Определение № 1003 от 05.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1003 гр. Стара Загора, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500575 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба на длъжника „Н.“ ООД срещу заповед № 975/19.06.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2290/2026 г. на Районен съд – Стара Загора, в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение.

В жалбата се иска съдът да намали присъдения адвокатски хонорар до справедлив размер, тъй като съдът не бил обвързан от размерите на Наредба № 1/2004 г. при определяне на възнаграждението. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение било прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Производството било едностранно и формално, поради което за процесуалния представител на страната не се е наложило извършването на многобройни и сложни процесуални действия. Подаването на заявление по чл.410 ГПК се осъществявало по установен образец.

Заявителят в заповедното производство, сега въззиваем К. Р. К. оспорва частната жалба.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срок от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по ч. гр. д. № 2290/2026 г. на Районен съд – Стара Загора е образувано по подадено от К. Р. К. заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника „Н.“ ООД за сумата от 1229,12 евро за главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.06.2026 г. - датата на постъпване на заявлението в съда, до изплащане на вземането. Със заявлението е направено искане за присъждане на разноските 1 по делото за платената държавна такса и за възнаграждение за един адвокат в размер на 250 евро. От доказателствата по делото се установява, че заявителят е представил договор за правна защита и съдействие с адв. И. Н. с предмет изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.

410 ГПК и процесуално представителство по делото. Със заповед № 975/19.06.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК районният съд е уважил заявлението, като е присъдил в полза на заявителя разноските по делото в размер на 250 евро за адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е правилна в обжалваната част. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. Съобразно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Настоящият съдебен състав счита, че процесното производство не разкрива висока фактическа и правна сложност.

Това е така, доколкото се касае за заповедно производство по чл. 410 ГПК, в рамките на което не се провежда доказване на заявените претенции, не се провеждат съдебни заседания, а заповедта се издава въз основа на наведените от заявителя твърдения. Не са налице и усложнения в развитието на производството. В случая се претендира сума, платена по обявен за нищожен договор, по който въпрос е налице многобройна съдебна практика. Заявеният по делото материален интерес е нисък. С оглед на тези съображения, присъденият със заповедта за изпълнение адвокатски хонорар от 250 евро не се явява прекомерен, а е справедлив и адекватен на осъществената правна помощ. Присъждането на по-ниско от това възнаграждение, в каквато насока са съображенията на длъжника, се явява непропорционално и неадекватно с оглед положения от адвоката труд. В тази връзка не може да се приеме изложеното в частната жалба, че извършената от адв. Н. работа се изчерпва с изготвяне и подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било бланково, тъй като изготвянето му е било предшествано от запознаване на договора и провеждане на консултация със заявителя относно действията, които следва да се предприемат при подаването на заявлението и след издаване на заповедта. Следва да се има предвид и това, че адвокатският труд е високо квалифициран и възнаграждението за него трябва да бъде справедливо и достойно.

С оглед на горното, присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро се явява разумно и пропорционално, съобразено с вида, количеството и качеството на адвокатската работа. Не е налице основание за изменение на заповедта за изпълнение в частта й за разноските.

2

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение на парично задължение № 975 от 19.06.2026 г., издадена по ч.гр.д. № 2290/2026 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3