Решение № 1253 от 17.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330201657 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 902/08.11.2022 г., издадено от Пловдивски Общински инспекторат , с което на „**“ ЕООД с булстат ** на основание чл. 39, ал. 1 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив (нататък Наредбата) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на НП, като в съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя адв.П. поддържа застъпеното становище за отмяна на наказателното постановление. Претендират и разноски .

Въззиваемата страна Община Пловдив ,представлявана в съдебно заседание от юрк.П. ,оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Счита за неоснователни възраженията изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание.Претендира разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна

На 25.08.2022г г. била извършена проверка обект-магазин за хранителни стоки ,намиращ се в гр.**.Като дружество „**“ЕООД стопанисва обекта и е под наем.В обекта се извършват дейности по приготвяне –топлинна обработка на храна ,на електрическа скара.В обекта е изградена вентилационна уредба за отвеждане на дима и миризмите отделящи се от скарата .При проверката е установено,че вентилационната 1 уредба е компрометирана и излъчва миризма и дим в околната среда.В резултат на това на дружеството ,чрез управителя му е дадено предписания с КП 112742/25.08.2022г.да представи в Пловдивски общински инспекторат –проектна документация и разрешение от район южен за изграждането на вентилационна уредба,както и копие от догово за наем на фирмата със собственика на сградата.Като е даден срок до 31.08.2022.

Предписанието е връчено на чрез управителя на дружеството-жалбоподател.

Н а 01.09.2022г. във връзка с неизпълнение на издаденото По този повод бил съставен АУАН в присъствие на жалбоподателя за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата. На 07.09.2022 г. жалбоподателката подала подробното си писмено възражение до Пловдивския общински инспекторат – вх. № 22ПОИ-793 от 07-09-2022 г.към което е приложиладогово за ремонт на аспирационната вентилационна систева и приложената към него оферта.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на дружеството е била наложена на основание чл. 39, ал. 1 от Наредбата имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие-актосъставител-Т. Т. . Съдът кредитира неговите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност относно релевантните по делото факти. Не се откриха вътрешни противоречия и разминавания в показанията на актоссътвителя и отразеното от него в КП и АУАН.Поради ,което и показанията му са оценени с доверие.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, възражение, констативен протокол серия А № 112742 г., протокол от 25.08.2022г., договор за наем на недвижим имот,договор за ремонт на аспирационна вентилационна система заповеди на кмета на Община Пловдив.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на актосъставителя следва от така представените заповеди № 220-А-1494 от 05.07.2022г.издадена от Кмета на Община-Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на санкционираното лице, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези

(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителни 2 предписания.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателката като нарушение на посочената разпоредба на чл. 3, ал. 5 от Наредбата. Посочената норма гласи, че за неизпълнение на дадените от упълномощените длъжностни лица предписания във връзка с констатирани нарушения по Наредбата на нарушителите се налага глоба или имуществена санкция.

Безспорно се установява, че на 25.08.2022г е направена проверка в обекта ,стопанисван от фирма „**“ ЕООД –в гр.**.Същият е бил работещ и е констатирано,че вентилационната уредба е компрометирана и излъчва миризма и дим в околната среда.Поради тези констатации е съставен КП и в него е вписано като предписание-да представи в Пловдивски общински инспекторат –проектна документация и разрешение от район южен за изграждането на вентилационна уредба,както и копие от договора за наем на фирмата със собственика на сградата.Като е даден срок до 31.08.2022г.

Спорът в конкретния случай е представлява ли вписаното в КП –предписание или не и обективно възможно ли е неговото изпълнение именно от дружеството.Възражението както на жалбоподателя ,така и на пълномощника му е ,че същото няма характеритиките на „предписание“, а и съответно „предостяването проектна документация и разрешение от район южен за изграждането на вентилационна уредба“ не е сред документите ,които следва да се съхраняват у наемателя-/“**“ ЕООД/ ,а съответно у собственика съгласно ЗУТ и в този смисъл неизпълнението не може да се вмени във вина и подведе като нарушение по чл.3 ал.5 о проектна документация и разрешение от район южен за изграждането на вентилационна уредба т Наредбата и да бъде санкционирано.

Като с тези доводи се съгласява напълно настоящия съд.А, именнопредписанието е -волеизявлението на длъжностните лица, материализирано в предписанието.Като по съществото си представлявало индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, касае се за властническо волеизявление, с което се създават задължения за дружеството и непосредствено се засягат законните интереси.А неизпълнението на разпоредените действия е обвързано със санкционни последици .В конкретния случай с КП 112742/25.08.2022г . С конкретното предписание не се вменява задължение за дружеството да извърши дейности по отстраняване ,ремонтиране или друга деййност по венилационната система за определен срок , а се иска предоставяне на документи.Като копие от договора за наем на фирмата със собственика на сградата е предоставен ,тъй като се намира у наемателя,а проектната документация и разрешение от район южен за изграждането на вентилационна уредба по закот-ЗУТ ,не се намират у наемателя ,за да се взеняма именно на него задължение за предоставянето й , а впоследствие и да се санкционира за неизпъленнието.

Доколкото вписаното в КП –не представлява по естеството си предписание и посочените по-горе документи не се съхраняват у наемателя , а у собственика ,то и описаното в АУАН и НП не съставлява неизпълнение на предписание,а в този смисъл не е налице административно нарушение,което да влече след себе си и администартивна санкция.В този смисъл неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката по посочената разпоредба на чл. 3, ал. 5 от Наредбата и за действия, предмет на коренно различно задължение, респективно нарушение по друга наредба на Община Пловдив. Оттам и неправилно е приложен материалния закон, което е допълнително основание за отмяна на обжалваното НП.

3

Ето защо съдът счита, че от обективна страна не е изпълнен фактическият състав на нарушението. В тежест на наказващия орган е да обезпечи доказателствена съвкупност, обосноваваща достатъчно данни за извършено нарушение при издаване на наказателно постановление, както и проверката на действително осъществяване на нарушението. Като същото не е изпълнено, а напротив, се доказа, че липсват данни авторът на деянието да е извършил нарушение, като не е изпълнил даденото предписание, и същевременно наказващият орган неправилно е квалифицирал част от деянието под диспозицията на норма, която не включва такъв фактически състава като предпоставка за налагане на санкция, НП е незаконосъобразно издадено и вмененото деяние не отговаря на действителната фактическа обстановка и правна квалификация.

Следователно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОБЩИНА-ПЛОВДИВ.

Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой.В този смисъл претендирания размер от 400 лева е съобразен и с нормативната уредба,както и с това ,че делото е протекло в три съдебни заседания,събирани са доказателства и са изслушвани свидетели. По изложените съображения, в полза на жалбоподателя срещу Община-Пловдив поражда право на разноски в размер на 400 лева.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление постановление

(НП) №

902/08.11.2022 г., издадено от Пловдивски Общински инспекторат , с което на „**“ ЕООД с булстат ** на основание чл. 39, ал. 1 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив (нататък Наредбата) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата.