Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 318 от 26.07.2023, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 954/2022
Вид
Решение № 318
Подписан
26.07.2023
В сила
09.01.2024
Състав
РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Петрич, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200954 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. С., с ЕГН ********** и адрес : гр. С., ж.к.

„Р. К.“ № *, вх. *, ет.*, ап.*, подадена чрез процесуален представител – адв. В.

И. от САК против Наказателно постановление (НП) № BG24032022/5800/Р8475 от 19.09.2022г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 179, ал.3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който в депозирано писмено становище поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания акт, поради неговата незаконосъобразност. Претендира съдебни разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) 1

Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. София, редовно призован, изпраща представител – юрисконсулт Д. Р., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Представя писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на наказателното постановление, тъй като било издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски по делото.

Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение - Петрич, редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна следното:

На 24.03.2022 година в 04:17 часа свидетелят Д. Б. А., изпълнявайки служебните си задължения на ГКПП „Кулата“, в направление излизане от територията на Р България, пристигнало ППС – влекач, с рег. № СВ 1559 РС, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, което се ползва от „М. Л.“ ЕООД, с ЕИК ** и със седалище и адрес на управление : гр. С., ул.

„П. Л.“ № *, вх. *, офис * (видно от СРМПС част II), което се управлявало от жалбоподателя В. С. С.. След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), (т. нар. тол система), контролният орган – свидетеля А. констатирал, че контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 10112, е засякло на дата 08.03.2022 година в 11:20 часа по път А-3, км 163+488, включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като е наличен снимков материал, на който е виден регистрационният номер на автомобила. От същият се установява, че е заснет автомобил с регистрационен № СВ 1559 РС, датата и часа на движение.

Изготвено е и Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление, от което е видно, че за дата на извършване на нарушението няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на 24.03.2022 година, свидетеля Д. Б. А., на длъжност инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ при Териториална дирекция София към 2

Агенция „Митници“, във връзка с възложените му функции е съставил против жалбоподателя В. С. С., в качеството му на водач на процесното ППС и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG24032022/5800/Р8-475. Това процесуално действие актосъставителят е извършил и с участието на колегата си – свидетеля Ф. Д.

П.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че след извършена проверка е установено, че ППС попада в категорията на ППС, за което е дължима, но незаплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението е правно квалифицирано с разпоредбата на чл. 179, ал.3а от ЗДвП. АУАН е предявен на жалбоподателя на същата дата 24.03.2022 година, който бил подписан без възражения. АУАН е връчен срещу подпис. Срещу така съставения Акта в законоустановения 7-дневен срок е постъпило писмено възражение вх. № 32-104930/30.03.2022г.

След получаване на образуваната преписка от Директорът на Национално тол управление към АПИ е издадено процесното наказателно постановление № BG24032022/5800/Р8-475 от 19.09.2022 год. В издадения санкционен акт, от административно-наказващия орган са възприети изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 179, ал.3а от ЗДвП и е наложено на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лева. Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка. Известието за доставяне се намира приложено в Административно-наказателна преписка (АНП), с отбелязване, че е получено на 28.10.2022 година от член на домакинството.

Възражения относно начина и формата на връчване на наказателното постановление не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на Директора на Национално тол управление към АПИ да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021 година и Заповед № РД-11-760/19.08.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които Г. А. Т. е оправомощен да издава наказателни постановления по ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал.12 от ЗДвП - Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Г.

А.Т. се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-622 от 11.08.2022 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, също се доказа, тъй като свидетеля Д. Б. А. е длъжностно лице от Агенция „Митници“, гр. София. В случая по отношение компетентността на актосъставителя би могло да се приложи Заповед № 3АМ-332/32-66544 от 28.02.2020 година, която е издадена при действието на отменения към настоящия момент Устройствен правилник на Агенция „Митници“, тъй като подобна Заповед при действието на новия Правилник е приета една на 3

08.08.2022 година и това е Заповед № 3АМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 година на Директора на Агенция „Митници“, т. е. в случай, че няма последваща Заповед за отмяна, следователно Заповед № 3АМ-332/32-66544 от 28.02.2020 година продължава да действа до 08.08.2022 година.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Д. А. и Ф.

П.. Същите, чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка и установяват извършената проверка, в хода на същата какво е установено и процедурата по съставяне на АУАН, като сочат че са установили нарушението чрез проверка в електронната система.

По отношение на авторството посочват, че питат шофьора дали е управлява ППС – то в деня на нарушението и ако потвърди го запознават с възможността да заплати компенсаторна такса или да му бъде съставен АУАН. В конкретния случай посочват, че водачът е избрал да му бъде съставен акт.

По делото е представено свидетелство за регистрация на МПС, от което се установява, че процесното ППС се ползва от „М.Л.“ ЕООД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „П. Л.“ № *, вх. *, офис *.

Доколкото са налични доказателства, че дружеството/ползвател на процесното ППС има сключен Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси – „Д. С. И.“ АД, съдът е изискана информация за бордовото устройство асоциирано в процесното ППС с рег. № СВ 1559 РС дали е подавало данни за таксуване, в отговорът от които се посочва, че от системата и доказателствените записи се установява, че бордовото устройство е било изключено за датата на нарушението – 08.03.2022г., тъй като същото е било изключено за периода от 22.02.2022г. до 22.03.2022г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното наказателно постановление/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от 4 жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл.

189е, ал.12 от ЗДвП лице със Заповед на председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал.3а, т.1 и т.2 от ЗДвП, определен със Заповед на Директора на Агенция Митници. Ето защо възраженията в тази насока не се споделят от настоящия съдебен състав.

Съдът, намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление в следния смисъл.

В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които управляват ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗДвП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същите задължения са определени в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и която гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен, когато тези задължения са изпълнени от трето лице.“. Абсолютно никъде в АУАН и в наказателното постановление не е посочено и конкретното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. Посочено е единствено, че „... ППС попада в категорията, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 08.03.2022 г. в 11:20 часа е засечено по път А-3, км. 163+488, включен в обхвата на платената пътна мрежа.... „. Не е описано каквото и да е действие или бездействие на жалбоподателя. По-надолу е описано, че жалбоподателят управлява ППС, за което е дължима, но не е заплатена пътна такса. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, както спомена съдът по-горе, е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не е вменена като нарушена от жалбоподателя нито в АУАН, нито в атакуваното наказателно постановление. Описаното в АУАН и наказателно постановление 5 деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към административно-наказателната отговорност следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона. Посочената неяснота, противоречие между фактическите и правни констатации на актосъставителя и на наказващия орган, води до грубо нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за какво точно нарушение му е наложено наказание. В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и наказателно постановление няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.