Решение № 37 от 29.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20248002100768 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрисконсулт К. Л., срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд №289/25.10.2023г. постановено по в.гр.д.№579/2023г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №3253/25.06.2024г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по правните въпроси: 1/ може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и 2/ налице ли е промяна на изискванията за изпълнение на длъжността в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, когато трудовите функции за определена длъжност се премахват изцяло и се създава нова длъжност със същото наименование, но с напълно различни трудови функции.

По въпроса „Може ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, които не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ?“ е налице формирана и установена практика на ВКС (решение № 665/1.11.10г. по гр.д. № 242/09г., ІV г.о.; решение № 459/27.01.11г. по гр.д. № 1532/10г., ІV г.о.; решение № 503/5.01.12г. по гр.д. № 77/11г., ІV г.о.; решение №135/08.06.2021г. по гр.д. №3135/2020г., ІV г.о.; решение № 195/11.07.2011г. по гр.д.№ 1707/ 2009г., ІV г.о. и др.). Според дадените в нея разяснения, при предявяване на иск с правно основание чл.344, ал.1 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, 1 отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати съществуващото между страните трудово правоотношение. Съдът е обвързан от обстоятелствата посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца. След предявяване на иска ищецът може да навежда нови факти само, ако е направил съответното възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава. Пропуснатите възражения могат да бъдат направени и по-късно в хода на първоинстанционното производство, ако страната не е могла да узнае съответните обстоятелства или да посочи и представи съответните доказателства своевременно, въпреки полагането на дължимата грижа за добро водене на делото (чл. 147, ал. 1 ГПК) или във въззивното производство (съгласно чл. 260, т. 5 и 6 и чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК).

Вторият поставен въпрос „Налице ли е промяна на изискванията за изпълнение на длъжността в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, когато трудовите функции за определена длъжност се премахват изцяло и се създава нова длъжност със същото наименование, но с напълно различни трудови функции“ също е намерил своето разрешение в практиката на Върховен касационен съд, част от която е решение № 357/24.09.2012г. по гр.д. №874/2011г. на ВКС, ІV г.о. В същата е прието, че правото за уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ възниква при промяна в изискванията за заемане на длъжността, когато работникът или служителят не отговаря на променените изисквания за изпълнение на характерните за длъжността трудови функции. При промяна на трудовите функции за длъжността – премахване на съществувалите и включване на съществено нови по своята характеристика трудови функции, основанието за уволнение е по чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, независимо дали наименованието на длъжността е променено или запазено.

В жалбата си касаторът Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в исковата молба ищецът не е повдигнал възражение за неспазена процедура и закрила по реда на чл.333 от КТ, и то не е въведено в двумесечния срок за оспорване на заповедта, нито е отразено в изготвения от съда доклад по чл.146 от ГПК. При постановяване на обжалваното решение съдът не е разгледал всички доводи и възражения на страните, като не е съобразил твърдението на ищеца, че процесната заповед му е била връчена на 08.09.2022г. Изводът на съда за липса на промяна в изискванията за изпълнение на заеманата от ищеца длъжност е в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. По същество претендира за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направил е искане за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът М. П. Р., чрез адвокат М. Г., оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Същото е постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и при преценка на всички изложени в исковата молба твърдения за незаконосъобразност на уволнението. Правилен е извода на съда за липса на 2 основания за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като е изпълнявал задълженията си на длъжността „старши експерт“ от преназначаването си на 17.04.2019г. и след 30.06.2020г. Твърди, че спорът за датата на връчване на заповедта е бил повдигнат от ответника с отговора на исковата молба във връзка с възражението му за недопустимост на производството. Именно с оглед тези твърдения, ищецът е навел довод, че ако съдът приеме за редовно връчването на посочената дата, при прекратяване на правоотношението не е спазено изискването на чл.333 от КТ, доколкото към този момент работникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Излага още, че по делото е установена промяна не в изискванията за заемане на длъжността, на която ищецът е бил назначен, а на трудовите функции, тъй като са му възложени нови и различни задължения от изпълняваните до този момент. Промяната в трудовите функции обосновава приложение на друг състав за прекратяване на трудовото правоотношение от този, посочен в процесната заповед. По същество отправя искане за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на въззивната инстанция и присъждане на направените в производството разноски.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Хасково, с което са уважени предявените от М. П. Р. срещу Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №03-134/27.07.2022г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет; за възстановяване на М. П. Р. на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист“ в отдел „Социална адаптация“ в Регистрационно – приемателен център [населено място], на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на М. П. Р. сумата от 5 880лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 03.08.2022г. до 03.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2022г. до окончателното изплащане.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 01-8/16.01.2017 г., с който ищецът М. П. Р. бил назначен на длъжността „Старши специалист" в отдел „Прием, настаняване и социални дейности" в РПЦ, [населено място]. С допълнително споразумение № 02-728/29.03.2019г. и на основание чл.119 от КТ М. Р. бил преназначен на длъжност „Старши специалист" в отдел „Социална адаптация" в РПЦ Х., с код НКПД 3359-3022, считано от 01.04.2019г. При преназначаването му била връчена длъжностна характеристика утвърдена със Заповед № РД05-219/29.03.2019г. на Главния секретар на ДАБ при МС, с подробно посочени изисквания за заемане на длъжността и необходимата компетентност.

На 03.07.2020г., на М. Р. била връчена нова длъжностна характеристика за длъжността „Старши специалист" в отдел „Социална адаптация" в РПЦ – [населено място], утвърдена със Заповед № РД 05-409/30.06.2020г. на Главния секретар на ДАБ при МС, в която било направено допълване на изискванията за необходимата компетентност, както следва:

Дигитална компетентност – знания и умения за обработване на информация, създаване на 3 съдържание, дигитална комуникация. Познава и прилага правилата за информационна сигурност съобразно длъжността си.

С писмо № ЧР-1218/19.07.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС на ищеца била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Старши специалист" в отдел „Социална адаптация" в РПЦ, [населено място], утвърдена със Заповед № РД05-497/13.07.2022г. на Главния секретар на ДАБ при МС, с изисквания за заемане на длъжността и необходими компетенции идентични на предходната.

На 22.06.2020г. същата длъжностна характеристика била връчена и на З. К. А., заемала длъжност „Старши специалист" в отдел „Социална адаптация" в РПЦ, [населено място], утвърдена със заповед № РД05-409/30.06.2020г. на Главния секретар на ДАБ при МС.

Съдът констатирал, че М. П. Р. ползвал отпуск за временна нетрудоспособност за периодите: от 28.07.2022г. до 10.08.2022г. и от 11.08.2022г. до 25.08.2022г. Последният пълен отработен месец от ищеца, преди прератяване на трудовото му правоотношение, бил месец април 2022 г. (съобразно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза), за който му било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 981 лв. – основна работа заплата; 824 лв. – допълнително възнаграждение за постигнати резултати (изплащано на тримесечие, без постоянен характер). Размерът на обезщетението за 6 месеца, за периода от 03.08.2022 г. до 03.02.2023 г. и за период от 08.09.2022 г. до 08.03.2023 г., било в размер на:

10 830 лв. по вариант първи от заключението, с включено възнаграждение с непостоянен характер и 5886 лв. по вариант втори, изчислено на база брутното трудово възнаграждение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че при разглеждане на делото първоинстанционнният съд не е нарушил диспозитивното и състезателното начало в процеса, като приел, че заповедта за уволнение била връчена на ищеца по време, когато ползвал отпуск поради временна неработоспособност – нарушение на чл.333 КТ. Посочил, че възражението за датата на връчване на заповедта било разгледано във връзка с твърдението на ответника, че искът е недопустим, като предявен след изтичане на двумесечния срок по чл.358 КТ. Изложил, че първостепенния съд правилно е приел, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на работника с лицензиран оператор на пощенски услуги, с товарителница №5300405900970/02.08.2022г, адресирана до адреса на ищеца М. П. Р. – [населено място], [улица],вх. В,ет.1,ап.5, с телефон на получателя [ЕГН]. Отказът за получаването бил надлежно удостоверен от връчителя, поради което писменото изявление на ответника било редовно връчено М. Р. на 03.08.2022 г., при условията на чл. 44 ГПК. От тази дата е започнал да тече срокът за оспорването му. Отбелязал, че доколкото исковата молба, въз основа на която е образувано производството, била депозирана на 03.10.2022г. (пощенско клеймо), същата е подадена в двумесечния преклузивен срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, поради което направил извод за допустимост на предявените искове.

Съдът посочил, че към датата на връчване на заповедта за уволнение, ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, поради което при преценка законосъобразността на извършеното уволнение, следвало да бъде установено дали е спазена процедурата по преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ. Доколкото тази закрила (чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ) 4 се прилагала и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, преценката за приложимостта следвало да се направи към датата на връчване на заповедта. Съдът направил извод, че в конкретния случай закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от ГПК не е била преодоляна от работодателя и приел, че само на това основание уволнението, обективирано в Заповед № 03-134/27.07.2022 г. на Председателят на ДАБ при МС за прекратяване на трудовото правоотношение с М. П. Р., е незаконосъобразно.