Решение № 88 от 04.08.2023, Районен съд - Етрополе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Етрополе, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20231830100143 по описа за 2023 година

Производството е по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.

„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК***********, а сега „ У е“ ЕООД, представлявано от Ю Ц е предявило чрез адв. В Г, САК срещу Р. Т. Ц., установителен иск с правно основание чл. 422, ал 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК за установяване, че Р. Ц. дължи на ищеца сума в размер на 92.43 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 1250183005 от 03.02.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура № 0022220258/ 15.04.2018 г. Ищецът твърди, че е встъпил в правата на кредитор, въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между него и „С.Г.Груп“ ООД, като последното дружество е собственик на вземанията по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията – „БТК“ ЕАД. Твърди, че между първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД и длъжника Р. Ц. е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 1250183005/03.02.2017 г., с който му е била предоставена мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план „Виваком Смарт Л“, с месечен абонамент 29.99 лева, с добавени допълнителни пакети – удвоени МВ на максимална скорост на абонамент 1.99 лева на месец и мобилен номер *** при условията на тарифен план „Виваком Смарт ХС“, с месечен абонамент 29.99 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца, до 03.02.2019 г. Ответникът е получил клиентски номер 1250183005, на който са били издадени фактури: № 0021695337/ 15.12.2017 г., № 0021822312/ 15.01.2018 г., № **********/ 15.02.2018 г. и 0022106960/ 16.03.2018 г. за периода от 15.11.2017 г. до 15.03.2018 г. на обща стойност от 265.21 лева. Незаплащането в срок е обосновало мобилния оператор да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, в резултат, на което е била издадена фактура на клиентския номер от 15.04.2018 г., с номер 0022220258, в която е била начислена неустойка в размер на 181.76 лева, част от която представлява претендираната от ищеца 1 сума. Твърди се, че ответникът не бил спазил задълженията си по договора, като не спазил крайния срок за ползване на абонаментите си – 03.02.2019 г., тъй като деактивацията на договора на 29.03.2018 г. е била по негова вина. Сочи се, че клаузата за неустойка е била посочена изрично в договора, който е сключен с ответника, като съгласно т. 2 от същия – абоната дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока вноски, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.

Ищецът твърди, че след като е бил прекратен едностранно сключения договор на 29.03.2018 г., поради неизпълнение на задължението на ответника да заплаща стойността на ползваните услуги, то в системата на мобилния оператор на същата дата автоматично се е бил генерирал размера на неизплатените суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове. Размерът на неустойка е формиран въз основа на 3-кратния размер на дължимите вноски по абонаментен план „Виваком И-трафик ХС“ – 3 х 5.82 – 17.46 без ДДС и 3-кратния размер на дължимите вноски по абонаментен план „Виваком Смарт Л“ – 3 х 24.99 без ДДС.

Ищецът твърди, че предишния цедент – „С.Г.Груп“ ООД е бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията по двете цесии, за който факт е приложено и надлежно уведомление.

В срока за отговор на исковата молба назначения особен представител на ответника адв. Ивелина А., оспорва иска изцяло, като твърди, че същият е недопустим. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Сочи, че от представените към исковата молба доказателства, сред които е и процесната фактура не се установява по категоричен начин наличието на договорни отношения между ответника и „БТК“ ЕАД, така и как е сформирана сумата от 92.43 лева. Сочи, че има разминаване между тази сума и сумата, която е посочена в издадената крайна фактура. Прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираното вземане за неустойка.

Оспорва представена с исковата молба фактура и приложението към нея. Твърди, че с тях не се установява как са сформирани посочените в тях суми. Посочената фактура не е била подписана от ответника по делото, поради което без други доказателства по делото не може да обоснове по категоричен начин съществуването на претендираното вземане. Сочи се, че липсват доказателства, от които да е видно, че сключения договор е бил прекратен, съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът „У Е“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, редовно призован, не изпраща представител, като депозира писмено становище вх.

№1167/03.07.2023 год.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения представител адв. И А. оспорва исковата претенция и поддържа отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От ч. гр. д. №372/20 год. по описа на ЕтРС се установява, че на 03.12.2020 година е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ЮБЦ“ ЕООД против Р. Т. Ц., с пост. адрес и наст. адрес в с.Малки Искър, общ.Етрополе. Издадена е заповед №170 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.12.2020 год., 2 по силата на която е разпоредено длъжникът Р. Т. Ц., да заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК: 205680303 гр. София, бул.България 81, вх.В, ет.8, ап.22, общ. Столична, обл.

София (столица) сумата 92,43 /деветдесет и два лева и 43 стотинки/, представляваща главница от 03.12.2020 г., ведно със законна лихва от 03.12.2020 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 BGN /сто и осемдесет лева/.

Длъжникът не е намерен на известните по делото адреси, а също така няма сключени трудови договори за връчване чрез работодател, поради което с разпореждане №15/29.01.2021 година е указано на заявителя, че в едномесечен срок от връчване може да предяви иск за установяване на вземането си.

Исковата молба е депозирана в едномесечен срок с вх.№377/12.03.2021 год.

От договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1250183005 от 03.02.2017 година се установява, че на ответника е предоставена за ползване услуга за номер *** с месечна абонаментна такса 29.99 лева с ДДС, като срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 03.02.2019 година.

От допълнително споразумение от 29.06.2017 год. се установява, че абонатът е заменил мобилния номер *** с нов мобилен номер ***.

Установи се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за четири последователни месеца декември 2017 год., януари, февруари и март 2018 година, поради което е издадена крайна фактура №0022220258, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 181.76 лева, от които ищецът претендира само сумата 92.43 лева.

Не се ангажираха доказателства за извършено плащане от страна на потребителя на процесната сума.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед № 170 от 03.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 372/2020 г. по описа на ЕтРС.

Предявеният иск е допустим, като съдът го намира за основателен, поради което същия ще следва да бъде уважен изцяло.

Претендираната неустойка е уговорена в т.2 от договора, като същата се формира като сума представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор.

Съдът намира за неоснователно възражението за погасяване на вземането по давност.

Съдът като прие исковата претенция за основателна и доказана намери, че следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Угренова естейт“ ЕООД, ЕИК-205680303 /предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, в размер на 92.43 лева, представляваща неустойка за предсрочно 3 прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1250183005 от дата 03.02.2017 година, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на абонаментната услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №0022220258/15.04.2018 год.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в заповедното производство в размер от 205.00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и по настоящето производство в размер на 405.00 лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител в размер на 200.00 лева, или общо разноски в размер на 610.00 лева.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Т. Ц., ЕГН-********** , с пост. и наст. адрес с.Малки Искър, общ.Етрополе, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „У е“ ЕООД, ЕИК-*************** /предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, в размер на 92.43 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1250183005 от дата 03.02.2017 година, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на абонаментната услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №0022220258/15.04.2018 год.

ОСЪЖДА Р. Т. Ц., ЕГН-********** , с пост. и наст. адрес с.Малки Искър, общ.Етрополе, да заплати на „У е“ ЕООД, ЕИК-************ /предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, сумата в размер на 610.00 лева разноски по делото в заповедното и настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщение пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________

4