Решение № 1094 от 03.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. Бургас, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20232120203001 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на постъпила жалба от ,, .... представлявано от управителя ...., чрез адв. ..... против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № 8504539258, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалвания електронен фиш, като се посочват редица възражения за допуснати нарушения на производствените правила водещи до незаконосъобразността на ЕФ. В заключение се счита, че нарушението представлява маловажен случай.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява. Постъпила допълнителна молба, с която се поддържа подадената жалба. Твърдят се процесуални нарушения при съставяне на ел. фиш, като евентуално молят за приложение на чл. 28 от ЗАНН . Претендират се разноски.

За административнонаказващия орган – Агенция „Пътна Инфраструктура“, редовно призовани, се явява юк. ..... Иска се потвърждаване на обжалвания ел. фиш като законосъобразен, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2021г. в 08:16 часа е установено с устройство № 10032 (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) управление на ППС влекач ,,МАН ТГХ‘‘ регистрационен номер ...., с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Бургас, по път А-1 км 357+949, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За констатираното нарушение бил издаден обжалваният ЕФ №8504539258, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева на дружеството - собственик - ,, Е....

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното:

Електронният фиш е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата /ЗП/, която посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Актът е издаден на основание чл. 189ж ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от същия закон, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Във връзка с направеното възражение за изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН, съдът намира, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се отнасят за съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаване НП и в настоящият случай те са неприложими, 2 като в тази насока е практиката на касационната инстанция (Решение № 515 от 20.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 205/2022 г. ). Нарушението да е извършено на 21.04.2021 г., като към момента не са изтекли давностните срокове за преследване по чл. 80 от НК, които се явяват единствено приложими в случая. Правната същност на ЕФ е изяснена с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, съгласно което се приема, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

На следващо място съдът счита, че обжалваният ел. фиш съдържа задължителните реквизити по чл. 189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП. В него е посочен органа издал ЕФ, мястото на извършване на нарушението, както и словесното описание на същото. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалване на ЕФ. За неуредените случаи в ЗДвП, чл. 189, ал.14 на закона препраща към ЗАНН в случаите при съставянето на актовете, издаването и обжалването на НП и по изпълнението на наложените наказания. За да бъде законосъобразен издаденият електронен фиш трябва да съдържа задължителните реквизити като законодателят при определянето им не е посочил като изискване той да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си (или на лицето, което в последствие връчва фиша) и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН - „обвинение“ чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по к.н.а.х.д. № 943/2015 г. на АдмС-Бургас).

Изрично е посочено и мястото на извършване на нарушението, като електронното устройство, с което е било установено нарушението се е намирало в община Бургас, по път А-1 км 357+949, посока намаляващ километър, където е било заснето в движение ППС влекач ,,МАН ТГХ‘‘ регистрационен номер .... като от приложените по делото документи, е видно снимковия материал от същото устройство, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от 3 системата, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.

По същество следва се посочи, че с разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.

3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл.

179, ал. 3-3б от ЗДвП, в отсъствие на нарушителя, каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същата разпоредба императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея, в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена на дружеството жалбоподател. , Съдът е на мнение, че за процесното нарушение правилно е приложена разпоредбата по издаване на ЕФ на осн. чл. 179, ал.3б от ЗДвП, а не общата процедура по ЗАНН за издаване на АУАН и НП. Съгласно нормата на чл.187а, ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Съгласно следващата ал. 5 в случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Също така, съгласно чл. 189ж, ал. 7 по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал.

10, а съгласно ал. 8 наказателни постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в и електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б се връчват от контролните органи по чл. 167а на нарушителя лично, срещу подпис или по реда на чл. 186а, ал. 1, т. 2, буква "а", т. 3, ал. 2, 3, 5 и 6. С оглед на изложеното, законодателят е въвел възможността за санкциониране с електронен фиш на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

4

В случая, към 21.04.2021 г., датата на извършване на нарушението, не е била налице подадена ТОЛ декларация, видно от справките по дата на пътуване от ТОЛ системата на България, които също установяват, че няма валидна маршрутна карта или подадена ТОЛ декларация за процесния район. Недоказано е, че неподаването се дължи на техническа неизправност в системата на АПИ, тъй като такива доказателства не са представени, което е в тежест на жлбоподателя. В обобщение съдът счита, че към датата на установяване на нарушението – 21.04.2021 г., процесното ППС се е движело по платената пътна мрежа, без за него да има заплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административно-наказателната отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита.