Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 108 от 10.12.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Търговско дело 141/2023
Вид
Решение № 108
Подписан
10.12.2024
В сила
16.01.2025
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. ХАСКОВО, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. Д.А като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20235600900141 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от

Кодекса за застраховането за сума в размер на 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.

ИЩЦАТА – М. М. Н. твърди, че на 17.12.2021 год. в гр.Хасково, на бул.“Съединение“ № 72 в посока гр.Харманли, Д. Д. Х. като водач на лек автомобил марка **, модел ** с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като не я пропуснал да премине по обозначената пешеходна пътека, удряйки я с предната част на автомобила си. По случая било образувано досъдебно производство /ДП/ № 1099 / 2021 год. по описа на РУ МВР Хасково, приключило със споразумение от 28.02.2023 год., одобрено по НОХД № 183 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково. В резултат на станалото ПТП й били причинени следните увреждания – фрактура на черепа в тилната част в дясно, разкъсно – контузна рана в дясната тилна област, разкъсно – контузна рана на носа, охлузвания на лицето, кръвонасядания около очниците, множество охлузвания по двете длани, охлузване в областта на дясно рамо, охлузване по двете колене и подбедрици, степенно помрачение на съзнанието под формата на зашеметяване, потстравматична церебрастения, контузия на дясното коляно с прояви на синовит и бурсит. Твърди още, че на 17.12.2021 год. е била подложена на оперативна интервенция, при която било извършено реплантация на скалпа и хирургична обработка на раните на носа.

Поради болки в дясното коляно, на 23.12.2021 год., потърсила помощта на лекар -специалист по ортопедия и травматология, който след обездвижване на десния крак в областта на коляното, я насочил към провеждане на ЯМР, резултатите от който показали – синовит – възпаление на синовиалната 1 обвивка и бурсит – възпаление и подуване на препателарната бурса. На 22.02.2022 год. потърсила помощта на неврохирург, който след проведения преглед й поставил диагноза – постравматична церебрастения. В продължение на месец и половина след катастрофата изпитвала силни болки, с ограничен обем движения. Общият възстановителен период продължил около една година. Към момента на настъпване на произшествието е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между застрахователното дружество – ответник и собственика на лекия автомобил, управляван от виновния водач. По повод претенция, отправена до застрахователя, й било определено и изплатено обезщетение в размер на 15 533.20 лева, което намира за занижено и недостатъчно да репарира претърпените от нея болки в резултат на уврежданията, причинени й от станалия пътен инцидент. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумата в размер на 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022 год. – дата на уведомяване на застрахователя. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“

ЕАД – *** – оспорва исковете, заявявайки възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за съпричиняване, допуснато от ищцата, обосновано с твърдения за това, че не е спазила разпореденото от ЗДвП поведение на пешеходец - преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се ППС, да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение, да не навлиза внезапно на платното за движение, да не пресича платното за движение при ограничена видимост.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение № 31 от 28.02.2023 год., постановено по НОХД № 183 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково е одобрено споразумение, с което подсъдимият Д. Д. Х. е признат за виновен в това, че на 17.12.2021 год. в гр.Хасково, при управление на МПС – лек автомобил, марка **, модел ** с ДК № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като предизвикал ПТП, вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. М. Н., изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на разкъсно контузната рана в дясната тилна област с подлежащо счупване на черепната кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, предл.второ, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание по чл.343, ал.3, б.“а“, предл.второ, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.

В отговора на исковата молба, подаден от ответника е 2 заявено признание съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил **** с рег.№ *** по силата на застрахователна полица № 06/121001663872, валидна към датата на процесното ПТП. В подкрепа на това обстоятелство е и приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 110 / 2021 год. и проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Със застрахователна претенция, входирана при ответника на 10.01.2022 год. – обстоятелство, което ответника признава, ищцата е поискала определяне и присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, последните от които е определила в размер на общо на 533.20 лева. Видно от приложен по делото документ, именуван „Детайли на движение“ е, че на 01.04.2022 год., ответникът е привел по сметка на ищцата сума в размер на 15 333.30 лева – обезщетение по щета 43072952200004 Опис 295 – 20220. Относно това обстоятелство – изплатено от ответника в полза на ищцата, застрахователно обезщетение в посочения погоре размер, страните по делото не спорят.

По искане на ищцата по делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на посочения от нея свидетел. От показанията на свидетеля И.Н. – съпруг на ищцата се установява, че преживяла много тежка последиците от катастрофата. Имала замайвания, проблеми при движение, болки по цялото тяло. Не искала да излиза от къщи. В продължение на около половин година изпитвала страх при пресичане на улица. Инцидентът се случил на пешеходна пътека в близост до КАТ - Хасково, като в резултат на удара, съпругата му „изхвърчала“ на около 30 – 40 метра. Впоследствие ищцата му споделила, че преди да предприеме пресичане на пътното платно, видяла, че приближаващия се автомобил, който идвал от далече, намалял скоростта. След удара не помнела нищо. Съпругата му била откарана в болница, където лекарите й казали, че има мозъчно черепна травма. Цялото й лице било в кръв. Имала травма на носа. Останал й белег на устната. След около два – три дни се оплакала от силни болки в дясното коляно, причиняващо й затруднение при движение. След преглед от травматолог й изписали обезболяващи и поставили обездвижваща шина, която носила в продължение на около два – три месеца. Ходила на преглед и при невролог по повод чести замайвания и дискомфорт в главата. В продължение на месеци не била на работа, след което се върнала, но на половин работен ден. В момента съпругата му била все още депресирана. Непрекъснато напътствала дъщеря им да внимава при пресичане. Изпитвала страх за детето си. След изписването й от болницата се наложило свидетелят да поеме домакинската работа, грижите за детето и за ищцата, поради изпитваните от нея постоянни болки и замайване. Това продължило около една година. Притесненията й се засилвали нощем, събуждана от чести кошмари. Ставала и обикаляла из къщи.

Изпитвала притеснения и тревожност, подсилени и от предхождащо онкологично заболяване, наложило провеждане на химиотерапия в периода от 2015 год. до 2017 год. Наскоро била оперирана по повод проблеми с бъбреците. Психиката й не издържала, започвала да плаче, получавала психоатаки, по повод на които се наложило да посещава и психолог.

3

От показанията на свидетеля Д. Х., посочен от ответника се установява, че през месец декември, надвечер - към 17.00 часа, при управление на автомобила си, ударил жена, движеща се по пешеходна пътека. Твърди, че не е видял пострадалата преди удара. Валяло дъжд, било претъмняло – сумрак, а жената била облечена в тъмни дрехи.

От заключението, представено по допуснатата съдебно

– медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени следните увреждания - контузия на главата – разкъсно контузна рана в дясната тилна област на главата; подлежащо счупване на тилната кост; разкъсно контузна рана на носа; охлузвания по лицето; кръвонасядане около очниците; степенно помрачение на съзнанието под формата на зашеметяване; постравматична церебрастения като последица от травмата на главата; контузия на дясно коляно с прояви на синовит и бурсит. Раните били обработени хирургически и зашити. Проведено било консервативно, медикаментозно лечение. Била поставена временна имобилизация с ортеза на дясно коленна става. Причинено било нараняване, проникващо в черепната кухина по смисъла на чл.129 от НК, дължащо се на разкъсно контузна рана в дясната тилна област с подлежащо счупване на черепната кост. Травмата на дясното коляно причинила разстройство на здравето, временно неопасно за живота. Възстановителният период на травмата на главата продължил около два месеца, а този на травмата на дясното коляно – около 30 дни. Получените увреждания били в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Травмата на главата не е застрашила живота на пострадалата. Същата е създала предпоставка за осъществяване на връзка между кухината на черепа и външната среда, което водело до нереализирана опасност за възникване на възпалителен процес в кухината от внесени от външната среда болесотворни причинители. Диагнозите – постравматична церебрастения, бурсит и синовит имали временен характер и отзвучавали без последици. Нямало изгледи да останат трайни последици за здравето на ищцата вследствие на травмите от станалия пътен инцидент. В устния си доклад вещото лице посочва, че травмите не са такива, които да оставят трайни или постоянни последици.

Пояснява диагнозата „бурсит“ като възпаление на мастната торбичка, която амортизирала сухожилието. „Синовит“ представлявало възпаление на ставната капсула на коляното. Нямало основание да се приеме, че раната на носа е загрозяващ белег. Счупването на тилната кост не представлявало хлътване, нито импресия, а най-вероятно фрактурна линия, при което е възможна комуникация между външната среда и черепната кухина, но в случая възможния възпалителен процес, не е реализиран.

От заключението, представено по допуснатата съдебно

– автотехническа експертиза се установява, че скоростта на автомобила в момента на удара е била около и под 30 км./ч. Пешеходката имала пряка видимост към приближаващия се автомобил. В момента на навлизането й на платното за движение, водачът също е имал видимост към нея, както и техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, при своевременна реакция от негова страна.

4

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя, с който собственикът на МПС, управлявано от виновния водач – Д. Д. Х. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие, се съдържа в нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.

От страна на пострадалата е отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение, по която ответникът е определил и изплатил сумата от 15 533.20 лева, размерът на която ищцата преценя като занижен и неотговарящ на претърпените от нея неимуществени вреди – обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.