Решение № 113 от 27.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Благоевград, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20241210200058 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. С. Т., с ЕГН ********** и с адрес: гр.П., ул.“П.“ №, подадена чрез адв. П. Й. от АК - Благоевград против Наказателно постановление № 23-1116-001897 от 24.08.2023г. на Началник група в ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и за административно нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месец.

С жалбата се иска отмяна на наложеното наказателно постановление, като жалбоподателят твърди, че процесните административни нарушения не са доказани от обективна страна по безспорен и несъмнен начин, както и че жалбоподателят е извършил деянията виновно. Развиват се съображения за допуснати процесуални нарушение при издаване на АУАН и НП, изразяващи се в нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи, че не правилно е отразена датата на съставяне на АУАН, което е съществено процесуално 1 нарушение, обуславящо отмяна на обжалваното НП. Иска се от съдът, да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител адв. П. Й., който поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза и моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира заплащане на разноските за един адвокат по делото.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 28.07.2023г. около 19.20 часа жалбоподателя по автомагистрала № А-3, управлявал собствения си лек автомобил Тойота Аурис 1.4 Д 4Д с рег.

№, като в община Симитли на автомагистрала Струма, км.104, с посока на движение от гр.Благоевград към гр.Симитли се ударил в ляво в напътстващата табели тип „С7“, изгубил управление на автомобила и се ударил в дясно извън пътното платно в други напътстващи табели тип „С7“, с което реализирал ПТП с материални щети. След настъпване на ПТП напуснал мястото на произшествието без да уведоми за това контролните органи на МВР, за да организирал превоза на автомобила си с пътна помощ до гр.Петрич. След получен сигнал за настъпило ПТП, по разпореждане на дежурен полицай, на място на произшествието бил изпратени автопатрул на Сектор Пътна полиция – Благоевград, в състав А. Н. М. и В. К. М., който на място установил единствено автомобила Тойота Аурис 1.4 Д 4Д с рег. №. по телефон се свързали с жалбоподателя, който след известно време дошъл на мястото на произшествието. След проучване на ситуацията и разговор с жалбоподателя Д. С. Т., актосъставителя А. Н. М., в присъствието на свидетеля по констатиране на нарушението В. К. М. и жалбоподателя, съставил на последния АУАН серия АД № 162948 от 28.07.2023г., изведен под № 23-1116-001897 (лист 6 от делото) за това, че на 28.07.2023г. около 19.50 часа по автомагистрала Струма, в района на км.104, с посока на 2 движение от гр.Благоевград към гр.Симитли управлявал собствения си лек автомобил Тойота Аурис 1.4 Д 4Д с рег. № с несъобразена скорост спрямо конкретната пътната обстановка, въведената временна организация на движението в следствие на което се удря в ляво в напътстващата табели тип „С7“, губи управление на автомобила и се ударил в дясно извън пътното платно в други напътстващи табели тип „С7“, с което реализирал ПТП с материални щети, като водача не изпълнява задължението си като участник в ПТП, напуска мястото без да уведоми службите за контрол на пътя, като квалифицирал две нарушения, съответно по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на нарушителя Т. непосредствено след съставянето му, като същият го подписал без да посочи възражения или обяснения по акта. В законоустановеният срок за това, пред Сектор Пътна полиция – Благоевград били депозирани писмени възражения от 01.08.2023г., с които посочвал, че е допуснал ПТП поради неправилна маневра да друг водач на МПС и молел да не бъде санкционира по така констатираните с акта нарушения. Във връзка с постъпилите писмени възражения била извършено проверка от ст. инспектор Н. К., който с нарочна Докладна записка № 1116р-6603 от 08.08.2023г. (лист 7 от делото) до Началника на Сектор Пътна полиция – Благоевград, приел възраженията за неоснователни и предложил преписката да бъде предадена на административно-наказващия орган за вземане на отношение. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 24.08.2023 година, Началника група в ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ Благоевград, като надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., издал атакуваното Наказателно постановление № 23-1116-001897 от 24.08.2023г.

(лист 5 от делото), с което на жалбоподателя Д. С. Т., с ЕГН ********** за административното нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП наложил административното наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и за административно нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месец. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя Д. С. Т. с разписка, лично и срещу подпис на 17.12.2023г., като в законоустановеният срок, на 28.12.2023г. чрез пощенски 3 оператор (лист 8 от делото) пред административно-наказващия орган е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба УРИ 244000-267 от 03.01.2024г. (лист 18-19 от делото).

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на разпитаните по делото актосъставителя А. Н.

М. и свидетеля по констатиране на нарушението В. К. М., които поддържат изцяло констатации отразени в акта. Сочат, че при пристигането си на мястото на ПТП жалбоподателя не бил на място, а само автомобила му Тойота. Същият е бил извикан по телефона да се дойде на място, като това станало в тъмната част на денонощието. Свидетелите са категорични, че жалбоподатуля Т. дошъл за с пътна помощ за да прибере автомобила си, като на място е съставен процесният АУАН. Сочат също, че е възможно акта да е започнат да се пише на 28.07.2023г., а изготвянето му да е било приключено на 29.07.2023г.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Д. С. Т. е правоспособен водач на МПС с категории В и АМ, както и същия е наказвана за нарушения по ЗДвП.

Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното наказателното постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с 4 установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са неоснователни. Видно в акта за установяване на административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е точно и конкретно посочено, като е записано “по автомагистрала Струма, в района на км.104, с посока на движение от гр.Благоевград към гр.Симитли …“. Точно този текст е възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се приеме наличието на такова процесуално нарушение от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В последното коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния и се посочва и разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, регламентиращ издаване на наказателното постановление и в случай на допусната нередовност в акта, но при безспорно установено нарушение, самоличност на нарушителя и неговата вина. В тази връзка възражението, че в АУАН № серия АД № 162948 от 28.07.2023г., изведен под № 23-1116001897 е отразено, че е съставен на 28.07.2023г., а в НП № 23-1116-001897 от 24.08.2023г. е отразено, че същият акт е от 29.07.2023г., съдът намира за неоснователно, доколкото се касае за процесуално нарушение, което не е съществено такова и не може да доведе до отмяна на санкционния акт.

Категорично номера на АУАН е този, който го индивидуализира и определя като документ, съдържание и авторство и при липсата на друг такъв конкуриращ го документ със същият номер, но от 29.07.2023г. и в контекста на показанията на свидетелите, че акта е съставян от актосъставителя в присъствието на свидетеля при констатиране на нарушението, в тъмната част на денонощието преди изтичане на ден 28.07.2023г., като е възможно 5 изготвянето му да е приключило в първите минути на 29.07.2023г., съдът приема, че няма каквито ида било съмнения, че административнонаказателното производство е започнало именно със съставянето на приложения по делото АУАН № серия АД № 162948 от 28.07.2023г. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същата е била наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.