Решение № 185 от 24.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Варна, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900169 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба, подадена от ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД /в ликвидация/, с ЕИК 203649608, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Първа“ №22, представлявано от Валентин Руменов Качамаков, действащ чрез адв.Б. П., със съдебен адрес: ***, против Отказ №20230316143311-2/20.03.2023г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление Б6 с вх.

№20230316143311/16.03.2023г. за вписване на продължаване на дейността на дружеството, чрез попълване на поле 504 по партидата на ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД.

С жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният отказ. Сочи се, че с вписване №20190912100736 в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ е открито производство по ликвидация на ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД. Сочи се още, че с Определение №251064 от 03.11.2021г. по т.д.№192/2020г. на Окръжен съд Варна, е допуснато обезпечение на предявените от “Туи България“ ЕООД обективно съединени искове, с които се оспорва действителността на Договор за продажба на търговско предприятие по чл.15 от ТЗ, сключен на 31.07.2019г. между ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД и “МПК Инвестмънт“ ЕООД, вписан в ТРРЮЛНЦ на 08.08.2019г., както и иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за заличаване вписването на прехвърлянето по чл.15 от ТЗ по партидата на страните в ТРРЮЛНЦ, а също така и иск на ищеца, в качеството му на обезпечен кредитор по отношение на ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД за осъждането на последното дружество да заплати сумата от 26600лв., представляваща част от вземане в общ размер от 88880.48лв.1 главница, присъдена по арб.дело №229/2016г. на АС при БТПП, чрез налагане на обезпечителна мярка “Спиране на производство по ликвидация“, открито по отношение на ответника ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД. Твърди се, че решение обективирано в протокол от 22.02.2023г. на едноличния собственик на капитала на дружеството жалбоподател е взел решения за прекратяване на започнатото производство по ликвидация и за продължаване на дейността на дружеството на основание чл.274 от ТЗ, както и за освобождаване на ликвидатора и възстановяване на Валентин Руменов Качамаков като управител. Твърди се, че поради пречки от технически характер се наложило пред Териториално поделение в гр.София на ТРРЮЛНЦ подаването на Заявление Б6 вх.

№20230316143311/16.03.2023г., с искане за отбелязване в поле 504 на вписване на продължаване на дейността по партидата на ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД, ведно с нужните за това документи. Сочи се, че на 17.03.2023г. от длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ са дадени указания за представяне на документ, като след тяхното изпълнение, е постановен обжалвания понастоящем отказ. Твърди се, че неправилно ДРЛ е отказало вписване на продължаването на дейността на дружеството, с мотив, че производството по т.д.№192/2020г. на ОС Варна не е приключило, съответно че наложеното обезпечение е в сила и препятства вписването на заявените промени. Поддържа се, че така постановеният отказ е незаконосъобразен поради липса на мотиви и на анализ от страна на ДЛР на това, какъв е характера на наложената обезпечителна мярка, а именно че спирането на производството по ликвидация цели запазване на интересите на кредитора от продължаване на действията по ликвидационното производство, водещи до разпределяне и осребряване на имущество, съответно до заличаване на търговеца и липсата на правен субект. Поддържа се, че длъжностното лице, не е извършило възложената му дължима и допустима проверка по реда на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ на заявените за вписване обстоятелства, като са развити доводи за неправилност на действията му. На следващо място се поддържа, че атакуваният отказ е незаконосъобразен, тъй като при вземане на решенията от компетентните дружествени органи, чието вписване се иска, са спазени изискванията на чл.274 от ТЗ и са съобразени всички обстоятелства, в това число наличието на обезпечителна мярка “Спиране на производството по ликвидация“, както и постановените решения по т.д.№192/2020г. на ОС Варна и т.д.№227/2022г. на Ап.С Варна, с които е обявен за нищожен процесният договор за продажба на търговско предприятие. Развити са подробни съображения за института и целите на производството по ликвидация на търговско дружество, както се подчертава, че в настоящия случай обявените за вписване актове, касаят точно обратната хипотеза. Сочи се, че възстановяването на дейността на дружеството, гарантира на кредиторите му възможност за удовлетворяване на претенциите им, предвид наличието на годен правен субект, съществуващ в правния мир и осъществяващ дейност. Поддържа се, че са налице всички основания и предпоставки за извършване на заявеното за вписване обстоятелство, защото дружеството е било прекратено по решение на компетентните дружествени органи, не е започнало разпределение на имуществото и заявеното обстоятелство не противоречи на императивни законови норми. Наред с това се сочи, че на основание чл.269, ал.1 от ТЗ ликвидатора представлява дружеството и има 2 правата и задълженията на изпълнителният му орган, поради което той е лицето легитимирано да подаде заявление за вписване. Дори да се приеме, че при спиране на производството по ликвидация, ликвидатора временно не разполага с права, поради факта, че в настоящия случай вписания ликвидатор е и управител, които има такива, то заявлението е подадено от лице с представителни права. На последно място се поддържа, че спирането на производството по ликвидация, при вече вписано откриване и назначаване на ликвидатор, би било допустима обезпечителна мярка само в производство по иск по чл.29 от ЗТТРЮЛНЦ. Твърди се, че на по-голямо основание, предвид липсата на увреждащо действие от страна на дружеството към неговите кредитори, наложената обезпечителна мярка не следва да представлява пречка вписване на решението за продължаване на дейността на дружеството. Сочи се, че регистърното производство има характеристиките на охранително производство и за него са приложими предпоставките за спиране по чл.536 от ГПК като в настоящия случай, не са налице основания за недопускането на вписването.

Твърди се, че допусната обезпечителна мярка, съответно постановения отказ влизат в противоречие със задължението на търговеца в 7-дневен срок за заяви и инициира регистърно производство за подлежащите на вписване обстоятелства. Поддържа се, че предвид императивно установено задължение по чл.6 от ЗТРРЮЛНЦ, при новата уредба на регистърното производство, спирането на вписването противоречи на императивна правна норма и поради това е недопустимо като обезпечителна мярка. Сочи се, че искането за спиране, следва да бъде предмет на отделно производство и не може да е част от производство за обезпечаване на иск, предвид разликата в предмета и целта на двете производства. Сочи се още, че с искане за спиране на вписването съгласно чл.430 от ГПК може да бъде сезиран регистърният съд, но не и съдът, пред който е висящ спор относно вписано обстоятелство. Твърди се, че ако “ТУИ България“ ЕООД прецени, че заявеното за вписване обстоятелство “продължаване на дейността“, накърнява интересите му, то има възможност да инициира производство за спиране на вписването на заявеното за вписване обстоятелство. Поддържа се, че спирането на вписването, поради наличие на обезпечителна мярка “спиране на производството по ликвидация“, не представлява служебно правомощие на ДЛР. В заключение се поддържа, че налагането на обезпечителна мярка “спиране на производството по ликвидация“ не може да препятства вписване по партидата на дружеството на промяна на обстоятелства - седалище и адрес на управление, наименование, както и продължаването на дейността, доколкото последното не представлява развитие на производството по ликвидация в посока разпределение на имуществото и заличаване на дружеството, а тъкмо обратното основание за продължаване на дейността и отпадане на необходимостта от обезпечителна мярка. Моли се за отмяна на обжалваният отказ и даване на указания на АВ да извърши исканото вписване.

При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията, е постъпил отговор на жалбата, с който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата, които по същество, са идентични с мотивите на атакуваният отказ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от 3 фактическа и правна страна, следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано лице-заявител по чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.

С Отказ рег.№20230316143311-2/20.03.2023г., постановен по Заявление Б6 с вх.

№20230316143311/16.03.2023г., длъжностното лице при Агенция по вписванията е отказало на заявителя да извърши вписване по партидата на ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД /в ликвидация/, с ЕИК 203649608, на продължаване на дейността на дружеството. В мотивите към отказа е посочено, че макар да са представени изискуемите за вписването документи, то исканото вписване не може да се извърши, тъй като наложената с Определение №251064 от 03.11.2021г. по т.д.№192/2020г. на Окръжен съд Варна обезпечителна мярка “Спиране на производство по ликвидация“, открито по отношение на ответника ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД, продължава да действа.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

От представеното по делото копие от преписката по Заявление Б6 с вх.

№20230316143311/16.03.2023г. и след служебна справка в ТРРЮЛНЦ за вписванията по партидата на “Офис Център Евксиноград“ ЕСОД /в ликвидация, се установява, че жалбоподателят е подал Заявление образец Б6 за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на дружество, с което чрез попълване на поле 504, е поискано вписване на продължаване на дейността на дружеството. Като приложения към заявлението, са представени документи удостоверяващи вземане на решение от компетентните дружествени органи за продължаване на дейността на дружеството, декларация-съгласие на управителя и декларация за истинност на данни, както и документ за внесена държавна такса.

Не е налице спор по делото и от данните в ТРРЮЛНЦ за вписванията по партидата на дружеството жалбоподател, е видно, че на основание влязло в сила Определение №251064 от 03.11.2021г. по т.д.№192/2020г. на ОС Варна, е наложена обезпечителна мярка “Спиране на производство по ликвидация“, открито по отношение на ответника ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД. Не е спорно, а и според отразяванията в деловодната система на Окръжен съд Варна, производството по т.д.№192/2020г. не е приключило, като няма данни и за отмяна на допуснатото обезпечение на исковете предмет на делото.

4

С оглед горното настоящият състав на съдът, намира атакуваният отказ за правилен, съответно подадената срещу него жалба за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Както вече се посочи, понастоящем е налице валидна и действаща обезпечителна мярка “спиране на производството по ликвидация“ на ”Офис Център Евксиноград“ ЕСОД.