Решение № 3214 от 22.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3214 гр. София, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20261110207056 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. А. К. против наказателно постановление (НП) № 883662F766325/07.04.2026г., издадено от Зам.директор на ТД на НАП , с което на основание чл.

80а, ал. 1 от ЗДДФЛ му е наложена глоба в размер на 37324,88 евро за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б.б от ЗДДФЛ

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че атакуваното наказателно постановление е издадено извън предвидените в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срокове, поради което е налице абсолютно основание за отмяната му. Твърди, че в АУАН и в НП са посочени две различни дати на извършване на нарушението, което накърнява правото на зашита на санкционираното лице, тъй като датата на извършване на нарушението е съществен реквизит, който е свързан и с изчисляване на преклузивните срокове за ангажиране на отговорността му. Намира, че в конкретния случай е налице противоречие с изготвения ревизионен акт, който въпреки че няма обвързваща сила има висока доказателствена стойност. Релевира доводи, че е констатирана липсва на задължения към фиска, тъй като не се касае за укриване на приходи и не са установено данъчни задължения, което води до извода за приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Прави се искане за съдебен акт в тази насока. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител адв. Солунска, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на санкционния акт. Въззиваемата страна, чрез юрк. П., оспорва жалбата и прави искане НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение

1

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.02.2020г. жалбоподателят К. сключил договор за заем, в качеството си на заемодател, като предоставил на т.д V Property SCI, в качеството им на заемател сумата от 730 000.

Заемът бил предоставен чрез банкови преводи от сметката на К., като към 2021г. същият не бил нито частично, нито изцяло погасен.

На 28.06.2022г. жалбоподателят К. подал данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 2217И0377180, в качеството му на данъчно задължено лице по чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ за облагаем доход за 2021г.

В същата жалбоподателят не декларирал предоставени парични заеми към търговско дружество V Property SCI , които към 31.12.2021г. възлизали на 730 000 лева.

Нарушението било установено в хода на извършена проверка в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, документирана с Протокол КД -73 за приключване на проверка № П222217240195552-073-001/05.04.2024г.

На 20.03.2024г. на К. била връчена покана за съставяне и връчване на АУАН за извършено нарушение на чл. 50, ал.1, т. 5, б. б от ЗДДФЛ.

За така констатираното нарушение, на 07.05.2024г. св. Ю. К., на длъжност главен инспектор по приходите в НАП съставила против Х. А. К. АУАН № F766325, за извършено от него нарушение по чл. 50, ал.1, т. 5, б.б от ЗДДФЛ.

Препис от АУАН бил връчен на упълномощен представител на нарушителя на датата на съставянето му и подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 883662-F766325/07.04.2026г., издадено от Зам.директор на ТД на НАП , с което на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ му е наложена глоба в размер на 37324,88 евро за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б.б от ЗДДФЛ.

На 22.05.2025г. К. подал коригираща ГДД за 2021г. , в която отразил предоставения заем.

НП било връчено на 22.04.2026г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК . По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което съдът кредитира така събраните в цялост.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

2

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.

2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

При извършената служебна проверка Съдът констатира ,че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Настоящият съдебен състав намира, че при ангажиране на отговорността му не са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби съставените АУАН и НП трябва да съдържат законоустановени реквизити, като в т. 3 на чл. 42, съответно т. 5 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, изрично е посочена датата на извършване на нарушението. В случая в АУАН и в НП са посочени различни дати на извършване на нарушението – 01.07.2022г, което актосъставителят е приел, че е крайният срок за подаване на декларация и 28.06.2022г., според АНО, което е датата на подаване на ГДД.

В действителност АНО разполага с възможност да издаде НП и при констатирани нередности в АУАН, но не и да променя съществено фактическата обстановка приемайки различна дата на извършване на нарушението. Датата е част от съществените белези на нарушението, които го индивидуализират, поради което е недопустимо същата да бъде извеждана по тълкувателен път. Следва да се отбележи, че датата на извършване е индивидуализиращ белег на нарушението, който има отношение и към изчисляване на преклузивните и давностни срокове по ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че колизията между АУАН и НП следва да се приравни на непосочване на дата на извършване на нарушението, което е съществено процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателното производство и води до отмяна на НП (в този смисъл Решение № 2119 от 20.01.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 9853/2024 г.; Решение № 2205 от 2.04.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 570/2018 г.; Решение № 3054 от 5.05.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1869/2022 г.).

В конкретиката на казуса се твърди, че е налице липсва на деклариране. В този случай се касае за бездействие, което е прекратено на датата на подаване на декларацията, а именно 3

28.06.2022г. Деклараторът, обаче разполага с възможност за подаване на коригираща декларация в срок до 30.09 на календарната година, поради което към посочената от АНО дата не е налице осъществен фактически състав на нарушение. До изтичане на срока за корекция по чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ (30 септември) декларацията не придобива окончателен характер. Нарушението по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ е налице едва след изтичане на този срок.“ ( в този смисъл Административен съд София-град, адм. д. № 10454/2023, решение от 12.03.2024г., Административен съд София-област, адм. д. № 312/2024, решение от 18.06.2024г.)

Основателни са и възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 34, ал 3 от ЗАНН, като атакуваното наказателно постановление е било издадено много след изтичане на 6 месечен срок от съставяне на АУАН ( 07.05.2024г.), а именно на 07.04.2026г., което е почти 2 години по – късно.

Констатираните от съда съществени нарушения на процесуалните правила допуснати в хода на административнонаказателното производство са основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание без разглеждане на спора по същество.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 883662-F766325/07.04.2026г., издадено от Зам.директор на ТД на НАП , с което на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ му е наложена глоба в размер на 37324,88 евро за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б.б от ЗДДФЛ Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4