Решение № 1017 от 26.10.2026, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. *********,, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от В. Тенева Гражданско дело № 20255530103182 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД - гр.София против Т. П. И. от *********.

Ищецът твърди, че на 23.08.2024г. било подписано Приложение 1 към Договор за покупко-продажба на вземания между „ЮтеКредит България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу Т. П. И., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 73053 от дата 04.03.2022 г., били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „ЮтеКредит България“ ЕООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ЮК/73053 от дата 03.09.2024 г., изпратено с известие за доставяне.

В случай че съдът приеме извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към настоящата искова молба ищецът представя Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ЮК/73053 от 02.07.2025 г., което да се връчи на ответника.

На 04.03.2022 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД, като Заемодател и Т. П. И. като Заемател бил сключен договор за потребителски паричен кредит с № 73053, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

1

Договорът за потребителски кредит съдържал съгласие на Кредитополучателят, че бил запознат и приел Общите условия, които били неразделна част от същия, като това обстоятелство било удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя.

Договорът е сключен между страните чрез средства за комуникация от разстояние.

Съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1000 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът превел кредитните средства по банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва.

Между страните била уговорена и такса за разглеждане на кредита, която е включена в усвоената сума. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 68,08 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 04.03.2023 г., на 12 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 11 броя вноски били в размер на 102,98 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна в размер на 103,3 лв. Срокът на договора изтекъл на 04.03.2023 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

При забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница.

На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 05.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава бил 283,98 лева.

Предвид изложеното за ’’Агенция за събиране на вземания” ЕАД бил възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. П. И. в деловодството на Районен съд - Стара Загора. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 1081/2025г., била издадена заповед за изпълнение, като длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.

Искането е съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Т. П. И., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, следните суми:

1000 лв. (хиляда лева) - представляващи главница;

27.55 лв. (двадесет и седем лева и петдесет и пет стотинки) - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 04.06.2022 г. до 04.03.2023г.;

283.98 лв. (двеста осемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки) - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 05.06.2022г. до датата на подаване на 2 заявлението в съда.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението.

Претендирани са разноски и юрисконсултско възнаграждение. Посочва банкова сметка за заплащане на дължимите суми: IBAN: ********* Обединена Българска Банка АД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло подадената искова молба с предявените искове, като недопустими, респективно като неоснователни, както по основание, така и по размер, като счита, че е налице основание за спиране на настоящото производство.

Твърди, че не е кандидатствала и не е сключвала Договор за потребителски паричен кредит № 73053 от 04.03.2022 г. от „ЮтеКредит България" ЕООД, респективно не е усвоила сумата от 1000 лева, предмет на този договор, не разполагала с електронен подпис, не можела да работи с компютър, не ползвала интернет, не отговаряли на истината данните за контакт и кореспонденция посочени в точка 9.1.1 от договора за кредит.

Предвид изложеното, моли съда да се произнесе със съдебен акт, с който на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК да спре производството по настоящото дело.

Оспорва истинността на договора за потребителски кредит.

Предявява възражение за погасителна давност. Посочва, че в Решение № 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г., I Т.О., ВКС било прието, че съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасявали вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Претендираната договорна възнаградителна лихва нямала характер на неделимо плащане, поради което за същата не била приложима общата петгодишна давност.

Вземането за лихви, както и за обезщетенията за забава, преди и след изискуемостта имала самостоятелен характер и преценката за дължимостта им не следвало да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от договори с продължително или с периодично изпълнение. Поради тази причина следвал изводът, че вземането за договорна възнаградителна лихва и за претендираните обезщетения за забава се погасявали с кратката тригодишна давност. В същия смисъл било и Решение № 206 от 30.12.2011 г. по т. д. № 1055/2010 г., II Т.О., ВКС.

В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено в съда на 15.05.2025 г., следователно, тригодишната давност била изтекла за вземанията за възнаградителна лихва и за претендираните обезщетения за забава, чиято изискуемост била настъпила преди

15.05.2022г. на

По делото с определението по чл. 140 ГПК като трето лице — помагач на страната ответницата е конституирано

„ЮтеКредит

България“

ЕООД,

ЕИК

3

205559807.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от процесуалния си представител като поддържа исковата молба. Претендира за присъждане на разноски по заповедното производство и настоящото гражданско дело.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с назначения от съда особен представител по реда на Закона за правната помощ и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Производството е образувано по реда на чл. 422 от ГПК след дадени указания на заповедния съд по ч.гр.д. № 1081/2025 г. на РС Стара Загора.

Исковата молба е постъпила в срок и претенциите са идентични със заявените пред заповедния съд, т.е. същата е допустима на това основание.

Пред Районен съд Стара Загора е било образувано ч.гр.д. № 1081/2025 г. по заявление от 28.02.2025г., към което е представен в пълнота Договор за потребителски паричен кредит № 73053/04.03.2022 г.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 21.05.2025 г. за следните вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Т. П. И.: 1000 лева за главница от невърнат кредит по договор за потребителски паричен кредит № 73053/04.03.2022 г., 27.55 лева договорна лихва от 04.06.2022 г. до 04.03.2023 г., 283.98 лева обезщетение за забава от 05.06.2022 г. до 28.02.2025 г., и законна лихва върху главницата от 28.02.2025 г. до изплащането й, както и сумата от 76.23 лева за разноски по делото. На 29.05.2025 г.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника и на 29.05.2025 г. ответницата е подала в законоустановения срок възражение по чл. 414 от ГПК. След дадените указания в едномесечен срок е подадена и настоящата искова молба, с която се претендират 1000 лева - за главница; 27.55 лева - договорна лихва за периода от 04.06.2022 г. до 04.03.2023 г.; 283.98 лева - обезщетение за забава за периода от 05.06.2022 г. до 28.02.2025 г., и законна лихва върху главницата от 28.02.2025 г. до изплащането й, както и разноски по заповедното производство. Налице е идентичност между претенциите по заявлението и в исковата молба.

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит № 73053 от 04.03.2022 г., в който като кредитор е посочено „ЮтеКредит България“ ЕООД, а като кредитополучател — Т. П. И.. Съгласно чл. 1.1 размерът на кредита е 1000 лева, като същият е предназначен за потребителски цели. В чл. 2.1 е предвидено еднократно усвояване чрез нареждане на сумата по системата на „ИзиПей“. В чл. 3.1 от договора е посочен годишен лихвен процент 12,27%. Съгласно чл. 3.2 лихвата се начислява от датата на усвояване, а чл.

3.3 предвижда дневен лихвен процент, изчислен като една триста шестдесет и пета част от годишния. В Стандартния европейски формуляр лихвеният процент е определен като фиксиран. Срокът на договора е дванадесет месеца, с краен падеж 04.03.2023 г. Съгласно чл.

6.1 кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане 168 лева, дължима в деня на подписването, финансирана от кредитора и възстановявана с месечните вноски. В чл. 6.2 е посочен ГПР 49,40%, а в чл. 6.3 — обща сума, дължима от потребителя - 1236,08 лева.

Видно от Приложение № 1 — погасителен план към Договор за потребителски паричен кредит № 73053, са предвидени единадесет вноски по 102,98 лева и последна вноска от 103,30 лева, с падежи на четвърто число от месеца, от 04.04.2022 г. до 04.03.2023 г.

Вноските включват общо 1000 лева главница, 68,08 лева лихва и 168 лева такса, разпределена по 14 лева месечно.

В представените Общи условия, приети с решение на управителя на „ЮтеКредит 4

България“ ЕООД на 24.06.2021 г., е уредено кандидатстване чрез интернет страницата или мобилното приложение на кредитора, предоставяне на данни и документ за самоличност, както и използване на способ за електронна идентификация. Точка 4.3 съдържа уговорка за приравняване на обикновения и усъвършенствания електронен подпис на саморъчен подпис.

Точка 4.4 описва подписване чрез сертификат в приложението, след използване на биометрични данни, код за достъп до устройството или еднократна парола при посочените в нея условия.

Видно от представения по делото Договор за продажба на вземания от 23.08.2024 г., „ЮтеКредит България“ ЕООД е продала на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои вземания по списък Приложение № 1, извлечение, от което е представено по делото. Видно от това извлечение част от този списък е и настоящото вземане по процесния Договор за потребителски кредит. В извлечението е индивидуализирано вземането по страни и номер на договор за кредит, като е изрично записано остатък главница в размер на 1000 лева и обща дължима сума 1643,11 лева. Представено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.