Протокол № 448 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 448 гр. Пазарджик, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500449 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ ПАЗАРДЖИК“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. За него се явява адв. Е. П., надлежно упълномощена да го представлява. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие и за настоящата инстанция.

За ответника ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ, редовно призована, се явява адв. П. И., надлежно упълномощен. Представя пълномощно по В.гр.д. № 449/2026 г. и заповед за заместване.

Не се явява представител за Третото лице помагач ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно призовано. От същото е постъпило становище, с което заявява, че поради служебен ангажимент няма възможност да се яви в днешното съдебно заседание. При редовна процедура по призоваване на страните не възразява да бъде даден ход на делото.

Присъединява се и поддържа наведените оспорвания и възражения в депозираната от „Пътно поддържане – Пазарджик“ ЕООД въззивна жалба.

Няма доказателствени искания. Излага становище по съществото на спора.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С решение на Пазарджишки районен съд рег. № 389 от 02.04.2026г. постановено по гр.д.№20255220102957 по описа на същия съд за 2025г. е осъден ответника „Пътно поддържане Пазарджик“ ЕООД, ЕИК: 206168708, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Отон И.“ №6 да заплати на ищеца Община Септември, ЕИК: 000351825, адрес: гр. Септември, ул.

„Александър Стамболийски“ №37А сумата от 5964.32евро – неустойка по Договора за текущ ремонт и благоустрояване на улици в гр. Ветрен №189/04.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 28.07.2025 г. до плащането, както и сумата от 1986.91 евро – обезщетение за забава за периода 17.01.2023 г. – 27.07.2025 г., като е отхвърлен иска за разликата до претендираните 2023.76 евро (3958.13 лв.), както и дружеството е осъдено да заплати на общината съдебни разноски в размер на 319.52 евро, като производството е проведено с участието на „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет.5, в качеството му трето лице-помагач на ответника.

Решението се обжалва в осъдителните му части с въззивна жалба с вх.

№11513 от 21.04.2026г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция „ Пътно поддържане-Пазарджик“ ЕООД, ЕИК-206168708, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.“Отон И.“ №6,представлявано от управителя Георги Илиев В. чрез адв. Е.

П. от АК-Пазарджик , с доводи за порочност като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост.

Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че в случая се касае за прекратяване на договор за СМР и изпълнителя следва да заплати претендираните договорни неустойки на възложителя-ищец, без обаче да установи, че фактически се касае за разваляне на договора по смисъла на чл.87, ал. 1 от ЗЗД. Акцентира, че е важно какво съдържание е вложено в така нареченото „прекратяване” на процесния договор и че възложителя е прекратил договора поради пълно неизпълнение, което по същество е разваляне дори да е наречено прекратяване.

Смята, че това е довело до неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Поддържа още, че съгласно чл.88, ал. 1 от ЗЗД, развалянето на двустранния договор има обратно действие, освен при договорите за продължително и периодично изпълнение. И че съгласно мотивите на ТР №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение.

2

Заключава, че ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. Смята, че това изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом при развален договор няма вече късно изпълнение — има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението.

Допълва, че за продължително изпълнение е този договор, при който непрекъснато в течение на определено време длъжникът трябва да извършва или да не извършва еднакви по същество престационни действия, а за периодично изпълнение е този договор, при който длъжникът трябва през определено време да извърши няколко еднакви, повтарящи се през определен или неопределен период от време престации- цитира Решение № 65 от 8.12.1981 г. по гр. д. №30/81г. на ОСГК—ВКС, Решение № 147 от 31.10.2019г. на ВКС по т.д.№ 50178/2016г., I т. о., както и че в мотивите на Определение №970 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1591/2023г., II т. о. и Определение№ 2756 от 5.06.2024г. на ВКС по гр.д. № 4185/2023 г., IV г. о., е споделена съдебната практика, че договорът за предоставяне на определен вид услуги, включително извършване на СМР, може да бъде определен като такъв за продължително или периодично изпълнение, само ако изпълнителят е поел задължението да извършва една и съща по вид дейност през целия срок на договора, но не и когато изпълнителят е поел задължение да извършва различни по естеството си дейности в различните етапи на строителството, както е в конкретния случай.

Акцентира се, че технологичният срок за изпълнение на СМР не характеризира договорът като такъв за продължително изпълнение и че в случая, предприемането на верига от действия /доставка и полагане на асфалтобетон, профилиране на трошенокаменна настилка до ниво асфалт и д р у г и / не съставлява продължително или периодично изпълнение, а различни действия по ремонтиране на съответния обект, тоест заключава, че договорът е резултативен по своя характер и изисква технически, фактически и правни действия, и време, в което съвкупността от действия да се осъществят, с цел постигане на целения резултат. Смята, че обвързването на резултата със срок, или техническото време за постигането му, не са съществени белези на договора.

Въззивникът твърди още, че изпълнителят е поел задължение да изпълни различни по естеството си СМР, като е следвало да удостовери изпълнението с протокол обр. 19, който да бъде придружен и от количественостойностна сметка, съдържаща списък на извършените за периода работи и цена, а не задължение за непрекъснато извършване на една и съща дейност за целия срок на договора, което водело към извода, че процесният договор не е с продължително изпълнение, че развалянето му има обратно действие и претенцията за неустойка за забавено изпълнение, обективирана във фактура №294/08.12.2022г. е неоснователна, или не се дължи неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.92, ал. I от ЗЗД, а единствено неустойка за 3 обезщетяване на вреди от неизпълнение, каквито вреди не се сочели да са настъпили или да са уговорени като компенсаторен размер с процесния договор. /Решение №151/26. г. по в. гр.д.№ 25/2023 г. на Апелативен съд Пловдив, недопуснато до касация с Определение № 970 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1591/2023 г. , II т. о. /. Като последен аргумент се изтъква, че Районния съд в мотивите към решението не е обсъдил посочените по-горе доводи, изложени в устните състезания и допълнени в писмени бележки от ответната страна. И че дори тези доводи, че се касае именно за разваляне на договор по смисъла на чл.87, ал.1 от 33Д, да не са споменати от ответната страна, основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, като тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Моли да се отмени Решение Рег.№389 от 02.04.2026 г., постановено по гр.д№2957/2025г. по описа на Районен съд Пазарджик, и се постанови друго, с което да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни с присъждане на направените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Община Септември обл.Пазарджик, чрез процесуалния си представител адвокат В. Близнашка от АК-Пазарджик , с вх.

№ 15045 от 26.05.2026г. в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че в обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, като в мотивите му са взети предвид фактите, обстоятелствата и твърденията изложени в исковата молба, съответно фактите и обстоятелствата и твърденията, изложени в писмения отговор на ответника и че е извършен съответния анализ на приложимите правни норми и са изведени относими правни изводи. Акцентира се, че съдът е разгледали и взел отношение по всички относими въпроси залегнали в доклада по делото, който не е оспорен от страните. Заключава, че съдът се е произнесъл с правилно мотивирано и законосъобразно решение.

По въпроса за необсъдените от съда доводи, наведени с устните състезания и в писмената защита на ответника и дали се касае за разваляне на договора с еднократното му прекратяване, съгласно закона и цитираното ТР, се поддържа, че съдът правилно не е анализирал и не е взел предвид направените възражения като преклудирани тъй като те са направени след срока за депозиране на писмен отговор и че наведените възражения не са включени в доклада по делото, съответно не са предмет на разглеждане на правния спор. Като следващ довод се посочва, че съдът правилно е приложил принципите на служебно и диспозитивно начало, уредени в ГПК и че в проведеното първоинстанционно производство е осигурено изпълнението на основната функция на доклада - обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая 4 материален закон (чл. 6 от ГПК).

Въззиваемата страна смята, че съдът е спазил принципа на служебно начало, защото е длъжен да следи служебно единствено за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Акцентира, че на страните е служебно известно, че между същите са образувани идентични, като процесното дела, с идентичен предмет, но различни договори за обществени поръчки-цитират се гр.д.№ 2956/2025 г. на РС Пазарджик, гр.д.

№2958/2025 г. на РС - Пазарджик, гр.д. №2763/2025г. на РС Пазарджик, гр.д.

№3114/2025г. на РС-Пазарджик и т.д.№146/2025г. на ОС Пазарджик и че първото постановено решение е по т.д. №146/2025 г. на ОС Пазарджик, където съдът приема, че основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, като тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес“ и че на база този постулат Окръжният съд служебно приложил чл. 87, ал. 1 от 33Д и приложението на постановките в ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС и че тази постановка била възприета автоматично и от съставите на Районен съд Пазарджик.

Твърди се, че цитатът се съдържа и повтаря в няколко решения на ВКС № 471 от 11.07.2024г. по гр. д. 2881/2023 г. на 3-то гр. отделение, постановено по казуси за издръжка на дете или родителски права или за запретени лица, където с оглед защита -обществения интерес“ съдът прилага принципа на служебното начало разширено. Акцентира се, че настоящия казус не е подобен, доколкото освен защита на частния интерес на фирмата ответник, нищо друго не обуславя прилагането на закона без тази дейност да е обусловена от волята на страните и че Общината като представител на населението на цяла една община, е в по-голяма тежест представител на обществения интерес, отколкото частно-правния субект-търговското дружество.