Решение № 64 от 10.02.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Силистра, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20213420100792 по описа за 2021 година

ИЩЕЦЪТ “БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№...., с ЕИК ......................., представляван от В.С. и Д.М.-Кредитор, моли съда признае за установено, че ответникът ПЛ. Г. ПР.-Длъжник по Договор за кредит от 27.12.2012г. и Допълнително споразумение от 27.07.2015г., му дължи следните суми:

1 337.75 лева- представляваща главница, заедно със законната лихва, считано от 21.06.2019г./ датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред съда/- до окончателното изплащане на задължението;

56.35 лева-наказателна лихва, дължима за периода 10.10.2018г.- 29.01.2019г.;

127.04 лева- законна лихва, от датата на настъпване на изискуемостта- 29.01.2019г.20.06.2019г.;

120 лева- такса разходи при изискуем кредит;

Претендира разноските си по дело, както и тези, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 886/2019г. по описа на СРС.

Твърди, че цитираният по-горе договор е сключен с ответника, който е престанал да изпълнява поетите задължения. Поради това неизпълнение, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

На 21.06.2019г. банката, в качеството на неудовлетворен кредитор по ликвидно и изискуемо вземане е депозирала заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 886/2019г. по описа на СРС. Искането е уважено и съдът е издал заповед и изпълнителен лист. Към момента на подаване на заявлението е настъпил крайният падеж на задълженията 1 по договора.

Тъй като П.П. не е открит на заявените постоянен е настоящ адрес, ищецът предявява настоящите искове с цел защита на правата си.

ОТВЕТНИКЪТ ПЛ. Г. ПР.,с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Сс, чрез назначения от съда адв. Н.П., е подал отговор, с който заявява, че счита за основателен иска за главницата, но не и акцесорните искове. Според него е налице противоречие в твърденията на ищеца относно изискуемостта на претенецията му, а именно обявен ли е кредита за предсрочно изискеум или е настъпил крайния му падеж.

Не са представени доказателства, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, но не оспорва факта, че към датата на подаване на заявлението вече е настъпил падежа на последната договорена вноска. Предвид на това, счита че не дължи изпълнение по исковете за заплащане на санкционна лихва, законна лихва преди подаване на заявлението и таксата изискуемост.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.

На 21.12.2012г. между Банка “ДСК”ЕАД и П. Г.П. е сключен договор за кредит за текущо потребление /л.16 по заповедното производство/, Не се оспорва факта, че сумата е преведена на кредитополучателя. На 27.07.2015г. с Допълнително споразумение срокът на издължаване е увеличен с 29 месеца, което според Погасителния план е до 27.12.2017г.

Ответникът не оспорва факта на неизпълнение на поетите задължения и че дължи връщане на сумата от 1 337.75 лева главница по договора.

Това е мотивирало кредитора на 21.06.2019г. да подаде Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 886/2019г. по описа на РС-Сс.

Очевидно е, че в случая не става въпрос за предсрочно обявяване на кредита за изискуем, тъй като е настъпил договорения между страните краен падеж. Това е отразено и в представеното извлечение от банковата сметка на длъжника, послужило като основание за издаване на заповедта за изпълнение.

С оглед дадените от съда указания в определение №885/03.12.2021г. и липсата на изявление и представяне на нови доказателства, следва да се приеме, че ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изикуемост на кредита.

С оглед събраните по делото доказателства и изявлението на процесуалния представител на ответника, фактът, че Пл.П. дължи сумата от 1337.75 лева главница, е безспорен и доказан. Поради това този иск следва да бъде уважен.

Безспорен е и факта на забавата на кредитополучателя, поради което се дължи и обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред съда- 2

21.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Дължи се и предвидената в договора и Общите условия към него неустойка за забава по т.19.1 от ОУ.Такава неустойка е начислена от кредитора за период след крайния падеж на задължението, поради което изложените от процесуалния представител на ответника аргументи във връзка с предсрочната изискуемост са неотносими.

Кредиторът не е задължен да упражни правото си на предсрочна изискуемост на вземанията, но това не означава, че не му се дължи неустойка за забава, когато са налице предпоставките за това, както е в настоящия случай.

Поради това съдът счита за доказан и основателен иска за сумата от 56.35 лева.

Това важи и за претендираното обезщетение за забава за периода 29.01.2019г.20.06.2019г. в размер на 127.04 лева.

Тъй като фактът на забавата на длъжника е установен, следва да се приеме, че същият дължи и предвидената в тарифата на банката такса за разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева. размерът на задължението не е обусловен от действително направените разходи, поради което не подлежи на доказване.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноските по делото.

Те са в размер на 707.50 лева, от които:заплатена държавна такса -107.50 лева, възнаграждение за процесуален представител на ответника-300 лева и юрисконсултско възнаграждение- 300 лева.

Дължат се и разноските направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 886/2019г. по описа на РС-Силистра, които са в размер на 182.82 лева.

Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, СРС РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ПЛ. Г. ПР.,с ЕГН **********, дължи на “БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№..., с ЕИК ..........................., На основание Договор за кредит от 27.12.2012г. и Допълнително споразумение от 27.07.2015г., следните суми:

1 337.75(хиляда триста тридесет и седем лв. и 75 ст.) лева- представляваща главница, заедно със законната лихва, считано от 21.06.2019г.- до окончателното изплащане на задължението;

56.35(петдесет и шест лв. и 35 ст.) лева-наказателна лихва, дължима за периода 10.10.2018г.- 29.01.2019г.;

127.04(сто двадесет и седем лв. и 04 ст.) лева- законна лихва, считано от 29.01.2019г.20.06.2019г.;

120(сто и двадесет) лева- такса разходи при изискуем кредит;

3

ОСЪЖДА ПЛ. Г. ПР.,с ЕГН **********, да заплати на “БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№...., с ЕИК ......................., следните суми:

707.50(седемстотин и седем лв. и 50 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 792/21г. по описа на РС-Силистра;

182.82(сто осемдесет и два лв. и 82 ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№ 886/2019г. по описа на РС-Силистра.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Сс, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4