Определение № 142 от 07.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Б., 07.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Крум Динев като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500073 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от жалбоподателите В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И.

А., чрез адв. Д. С., против Определение № 2107/19.12.2023 г., постановено по гр.д № 2136/2023г. по описа на Районен съд - Б..

С обжалваното определение районният съд е отказал да допусне обезпечение на предявения отрицателен установителен иск.

В жалбата се сочи, че атакуваният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Излагат се фактическите твърдения, които подробно са изложени в исковата молба. Конкретно се сочи, че при отричане на собственическите права на ответниците за ищците ще се открие възможността да продължат реституционната процедура и в тяхна полза да бъде издадено възстановителното решение. Сочи се, че са налице всички предпоставки за уважаване на исканото обезпечение на предявения иск.

Освен това поисканата обезпечителна мярка е подходяща. Налице е промяна на предназначението на имота от нива на имот за жилищно строителство. С извършването на СМР се променя вида и характеристиката на имота, а това може да е пречка за евентуалното му възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Освен това се сочи, че със застрояването на имота е възможно да възникнат други бъдещи спорове между ищците и последните приобретатели.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и допускане на обезпечение, вкл. и по преценка на съда при условията на внасяне на гаранция.

Препис от частната жалба не е връчван на ответниците, с оглед разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК.

1

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред Районен съд Б. е предявен иск от ищците В. М. Н., Г. П. П., В. Г.

М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А., Р. И. А., срещу ответниците Е. К. С., К. Г. С., К. Г. Ш., В. Т. С., Т. Д. Ж., В. С. Й., Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю., А-М Д. Ю., Л.

А. Д., В. А. И. и И. М. М., с който е направено искане да се признае за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д., община Б., одобрени със Заповед РД 18- 145/13.03.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е 01.08.2023г., с адрес на имота: с. Д., местност „Д.“, с площ 1910 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м).

В исковата молба се сочи, че имотът е принадлежал на наследодателя на ищците – М. Г. А., към момента на внасянето му в ТКЗС през 1958г. Сочи се, че в полза на наследниците на М. Г. А. е заявен за възстановяване процесният имот, но е постановен отказ от ОСЗГ Б., тъй като имотът е възстановен на друго лице. Решението е обжалвано и с влязло в сила съдебно решение отказът е отменен, а преписката е върната на реституционния орган за ново произнасяне. Последният е констатирал, че е налице спор за материално право, който следва да се разреши по съдебен ред, ето защо е спрял административното производство.

Същевременно се сочи, че през 2006г. е постановено възстановително решение от ОСЗГ Б., с което в полза на наследниците на Г.Т. Ш. /част от ответниците/ е възстановено правото на собственост на Нива от 6,128 дка, представляваща имот 000210 в землището на с. Д.. Твърди се, че във възстановеният имот на наследниците на Ш. попада и имотът, принадлежал на наследодателя на ищците.

Твърди се, че след възстановителното решение от 2006г. имотът е прехвърлен няколко пъти, като последно е закупен от ответниците Е. и К. С. с нотариален акт от 2020г.

В исковата молба се сочи, че на 01.08.2023г. е променено предназначението на имота от земеделски на урбанизирана територия.

Последните приобретатели – С., са започнали дейности по неговото застрояване. По този начин се променят вида и характеристиките на имота.

Посоченото според ищците представлява пречка за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ и може да доведе до други бъдещи спорове между страните, поради извършените „подобрения“.

С исковата молба е направено искане да се допусне обезпечение на предявения отрицателен установителен иск чрез спиране извършването на строителни и монтажни дейности върху имота.

2

Районният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, като е приел, че предявеният иск не е вероятно основателен и при евентуалното му уважаване ще се отрекат правата на ответниците, а няма да се признаят права на ищците.

Недоволни от съдебния акт са останали ищците. В жалбата сочат, че при уважаване на иска би се открила възможността процесният имот да им бъде възстановен в качеството на наследници на М. А., който е бил собственик на имота към момента на внасянето му е ТКЗС.

Настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваният акт е правилен, като следва да бъдат изложени и допълнителни съображения от въззивната инстанция.

За да бъде допуснато обезпечение на предявения иск същият следва да е допустим и вероятно основателен, а предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда. В случая бъдещият иск е индивидуализирани в достатъчна степен, а съобразно изложените от ищците твърдения на настоящия етап от производството е процесуално допустим.

Доколкото обаче е предявен отрицателен установителен иск не може на настоящия етап да се приеме, че искът е вероятно основателен. При този вид искове тежестта на доказване е на ответниците, които следва да доказват правото си на собственост, ако твърдят такова, и да изчерпат всичките си основания. Същите обаче все още не участват в процеса и не са заявили своята позиция, поради което и няма как да се приеме, че искът е вероятно основателен.

На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че поисканата обезпечителна мярка – спиране извършването на строителни и монтажни дейности върху имота, е неподходяща, т.е не съответства на обезпечителната нужда, поради което обезпечение не е следвало да се допуска.

Обезпечителна нужда е налице, когато без обезпечението ще се затрудни или осуети реализирането на правата на ищците по решението. В случая такава нужда не се установява да е налице, доколкото чрез извършване на строителните дейности не е ясно по какъв начин ще се затрудни или осуети реализирането на правата на ищците по решение, по което се отричат права на ответниците, а не се признават права на искащите обезпечение лица.

При предявен отрицателен иск на доказване подлежи принадлежността на правото на собственост на ответниците, като те са длъжни да изчерпят всичките си основания. Ако искът бъде уважен със сила на пресъдено нещо ще се отрекат правата на ответниците, но с това решение права в полза на иницииращите процеса няма да възникнат, вкл. няма да се изследва въпросът дали последните са собственици на заявеното в исковата молба придобивно основание – земеделска реституция. Дали имотът ще бъде възстановен или не в полза на ищците по спряното реституционно производство е ирелевантно за исканата обезпечителна мярка. При допускането й ще се стигне до неоправдано засягане правата на ответниците по искане на лица, на които в 3 това производство няма да бъдат признати права. Различно би било положението, ако ищците бяха предявили иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, при който спорът за материалното право – принадлежността на правото на собственост по отношение на имота към момента на внасянето му в ТКЗС следва да се реши със силата на пресъдено нещо и въз основа на едно такова решение ОСЗГ следва да постанови възстановително решение на наследниците на собственика на имота към момента на внасянето му в ТКЗС.

Доколкото обаче ищците са избрали друг път за защита поисканата обезпечителна мярка не следва да се допуска.

Неоснователно в исковата молба и в частната жалба се сочи, че промяната във вида и характеристиката на имота би била пречка за постановяване на възстановително решение в полза на наследниците на М. А..

Преобразуването на имота от земеделски в урбанизиран и застрояването му понастоящем не е пречка за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, ако са налице всички останали изисквания на реституционния закон. В тази връзка следва да се посочи, че на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат имоти, имали качеството земеделски земи към момента на колективизацията.

Имотът, който е заявен за възстановяване следва да е земеделски по своя характер, т.е да е предназначен за земеделско производство към момента на включване на имота в ТКЗС, а не към настоящия момент. Ето защо промяната на предназначението на имота извършено през 2023г. е без значение за реституционното производство.

Застрояването на имота през 2023г., съобразно твърденията на ищците, също е без значение за възстановяването, доколкото пречка би било, ако имотът е застроен преди влизане в сила на реституционния закон през 1991г.

С оглед на изложеното по-горе жалбата се явява неоснователна, поради което постановеният съдебен акт ще следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАВА Определение № 2107/19.12.2023г., постановено по гр.д № 2136/2023 по описа на Районен съд - Б..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5