Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 26.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Административно наказателно дело 654/2023
Вид
Решение № 70
Подписан
26.04.2024
В сила
28.05.2024
Състав
Пламен Ангелов Станчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Горна Оряховица, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200654 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Д. З. Т. е останала недоволна и чрез защитника адв. А. Ч. от АК – Велико Търново обжалва електронен фиш серия К № 7826910, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Посочва, че фишът е издаден след изтичане на шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемане на нарушението. Поддържа, че е нарушено изискването електронен фиш да бъде издаван само за нарушение, установено със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствието на контролен орган. Не било описано точно мястото на нарушението. Поради липсата на точно посочване на мястото на нарушението не можело да се установи дали е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 или разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и съответно да се провери дали наложеното наказание е законосъобразно. Към връчения на жалбоподателката електронен фиш не 1 били приложени никакви снимки, поради което не можело да се приеме, че нарушението е доказано. Във фиша не бил посочен неговият издател и липсвал подписът на последния. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2023 г. в 16:54 часа в с. К., общ. Л., на ул. „В.“, в участъка до № *, с преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с фабричен № 120cd2d бил заснет лек автомобил „А.“ с рег. № ***, движещ се в посока към път I-4 със скорост 73 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 40 км/ч.

За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение на 27.07.2023 г. против жалбоподателката Д. З. Т. в качеството й на законен представител (управител) на дружеството собственик на автомобила „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 7826910, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 70 км/ч.

Обжалваният електронен фиш бил връчен на жалбоподателката на 13.11.2023 г. На 21.11.2023 г. подадената от защитника на Т. жалба против фиша била заведена с входящ номер в ОД на МВР – Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от името на лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания 2 електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни реквизити – териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.

Името и подписът на издателя не са включени в задължителното съдържание на електронния фиш, регламентирано в цитираната по-горе разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поради това е неоснователен доводът в жалбата, че липсата на тези два реквизита в обжалвания фиш е съществено нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.

За използването на преносимата система за контрол на скоростта ARH CAM S1 в процесния случай е съставен предвиденият в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. протокол по образеца, предвиден в приложението към тази разпоредба (л. 50 от делото), като е изпълнено и изискването по чл. 10, ал. 3 от наредбата към протокола да е приложена и снимка на временно разположеното на съответния участък от пътя АТСС (с.

29 от делото).

Неоснователен е доводът, че в процесното административнонаказателно производство е нарушено изискването електронен фиш да бъде издаван само за нарушение, установено със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствието на контролен орган. Този довод се основава на задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, което е постановено при действието на предходна редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е неприложимо за редакцията на тази разпоредба, която е била в сила към датата на установяване и заснемане на процесното нарушение.

В обжалвания електронен фиш са посочени населеното място, общината, областта, улицата и административният номер на имота, пред който е преминавал заснетият автомобил в момента на извършване на нарушението. Тези данни определят еднозначно мястото на нарушението и 3 поначало удовлетворяват напълно изискването на процесуалния закон за неговото посочване. В процесния случай обсъжданите данни са били достатъчни за нанасянето на мястото на нарушението върху изготвената от Община Л. за целите на настоящото производство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на процесния участък от пътя (л. 47 и 48), на която е нанесено и мястото на пътния знак В26, въвеждащ ограничението на скоростта от 40 км/ч, и въз основа на която се установява зоната на действие на този знак. Поради това са неоснователни доводите, че във фиша не е описано точното място на нарушението и че този пропуск не позволява да се определи на точната правна квалификация на нарушението, а именно дали е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 или на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и дали е осъществено нарушение по чл. 182, ал.1 или по чл. 182, ал. 2 от същия закон.

Не представлява нарушение на процесуалните правила и соченото в жалбата обстоятелство, че на жалбоподателката не е връчено копие от изготвената снимка на нарушението едновременно с връчването на фиша.

Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на наказаното лице се връчва само копие от издадения електронен фиш, но не и от другите материали по преписката.

Законът предвижда, че в случай на обжалване на фиша директорът на съответната ОДМВР изпраща в съда цялата административнонаказателната преписка. Упражнявайки процесуалните си права в съдебното производство, наказаното лице има възможност да се запознае с всички представени пред съда доказателства в подкрепа на констатациите във фиша (вкл. с изготвените фотоснимки, видеозаписи или разпечатки, възпроизвеждащи изображение или данни за нарушението) и да упражни правото си на защита, като оспори представените от ОДМВР доказателства и като посочи и представи други доказателства в подкрепа на своите фактически твърдения и направените оспорвания. В процесния случай директорът на ОД на МВР – Велико Търново е изпълнил задължението си да изпрати в съда цялата административнонаказателна преписка, вкл. снимката, на която е заснето нарушението, както и останалите доказателства, потвърждаващи неговото извършване. Тези доказателства са били на разположение на жалбоподателката и нейния защитник през цялото време от образуването на делото до обявяването му за решаване, в т.ч. и към датите на двете насрочени открити съдебни заседания, за които жалбоподателката и защитникът са 4 редовно призовани.

Предвид изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Нарушението е установено и заснето в момента на извършването му на 14.03.2023 г., а видно от справката на л. 25 от делото, обжалваният електронен фиш е издаден на 27.07.2023 г. Следователно е неоснователно оплакването в жалбата, че фишът е издаден след изтичане на шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемане на нарушението.

Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.

11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.). Посочената давност е започнала да тече на 14.03.2023 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната по отношение на жалбоподателката на 27.07.2023 г., когато е издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 13.11.2023 г., когато фишът е връчен на жалбоподателката (разписката на л. 6 и л. 27 от делото). А започналата да тече на 13.11.2023 г. поредна нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на настоящото произнасяне.

Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.

11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на довършване на нарушението 14.03.2023 г.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложената към преписката снимка № 18809, заснета с преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с фабричен № 120cd2d (л. 23 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 14.03.2023 г. в 16:54 часа лек автомобил 5 с рег. № *** се е движел със скорост 73 км/ч.

Видно от данните в протокола за използване на АТСС (л. 50) и в справката към снимката (л. 23 на гърба), в момента на заснемането лекият автомобил с рег. № *** е преминавал през участъка срещу номер * на ул. „В.“ в с. К., общ. Л.. От цитирания протокол и справка се установява също така, че използваното техническо средство е измервало скоростта и е заснемало превозните средства, движещи се към ПП I-4. А от служебно изисканата схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на посочената улица, съвпадаща с общински път VTR1181 Ч. – К. – П П I-4 в участъка от км 6+000до км 7+000, е видно, че установеното от доказателствата и посочено във фиша място на нарушението – срещу номер * на ул. „В.“ в с. К. – попада в зоната на действие на пътния знак В26, поставен при км 6+360, с който за движещите се в посока към път I-4 (центъра на с. К.) е въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология (л. 15), се установява, че е одобрен типът на преносимата система за контрол на скоростта ARH CAM S1, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му, и същата е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 07.09.2017 до 07.09.2027 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

А от протокола за проверка № 60-СГ-ИСИС/17.05.2022 г. (л. 13) е видно, че използваната в процесния случай преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с фабричен № 120cd2d е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.