Определение № 14743 от 17.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14743 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110142212 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на незаплатени задължения за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен с ищеца като кредитор.

Ищецът “***********” ЕАД твърди, че по силата на сключен Договор за прехвърляне на вземания с трето по делото лице - “**********” АД, е придобило изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности вземане, произтичащо от Договор за кредит “Бяла карта” №********** от 02.03.2021 г. между “**********” ООД (с правоприемник “**********” АД) в качеството му на заемодател, и М. А. С., в качеството на кредитополучател.

Съгласно сключения договор кредиторът се задължавал да предостави револвиращ кредит в максимален размер на 300 лв. (равняващо се на 153 евро и 39 евроцента) под формата на кредитен лимит, който се усвоявал чрез кредитна карта. Насрещното задължение на длъжника било да ползва и върне сумата според условията на договора. В изпълнение на поетото задължение кредиторът предоставил на кредитополучателя платежен инструмент и ПИН код за ползване, като веднага след активиране на картата, договорът влязъл в сила. Според уговореното от страните кредитополучателят получавал месечно извлечение за извършените транзакции на личния си акаунт на интернет страницата www.bialakarta.bg, където се осъществявала кореспонденцията между страните във връзка с изпълнението на договора. Транзакциите, извършени над размера на разполагаемия остатък по кредита, се считало, че увеличават максималния размер на кредитния лимит. Подписано било и Приложение №1 към договора за кредит, уреждащо условията и тарифата за дължимите такси за ползване на кредитната карта.

Според изложеното от ищеца на кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 47,16 лв. (равняващо се на 24 евро и 11 евроцента) за периода от 02.03.2021 г. до 14.02.2024 г. и лихва за забава върху неплатена главница в размер на 157,34 лв. (равняващо се на 80 евро и 45 евроцента) за периода 15.02.2024 г. до датата на входиране на исковата молба (31.07.2025 г.). Ищецът “***********” ЕАД в качеството си на цесионер и бидейки упълномощен от цедента, уведомил длъжника по процесното вземане по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АФ/********** от 21.02.2024 г., изпратено с известие за доставяне. Липсват данни за постъпило плащане.

1

Предвид изложеното ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. №64677/24 г. на СРС, 69 с-в. Претендира разноски.

Ответникът М. А. С. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. Подал е възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.

1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, че е налице валидна уговорка, като ответникът е изпаднал в забава за връщане на заетата сума.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – настъпил падеж на задължението.

При доказване на горните положителни факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията чрез плащане.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на заключението на ССчЕ по задачите формулирани в исковата молба, съдът намира, че следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание, след като изслуша становище на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 19.05.26г. от 10.45 часа , за която дата и час страните бъдат своевременно и надлежно призовани. Ответникът да се призове както на постоянния му адрес, така и чрез работодателя.

НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена половината от внесената държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата инстанция.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3