Решение № 361 от 05.08.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Ловеч, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310101701 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.200 от КТ.

Делото е образувано въз основа на искова молба от С. Х. К., с адрес: ****, вх.Б, ап.9, чрез адв. И. Колева, против МБАЛ“ Проф. Д-р Параскев Стоянов“АД, с адрес: **** Ищцата излага в ИМ, че от 1977 г. била в трудови правоотношения с ответника на длъжност „медицинска сестра“, като е работила е в различни отделения.

Твърди, че през 2016 г. се пенсионирала и на 01.11.2016 г. отново се върнала на работа в болницата като медицинска сестра във Вътрешно отделение. Работила до 31.05.2025 г., след което прекратила трудовия си договор по взаимно съгласие.

Излага, че на 04.12. срещу 05.12.2024 г. била на нощно дежурство в отделението, като дежуряла сама. Нямало друг персонал – лекар, медицински сестри, санитари. В 4:00 часа се задействала алармата на противопожарната охрана. Апаратът се намирал на високо.

Притеснила се, че ще събуди болните в отделението и тогава се качила върху кушетката, която се намира под устройството с алармата. Изключила устройството и при слизане се олюляла, причерняло й, загубила равновесие и паднала на пода по гръб, но върху дясната си ръка. При падането чула изхрущяване, след това усетила силна болка, но нямало на кого да се обади и кого да потърси в 4 часа през нощта. Сочи,че ръката й била леко обърната, започнала да оттича и посиняла. Твърди, че останала в това състояние до 7:30 часа сутринта, когато дошла на работа новата смяна. Веднага след това отишла в Спешна помощ, където дежурният лекар д-р Дяков я изпратил на рентген. От рентгеновата снимка станало ясно, че има фрактура. Изтъква, че в Болницата нямало ортопед и затова докторът се обадил по телефона на д- р Дренски, ортопед, който работи в Медицинския център, но той не бил на работа. Казала, че е медицински работник и около 9:30 часа ортопедът пристигнал в 1 болницата и я прегледал. Веднага поставил упойка, наместил ръката и я гипсирал, като я поставил в специална гипсова лонгета, която да придържа ръката. Твърди, че останала гипсирана 35 дни. През това време пръстите й постоянно оттичали и били сини. Изпитвала болки, като смятала, че е гипсирана с много стегната превръзка. Посочва, че първоначално бил издаден болничен лист за 14 дни, а впоследствие продължен на 2 пъти и общо ползвала 74 дни. Отбелязва, че за този вид счупване й се полагали още 20 дни болнични листи, но тя отказала и веднага след свалянето на гипса започнала рехабилитация, за да се опита да преодолее последиците от счупеното. Този процес продължил от 13.01.2025 г. до 12.05.2025 г. с известно прекъсване с оглед спазване на клиничните пътеки.

Ищцата твърди, че през целия този период от 05.12.2024 г. до края на рехабилитационния процес не можела да се грижи за своята хигиена и тоалет. Ръката продължавало да я боли, да се подува и продължително време останала морава, сина.

Твърди, че възпрепятствани били нормалните й двигателни функции, затруднявала се при използване на дясната ръка, изпитвала слабост, не можела да носи тежко, изпускала предмети. Твърди, че и днес трудно сгъва пръстите си и трудно пише с дясната ръка. Това състояние се отразило и на психиката й. Не можела да се храни и да спи пълноценно.

Посочва, че е н 72 години и възстановяването ще бъде много трудно и почти невъзможно, а увреждането ще остане за цял живот.

Твърди, че болките и страданията, които изпитвала за периода на възстановяване били над обичайните и самото възстановяване продължило повече от обичайното.

Посочва, че с Разпореждане № 5104-10-1/02.01.2025 г. на НОИ, ТП – Ловеч, на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука е приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.

Счита, че неимущественият еквивалент на претърпените неимуществени вреди е 40 000 лева, като с настоящата искова молба претендира частичен иск за 20 000 лв. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение за прекърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилата трудова злополука е изцяло съобразен с критериите за справедливост, визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, икономическите условия за страната и с оглед претърпяната травма и срокът на възстановяване предвид възрастта й.

Заявява, че няма застраховка трудова злополука и не е получавала от работодателя обезщетение.

В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“АД- гр. Ловеч да й заплати сумата 20 000 лева, частичен иск, целия в размер от 40 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на реализираната трудова злополука на 05.12.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 05.12.2024 г., когато е настъпила злополуката до окончателното изплащане на главницата.

Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски.

2

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“АД- гр. Ловеч не е депозирал писмен отговор.

Ищцата С. Х. К. взема лично участие в процеса, като се представляват и от договорно упълномощен представител- адв. И. Колева, Поддържа предявения иск и моли съдът да приеме същия за доказан по основание и размер. Счита, че от събраните по делото доказателства категорично е изяснен механизмът, както и претърпените болки и страдания.

Излага, че и към настоящия момент доверителката й продължава да търпи болки и страдания и все още не може да си служи пълноценно с ръката, като в този смисъл е и заключението на вещото лице. Счита, че в претендирания размер претенцията съответства на чл.52 от ЗЗД и е съобразен с претърпените болки и страдания от ищцата, с икономическите условия в страната и с възрастта на доверителката й.

Ответникът МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“АД се представлява от адв. Ст.

Д. В хода на делото по същество пледира, че по делото е безспорно установено наличието на трудова злополука по време на изпълняване на служебните задължение. Не отрича, че в болницата има монтирана противопожарна система, която понякога дава фалшиви тревоги и ако възникне такъв случай, служителите предприемат действия по изключване на системата.

Оспорва предявения иск по размер, като счита същият за завишен. Моли при постановяване на съдебния акт съдът да съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като определи едно справедливо обезщетение . Не претендира разноски по делото .

Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като по силата на трудов договор № 77/31.10.2016 г. ищцата е била назначена в МБАЛ „Проф.д-р П.Стоянов“АД, Отделение по ендокринология, на длъжност „Медицинска сестра.

Ищцата твърди, че след поемане на нощно дежурство, около 4:00 часа на 04.12. срещу 05.12.2026 г. е претърпяла злополука на обичайното си работно място, като при опит да изключи задействалата се противопожарна система, се качила на кушетката под апарата, от където паднала по гръб, но на дясната си ръка, в резултат на което настъпило счупване. В тази връзка е съставена приложената по делото Декларация за трудова злополука вх.№ 510110-30 от 11.12.2024 г, подписана от Директора на ответната болница. Съгласно данните по декларацията, мястото на злополуката е в коридора на вътрешно отделение, при вид работа: изключване на сигнализация и в резултат на подхлъзване и падане, нестъпил удар и увреждане - счупване на дясната ръка.

По делото е представено е Разпореждане № 5104-10-1 от 02.01.2025 г. на Пламен Петров – Началник на сектор при ТП на НОИ - Ловеч, видно от което на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука вх.№ 5101-10-30 от 11.12.2024 г. от осигурителя МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“АД, станала със С. Х. К. на 05.12.2024 г. се приема за 3 трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Прието е, че е възникнало внезапно увреждане на здравето на лицето (фрактура на дясна ръка), станало по време на работа при подхлъзване пада и си счупва дясната ръка.

След инцидента на ищцата по спешност е била поставена гипсова лонгета. След периода на имобилизация е насочена за физиотерапия и рехабилитация.

Установява се, че ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност, което е видно от представените болнични листи: № E 20242979160 за период от 06.12.2024 г. до 19.12.2024 г.(14 дни), № Е 20243688082 за период от 20.12.2024 г. до 18.01.2025 г.( 30 дни)е № Е20243688139 за периода от 19.01.2025 г. до 17.02.2025 г. (30 дни).

По делото е реализирана съдебно-медицинска експертиза, която е изложена хронологията на увреждането и проведеното лечение. Вещото лице е изследвало приложената медицинска документация, като е посочило, че от амбулторните листи на името на С. К., издадени от специалист – ортопед травматолот при МБАЛ – Ловеч, се извеждат следните данни: Лист за преглед на пациента в Спешно отделение при болницата с № 010365 от 05.12.2024 г, от анамнезата снета от самата пострадала – налице е падане, при което травмирала дясната си ръка в гривнената става. При направената рентгенография на дясната ръка – данни за счупване на лъчевата кост на типично място. След тази дата пострадалата се наблюдава и лекува от д-р Дренски – ортопед – травматолог. Издадени са общо 5 амбулаторни листи: на 13.12.2024 г. с диагноза счупване на лъчевата кост на типично място и поставяне на гипсова имобилизация – тип лонгета; на 18.12.2024 г. със същата диагноза и локално състояние – без данни за оток на пръстите; на 08.01.2025 г. със същата диагноза:сваляне на лонгетата и започване на физиотерапия и ЛФК; на 13.01.2025 г. – без данни за оток на пръстите на дясната ръка; на 17.01.2025 г. 0 провежда физиотерапия и ЛФК. Изследвани са и приложените в делото документи относно извършване на физиотерапевтични процедури и ЛФК: Амбулаторен лист от 13.01.2025 г. – дясната ръка е оточна, палпарно болезнена. Ограничени и болезнени движения и от 12.05.2025 г. – оток в областта на дясната гривнена става. Болка при палпация в областта на дясното рамо, мишница и дясната гривнена става. Движенията в същата се болезнени и ограничени. На 01.06.2026 г. е извършен контролен преглед на ищцата, като е установено, че дясната гривнена става е леко оточна, болезнена при палпация в зоната на дисталната част на лъчевата кост. Има ограничения на движенията на крайна дорзална и воларна флексия.

От заключението на СМЕ се установява, че на С. Х. К. е причинено: травматично счупване на дясната лъчева кост на типично място. Болките и страданията, които е търпяла пострадалата са значителни, по-силно изразени в началото на произшествието и преминаващи около 2-3 месеца след произшествието. Съгласно заключението, ограниченията на движенията в дясната гривнена става, както липсата на хватателна способност, затруднение в процеса на писане и други процеси, свързани с участието на дясната ръка са били силно затруднени до невъзможни в началото и затруднени и към момента на контролния преглед. Отбелязано е, че е проведено консервативно лечение – наместване на счупените кости и имобилизация с помощта на гипсова лонгета. След 4 приключване на носене на лонгетата, пострадалата е провеждала активна рехабилитация и ЛФК. Към датата на прегледа, извършен от вещото лице –01.06.2026 г., ръката на пострадалата е леко оточна, болезнена при палпация и има ограничени движения на гривнената става – флексията. Посочено е, че при промяна на времето може да се очаква дискомфорт при извършване на дейности с участие на дясната ръка. Експертизата е установила наличието на причинно-следствена връзка между измененията на К. и процесната трудова злополука.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Н. Л. – снаха на ищцата, която съжителства на семейни начала с нейния син Станислав в гр. София. Спомня си, че било в началото на м.декември 2024 г, когато след като се прибрал от работа, Станислав й казал, че майка му се обадила и съобщила, че е паднала и си е счупила дясната ръка. Тогава той си дошъл до гр. Ловеч, за да види какво е положението. Свидетелката пояснява, че свекър й и свекърва й са разведени, но тогава той бил дошъл в апартамента при нея и се разбрали той да се грижи за ищцата. Оказало се, че счупването е тежко и ръката е гипсирана. Свидетелката и семейството й прекарали при свекърва й в Ловеч цялата зимна ваканция - м.декември 2024 г. до началото на м.януари. Твърди, че ищцата се оплаквала, че има много силен оток и оцветяване на ръката в розово-лилав цвят. Това наложило да се консултират с техен познат лекар – травматолог в София, който се запознал със рентгеновите снимки и казал, че е наместено правилно. При идването си в Ловеч, забелязали, че отокът бил доста интензивен. Свекърва й споделила, че няколко пъти е ходила при лекаря, който и е сложил гипса с молба да го смени, защото го намирала за стегнат. Това, което лекарят направил, било едно изрязване на гипса около палеца, за да го освободи. Свидетелката твърди, че в дните, които прекарали през м.декември в Ловеч, ищцата трябвало да си държи ръката нагоре, за да се отнема отока с идея да се облекчава това състояние. В този период ръката била много подута, излизала над гипса и цвета бил много притеснителен. Твърди, че това състояние продължило дълго, което според нея не е нормално. Макар да имала превръзка, която минавала през врата и трябвало да държи ръката отпред на гърдите, това не помагало и най-често трябвало да лежи, за да държи ръката вертикално. Споделя, че в началния период свекърва й не можела да прави нищо с ръката – да се изкъпи, да отиде нормално до тоалетна, да сготви, да си измие чинията. В този период ищцата не се чувствала добре и психически, доста плачела, била силно притеснена заради отока. Като здравен работник осъзнавала, че този процес, който бил започнал, не върви по правилния начин, което много я тревожило и предизвиквало и душевен тормоз. Гипсът трябвало да бъде свален в началото на м.януари и всички много разчитали, че нещо ще се промени тогава. Когато се чули след свалянето на гипса, ищцата с притеснение споделила, че отокът продължава да е все така силен. Започнала веднага с физиотерапия в гр. Ловеч, която обаче не постигнала желания ефект.Тогава приятелки на свекърва й я посъветвали да се насочи за рехабилитация в гр. Троян, на частно, тъй като нямала право по Здравна каса. Там провела нужните рехабилитационни процедури. Свидетелката споделя, че към настоящия момент свекърва й продължава да има проблеми със захвата, макар вече да си служи с дясната ръка.