Решение № 326 от 28.04.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Добрич, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20243230103369 по описа за 2024 година и за да се произнесе,съобрази следното :

С искова молба от 22.10.2024г., М. И. П., ЕГН ********** е предявила срещу Средно училище „П.Р.С.“, ***, със седалище и адрес на управление: ***, в условията на обективно съединяване следните искове:-за сумата от 1999,62лева, представляваща разликите между изплатените и дължими работни заплати за периода 01.01.23г. до 30.06.23 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024г. до окончателното плащане на задължението;-за сумата от 280,23лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 1999,62лв. за периода от 13.10.2023г. до 17.10.2024г.;-за сумата от 3665,97лева, представляваща обезщетение по чл.222 ал.(3) от КТ, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024г. до окончателното плащане на задължението;;-за сумата от 513,75лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 3665,97лв. за периода от 13.10.2023г. до 17.10.2024г.;-за сумата от 166,63лв., представляваща обезщетение по чл. 224 ал. (1) от КТ, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024г. до окончателното плащане на задължението;-за сумата от 23,36лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 166,63лв. за периода от 13.10.2023г. до 17.10.2024г.;

С исковата молба се претендират сторените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения и правни доводи: До 01.07.2023 г. М. П. работила по трудово правоотношение като старши учител при ответника.

Със заповед № РД-05- 493/06.06.2023г. трудовият договор е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ поради придобиване право на пенсия, като са и изплатени посочените в заповедта обезщетения по чл.224, ал.1 КТ - 1110.89 лв. и чл.222, ал.З КТ - 24 439.80 лв.

1

М. П. е присъединена към КТД- СУ „П.Р. С.“ гр. Добрич.

Със заявление вх. № АС09-98/13.10.2023 г. М. П. поискала от работодателя да и бъдат преизчислени и изплатени разликите между заплатените и работните заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г., както и обезщетенията в увеличените им размери, въз основа на анекс №Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД.

С писмо изх. № АС09-33/17.10.2023 г. ответникът уведомява М. П., че това не може да стане, защото становището на МОН е, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време.

Брутното трудово възнаграждение на М. П. към 01.01.2023 г. е в размер на 2 221.80лв.

Съобразно увеличението с 15% по анекс №Д01- 192/10.08.2023 год. към КТД и Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бр.75 от 2023 г./възнаграждението и, считано от 01.01.2023 г. е в размер на 2 555.07 лв. -2 221.80 лв. лв. + 333.27 лв.

Ответникът отказва да изплати увеличението за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023г.

Претенцията по чл.128 КТ се формира от неизплатената част на брутното трудово възнаграждение за този период или както следва: за януари 333.27 лв.; за февруари 333.27лв.; за март 333.27 лв.; за април 333.27лв.; за май 333.27 лв.; за юни 333.27 лв. или общо за целия процесен период 1999.62 лева.

Обезщетението по чл.222, ал.З КТ във връзка с чл.228, ал.2 КТ в размер на 3 665.97лева към датата 30.06.2023 год., се формира въз основа на брутното трудово възнаграждение за срок от 11 месеца, което с увеличението от 15 % е 2 555.07 лв.

Следователно размерът на еднократното обезщетение по чл.222, ал.З КТ, вр. чл.228, ал.2 КТ възлиза на 28 105. 77 лева.

Работодателят обаче е изплатил на ищцата 24 439,80 лева, поради което дължи още 3 665.97 лева. Той отказва изплати тази остатъчна сума, поради което и в този размер е предявената претенция по чл. 222, ал.З КТ, вр. чл.228, ал.2 КТ.

Еднократното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към датата 30.06.2023 г. по чл.224, ал.1 КТ е формиран, както следва: Посоченият в заповед № РД05493/06.06.2023 г. неизползван годишен отпуск е общо 11 работни дни от полагащия й се отпуск за 2023г. Ответникът е изплатил на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск (11 дни) в размер на 1110.89 лева, но отказва да изплати дължимата съобразно увеличението от 15 % на брутното трудово възнаграждение част от това обезщетение в размер на още 166.63 лева.

Ищцата излага правни доводи относно дължимостта на претендираните суми. Според разпоредбата на чл.118, ал.З КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.

В анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД не е посочено, че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти към 10.08.2023 г., но не и за тези с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на увеличените работни заплати. Точно обратното - според разпоредбата на чл.54, ал.1 КТ, колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В случая страните по колективното трудово договаряне изрично са уговорили увеличението на работните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса 10.08.23 г. Според чл.57 КТ колективните трудови договори имат действие за членовете на синдикалната организация - страна по договора и за присъединилите се към КТД работници или служители.

След сключването на анекса, в бр.75 на ДВ от 01.09.2023 г. е публикувана Наредбата 2 за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда/ДВ, бр.75 от 2023 г./. В §2 от нея се съдържат промени в Приложение №3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Тези промени вече имат действие за всички заети в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти, считано от 01.01.2023 г., а не само за синдикалните членове и присъединилите се към КТД. Съгласно §3, който е заключителна разпоредба на наредбата, изменяща Наредба № 4, тя влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. По този начин наредбата, изменяща Наредба № 4, придава обратна сила, обратно действие на увеличението на работните заплати, В нея също не е посочено, каквато хипотетична възможност съществува, че поради липса на достатъчно бюджетни средства например, увеличението действа занапред - само за заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти към деня на обнародването на наредбата в ДВ, бр.75,но не и за тези с прекратени трудови правоотношения след 01.01.2023г. до 01.09.2023г.

По принцип действието на материалния закон занапред /ех nunc/ не се изчерпва с уреждането на правните последици на фактите, възникнали при действието на новата норма.

Занапред действа и законът, който придава за в бъдеще правно значение или ново правно значение на факти, които са се осъществили преди влизането му в сила. В разглеждания случай обаче страните по колективното трудово договаряне - в анекса към КТД, а и самият министър на образованието и науката - в преходното правило на §2 от посочената наредба, са предвидили изрично, че увеличението влиза в сила от 01.01.2023 г за всички педагогически специалисти, които са били в трудово правоотношение след тази дата, а не само за „заетите“ към 10.08.2023 г. или към 01.09.2023 г.

В този смисъл е конкретното становище на една от страните по колективното трудово договаряне - КНСБ, което се прилага към исковата молба, а очевидно и на другата страна министъра на образованието и науката, след като изрично е предвидил в нормативен акт, увеличението да се отнася за всички с прекратени или не трудови правоотношения без изключение. Тълкуването в противоположен смисъл води до това, че за синдикалните членове и присъединилите се към КТД - има увеличение ако е съществувало трудовото правоотношение към 10.08.2023 г., а за останалите педагогически специалисти - към 01.09.2023 г., без въобще да да е ясно какво става с тези с прекратени трудови правоотношения между 10.08.2023 г. и 01.09.2023г. Очевидно нито волята на страните по колективното трудово договаряне, нито на министъра на образованието и науката, който е издал посочената наредба, е да има диференцирано действие на увеличението на заплатите от различни моменти в зависимост от синдикалното им членство или от момента на прекратяване на трудовото правоотношение след 01.01.2023 г.

Отделно от това ищцата счита, че отказът да бъдат заплатени дължимите суми е в нарушение на разпоредбите чл.8 КТ, според които трудовите права и задължения трябва да се упражняват добросъвестно и без да се допуска дискриминация. С неправомерния отказ да се изплатят дължимите суми за положения от ищцата труд до 30.06.2023 г. по изтъкнатите от работодателя причини, М. П. е третирана по-неблагоприятно в сравнение с лицата, които са в трудово правоотношение и след 10.08.2023 год. или след 01.09.2023 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответното училище депозира отговор, с който исковете са оспорени по основание. Не се оспорват изчисленията на ищеца относно претендираните суми.

Релевантни възражения:

1.Не са налице основания за заплащане на търсените с исковата молба суми, поради обстоятелството, че към момента на подписване на процесния анекс, ищцата не е била страна по висящо трудово правоотношение. Анексът е подписан на 10.08.2023 година, а трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 01.07.2023 година.

3

Тези изводи следват както от разпоредбата на точка 1 от Анекс №Д01- 192/10.08.2023 година към КТД за системата на предучилищното и училищното образование ДО 1-269 от 06.12.2022 година, с която се изменя текстът на чл. 27 от Договора, така и от тълкуването на цялото съдържание на същия този анекс.

2. Изрично в точка 1, ал. 2 от Анекса е записано, че: ,,Осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 година в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 година, на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. “

Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че няма как да бъдат заплатени търсените от ищцата суми и поради обстоятелството, че предвид нейното законно пенсиониране, партидите й като работник/служител в Националния осигурителен институт и в Националната агенция по приходите са закрити. Тоест, предвид липсата на висящо трудово правоотношение и закрити партиди, дори и анексът да обхващаше служители, които са прекратили трудовите си правоотношения, то е налице пречка да им бъдат внесени съответните дължими осигурителни вноски и данъци.

3. В алинея 3-та от процесния анекс изрично е записано, че „Част от средствата по ал.

2 за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се разпределят по следния начин: ....“ Тоест, увеличението касае само и единствено работещите в системата тези, които имат налични, валидни и висящи трудови правоотношения.

Ответникът счита, че от тълкуването на разпоредбите на Анекс №Д01-192/10.08.2023 година към КТД за системата на предучилищното и училищното образование ДО 1-269 от 06.12.2022 година може да се стигне до единствено обоснования правен извод, че увеличението на възнагражденията, било то въведено с обратна сила досежно периода за който се отнася, касае само и единствено заетите в системата на предучилищното и училищното образование към датата на подписване на анекса. Защото именно към тази дата е обективирана волята на страните по анекса и тя касае увеличение на възнагражденията на тези лица.