Решение № 37 от 04.10.2021, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Харманли, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Емилия В. Рикова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20215630200266 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59-63 административните нарушения и наказания (ЗАНН) от

Закона за

Образувано е по жалба от Г. Д. СТ. с ЕГН ********** с адрес гр.

Харманли, ул. „ *** против НП № 20-0271-002116 от 16.03.2021г. на Началник група на ОД на МВР – Хасково, РУ – Харманли с което на основание чл. 182, ал.1,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 750,00 лева „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото

Наказателно постановление.

Жалбоподателят сочи, че АУАН №981286 серия АА от 06.03.2021 г. е издаден извън срока по чл.34 от ЗАНН., както и че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при нарушаване на административно процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което атакуваното НП да бъде отменен.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Г.С. Г. от АК – Хасково, негов защитник, който сочи, че при издаването та АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

1

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН

СЪД ,като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2020 г. в 16:32 часа в гр. Харманли на бул. *** срещу бившия завод за релета в посока фабрика Златна Тракия управлява лек автомобил БМВ 320Д с регистрационен номер *** собственост на Д.Г. С.

ЕГН********** с наказуема скорост 109 км/ч. при разрешена за населено място до 50км/ч. Скоростта е фиксирана и заснета с ATCC TFR1-M 526 клип 7989 и приспадната допустима грешка 3%. За извършеното нарушение е приложен снимков материал по преписката и съдът намира, че е горецитираното МПС се е движело с превишена скорост на сочения ден и място в АУАН и НП, който факт не се оспорва от жалбоподателя. Извършена е справка като е установено, че автомобилът е собственост на Д.Г. С.

ЕГН**********, съгласно декларация подадена от последния по чл.189, ал.5 от ЗДвП на 05.03.2021г. Съгласно подадената декларация на 16.11.2020г. в 16:32 часа Г. Д. СТ. е управлявал личния си лек автомобил БМВ 320Д с регистрационен номер ***. За нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП свид. СЛ. Г.

СЛ. му съставил АУАН в присъствието на свид. М. Н. АТ. и на жалбоподателя, който лично без възражения подписал акта. АУАН му бил прочетен, предявен и му бил връчен екземпляр от него. При предявяване на АУАН нарушителя не направил възражения против констатациите по акта, не подал възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за това.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: НП №20-0271-002116 от 16.03.2021 г, издадено от началник група при ОДМВР Хасково; АУАН №981286 серия АА от 06.03.2021 г.; заверено копие от Декларация №271000-2021/05.03.2021 г.; копие на снимка извадка от видеоклип №7989 от 16.11.2020 г, заснет от автоматизирано техническо средство за видеоконтрол на скоростта TFR – 1M 526 ; копие от снимка видеоклип; заверено копие от Заповед №8121з-515/14.05.2018 г на министър В.Р.; заверено копие от Заповед №8121з – 825/19.07.2019 г на министър М.М.; заверено копие от извадка на констатирано нарушение в системата на КАТ. Протокол от проверка на Мобилна станция видео контрол „TFR-1M“№1-53-20 и Протокол за ползване на Автоматизирано техническо средство или система №271р-34126/17.11.2020 г.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a 2 contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му, както и че същото представлява одобрен тип. Представени са надлежни доказателства за собствеността на процесното МПС, който въпрос ще бъде обсъждан по-долу в настоящото изложение. На това място следва единствено да бъде отразено принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентна държавна институция; в предвидената от закона писмена форма и съдържание , както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

При издаване на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните правила и по конкретно на разпоредбите на чл. 40-42 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН-налице е описание на 3 нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени, не са допуснати нарушения на чл.

40 и чл. 43 от ЗАНН, във връзка със съставянето и предявяването му. АУАН е съставен от компетентно за това лице в присъствието на жалбоподателя и един свидетел. На следващо място спазени са формата и реда за издаването на НП и по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, а именно – 16.11.2020 г. в 16:32 часа в гр. Харманли на бул.

*** срещу бившия завод за релета в посока фабрика Златна Тракия управлява лек автомобил БМВ 320Д с регистрационен номер *** собственост на Д.Г. С.

ЕГН********** където се е намирало и АТСС за контрол на скоростта, като точните координати на мястото са: **** и същите са посочени в заснетия и показан на нарушителя видео клип. Предвид изложеното съдът намира, че мястото на извършване на нарушението е безспорно установено, а и този факт не се оспорва от жалбоподателя.

Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и осъществил.

Предвид гореизложеното и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на 16.11.2020 г. в 16:32 часа е правилно квалифицирано, поради което и производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на обжалваното наказателно постановление, се е развило при спазване на установените процесуални правила.

По приложението на материалния закон

Администртивно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 ат ЗДвП . В тежест на издателя на НП е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата 4 на чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 56 km/h - с глоба 750 лв. Сумата съставлява предвидения минимален размер на глобата от 700 лева при превишаване на скоростта с 50 км/ч, като към тази сума е добавена сумата от 50 лева, за следващите 5 km/h над превишаването от 50 km/h. Относимо към процесния случай и с оглед съдържанието на приложената санкционна разпоредба, за да е налице основание за налагане на глоба в размер на 750 лева следва да е регистрирана скорост на движение, превишаваща позволената (в случая от 50 km/h) с 50 km/h, плюс превишаване с още 5 км/ч. Т. е. наказуемо с глоба от 750 лева е превишаване с над 50 km/h, което е в диапазона – от превишаване с 55 км/ч. до превишаване с 59 км/ч.

При това положение, посочването в процесните АУАН и НП на скорост на движение от 109 км/ч вместо на скорост от 106 км/ч, не рефлектира върху размера на глобата, тъй като и в двата случая, при валидно ограничение от 50 km/h, наказуемото превишаване на скоростта е в диапазона от 55 km/h до 59 km/h, в единия случай 55 km/h, в другия 59 km/h. Поради това, очевидната грешка при посочване на наказуемата скорост, която скорост следва да е тази, след приспаднат толеранс в полза на водача, в процесния случай не е съществен порок на производството, в степен да обоснове извод за самостоятелно основание за отмяна на НП, съответно извод за недоказаност на този обективен елемент на процесното нарушение. Вписването на скорост от 109 km/h вместо на скорост от 106 km/h в случая не рефлектира съществено върху предявеното административнонаказателно обвинение, тъй като не променя съществено основния обективен елемент от състава на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6, предл. второ от ЗДвП , а именно управление на МПС с превишаване на разрешената скорост в диапазона от 55 до 59 km/h, съответно не рефлектира съществено върху правото на защита на наказаното лице, както и не променя приложимия материален закон, тъй като и при превишаване с 56 km/h /посочена като наказуемо превишаване във видеоклипа/ и при превишаване с 59 км/ч, предвиденият размер на административното наказание "Глоба" е 750 лева.

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП с редакцията на цитираната по –горе правна норма, (ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) е предвидено, че при нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За установеното нарушение, съгласно санкционната норма за чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП се предвижда наред с наказанието "глоба" и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца, като последното наказание няма как да бъде 5 наложено с издаването на електронен фиш, поради което правилно е спазена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП за реализиране на административно–наказателната отговорност на жалбоподателя.