Решение № 141 от 27.07.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Свиленград, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100147 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ.

Ищецът „Макроадванс“ АД иска от съда да признае за установено в отношенията на страните, че ответникът М. А. Т. му дължи сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 860/2022 г. по описа на Районен съд - Свиленград, а именно: 6 378,53 лева /шест хиляди триста седемдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноските, направени в заповедното производство, както и тези, направени в настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 12.07.2011 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, понастоящем „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, С. Д. Т., в качеството на „Кредитополучател“ и М. А. Т., в качеството на „Съдлъжник“, бил сключен Договор за потребителски кредит, с който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД предоставила потребителски кредит в размер на 9207,90 лева /девет хиляди двеста и седем лева и деветдесет стотинки/ за срок, определен от страните с Анекс № 1 от 04.09.2014 г. към Договора за кредит - до 05.01.2019 г.

Твърди, че на 16.08.2019 г. бил сключен Конкретен договор за цесия към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.11.2016 г., по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в качеството си на продавач, прехвърлил на „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на С. Д. Т. и М. А. Т., съгласно Договор за потребителски кредит 1 от 12.07.2011 г . Ищецът „Макроадванс“ АД бил упълномощен от цедента „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да уведоми длъжниците за сключения Договор за цесия. В изпълнение на последното, на М. А. Т. било изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията с изх. № RF150165, ведно с обратна разписка за същото. Изходящото от цедента уведомление било приложение и към исковата молба, по която е образувано настоящото производство.

Налице било неизпълнение по Договора за потребителски кредит от 12.07.2011 г. от страна на длъжниците. С оглед изтичане на крайния срок и непогасяване на дължимите суми в пълен размер, непогасената част от задължението станала изискуема поради настъпил падеж. Към настоящия момент плащане от ответника М. А. Т. за пълно погасяване на задължението не било извършено.

За събиране на вземанията по договора за кредит ищецът подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано частно гр. дело № 860/2022 г. по описа на Районен съд Свиленград. Със съобщение, получено на 31.01.2023г., ищецът „Макроадванс“ АД бил уведомен, че е подадено възражение от длъжника срещу Заповедта за изпълнение. С оглед гореизложеното и в указания му едномесечен срок, ищецът предявявал иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Позовава се на изтекла на 05.01.2022г. погасителна давност, като счита, че в случая е приложима кратката 3-годишна давност. Поради това, моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение за намаляване поради прекомерност на направените от ищеца разноски.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 860/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 22.12.2022 г. от заявител - настоящия ищец, срещу длъжник – настоящия ответник, за заплащане на сумата 6378,53 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит от 12.07.2011г., сключен между длъжника и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, и Анекс №1 от 04.09.2014г. към договора, ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.

По делото е издадена Заповед № 4/06.01.2023 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми срещу длъжника.

В едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е подала възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на вземането.

2

В указания му едномесечен срок заявителят е подал иск за установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото производство. Предвид така установените обстоятелства, предявеният иск се явява процесуално допустим.

Представен е с исковата молба Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в качеството му на продавач (цедент), и „Макроадванс“ АД, в качеството му на купувач (цесионер), с който са прехвърлени вземания на цедента, произтичащи от договори за кредит и/или договори за издаване и ползване на кредитна карта, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях и които вземания ще се индивидуализират в конкретен договор за цесия. Процесното вземане е индивидуализирано в представените Приложение № 1 и Приложение № 1А към рамковия договор за цесия – «Конкретен договор за цесия» от 16.08.2019г., съгласно договореното, и то установява прехвърлянето му на цесионера „Макроадванс“ АД.

От ищеца като доказателство е представено и изходящо по пълномощие от цедента Уведомление за цесия , адресирано до ответника, с което последният се уведомява, че с договора за прехвърляне на вземания от 16.08.2019 г. задължението му към „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, произтичащо от горепосочения договор за потребителски кредит, е изкупено от „Макроадванс“ АД.

Видно от приложената обратна разписка, уведомлението е получено от лично от ответника на 17.09.2019г.

От представения с исковата молба Договор за потребителски кредит от 12.07.2011г. се установява, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в качеството му на кредитор, се е задължил да предостави на Стелиян Димитров Теофилов, в качеството му на кредитополучател, и на ответника М. А. Т., в качеството й на съдлъжник, кредит в размер на 9207,90 лв., който е следвало да се върне в срок до 05.07.2018г., на анюитетни месечни вноски, съгласно погасителен план. Договорът е сключен при годишен процент на разходите 10,62%, като лихвеният процент не е фиксиран. Видно от приложения към договора Анекс № 1 от 12.07.2011г., крайният срок за погасяване на кредита е удължен до 05.01.2019г. (чл.4.1).

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че предоставеният кредит в размер на 9207,90 лв. е изцяло усвоен на 13.07.2011г. лв. Посочено е в заключението, че последната погасителна вноска по договора е била направена на 05.03.2015г. Посочено е също, че размерът на дължимата главница към датата на договора за цесия – 16.08.2019г. възлиза на 6378,53 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна да следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът и трето по спора лице - „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД са сключили договор за кредит, съгласно който банката е поела задължение да предостави кредит в размер на 9207,90 лв., срещу задължение за връщането му в срок до 3

05.01.2019г., при условията на договора. Ответникът, в качеството си на съдлъжник, отговоря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по договора. Срокът на договора е изтекъл преди депозиране в съда на заявлението по чл.410 от ГПК, а и заявителят не се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост, нито в заявлението, нито в исковата молба.

Процесният договор за кредит безспорно има характеристиките на договор за потребителски кредит. Същият отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, с изключение на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, доколкото в договора не е посочен фиксиран лихвен процент за целия срок. Поради това е следвало в погасителния план да се съдържа информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, а такова липсва в процесния договор, а погасителен план не е представен. С оглед изложеното, съдът приема, че възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните по него само по отношение на договорената главница, но не и по отношение на договорената лихва. В случая обаче договорна лихва не се претендира.

Установи се, че кредитодателят е изпълнил основното си задължение по процесния договор, като е предоставил кредит в договорения размер на кредитополучателя, а последният го е усвоил изцяло. Установи се също, че кредитополучателя е бил неизправна страна по договора, като е изпаднал в забава на плащането на 06.03.2015г. (денят след падежа на първата неплатена погасителна вноска - 05.03.2015г.). Крайният срок на договора е изтекъл на 05.07.2018г., когато вземането на кредитодателя е станало изискуемо в пълен размер. След изтичане срока на договора е депозирано заявление по чл.410 от ГПК, подадено от настоящия ищец, в качеството му на цесионер.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът е легитимиран да предяви претенция за процесното вземане, произтичащо от посочения в заявлението и в исковата молба договор за кредит. Съдът намира, че прехвърлянето на процесното вземане в полза на ищеца следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за ответника. Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД , когато изходящото от цедента съобщаване за цесията достигне до длъжника.

От ищеца като доказателство е представено изходящо по пълномощие от цедента Уведомление за цесия, което е достигнало до длъжника преди завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.

Относно възражението на ответника за погасяване на вземането му поради изтекла давност, съдът съобрази установената съдебна практика, според която по отношение на задължението за главницата по банков кредит е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД , а не кратката 3годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД , като безспорно се приема, че уговорката между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Приема се, че вземането за главница, произтичащо от договор за потребителски кредит, е разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, 4 произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД (Решение №28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г., ІІІ г.о., ГК).

По въпроса от кой момент започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит – дали от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост – е образувано тълкувателно дело № 3/2023 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд. До настоящия момент ВКС не се е произнесъл с тълкувателно решение по въпроса, а настоящата съдебна инстанция не е оправомощена да спре делото до решаване на спорния въпрос.

Настоящият съдебен състав споделя становището, възприето в поновата практика на ВКС и в частност – в Решение № 50173 от 13.10.2022г. по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. на ВКС, Трето отделение на Гражданска колегия, съгласно което: „Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита“. В решението се посочва, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.