.

По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си.

Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

Видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК, и щецът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер н а 500 лева, 68 лева – разноски за заплатена държавна такса и 7 2 лева – разноски по обезпечението по изп. д. № 406/2023г. по описа на ЧСИ Иво Кралев.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. Д. , ЕГН: **********, против „БЪЛГЕРИЪН УОТЪРИНГ СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК: 2008990097 обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по сключен между страните Резервационен договор от ***** г., както и в условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, заплатена при отпаднало основание по сключен между страните Резервационен договор от ***** г., поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИЪН УОТЪРИНГ СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК:

2008990097 да заплати на Д. Д. Д. , ЕГН: ********** сумата от 12, 07 лева /дванадесет лева и седем стотинки/, представляваща дължима част от законна лихва в общ размер на 32, 07 лева върху сумата от 2000 лева за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2023г. до датата на плащането – 05.12.2023г.

ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИЪН УОТЪРИНГ СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК:

2008990097 да заплати на Д. Д. Д. ЕГН: ********** сумата от 640 лева /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща съдебно деловодни разноски, от които 568 лева – разноски в настоящото производство и 72 лева – разноски в производството по обезпечението по изп. д. № *****г. по описа на ***** с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4