Решение № 21 от 24.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кюстендил, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Диана Д. Лесичка като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Търговско дело № 20251500900020 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба от „Т. А. П.“

АД-гр.Кюстендил, ***, представлявано от В. Г. Я. - изпълнителен директор, както и от В. Г. Я. в лично качество, ЕГН **********, и М. Б. Я., ЕГН **********, двамата с административен адрес: гр.****, ул. „***“ № ** и адрес за връчване: гр.****, ул. „*****“ № *, против „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК128001319, със седалище и адрес на управление п.к. 1407, гр. София, Община Столична, р-н Лозенец, ***, представлявано от заедно от всеки двама от изпълнителните директори - Г. К. З., Х. М. М. и Л. Г. П., както и заедно от всеки един от изпълнителните директори и прокуриста - Е. А. А.

В исковата молба се сочи, че по молба на „Алианц банк България“ АД от 15.03.2024 г. било образувано изп.д. № 91/2024 г. по описа на ЧСИ Н. С. за събиране на общата сума от 382263,66 лв. Длъжници по образуваното дело били ищцовото дружество, В. Г. Я. и майка му М. Б. Я..

Сочи се, че сумата, предмет на изпълнение по посоченото изпълнително дело била сборна такава на суми в лева и суми, деноминирани в евро, а именно:

- 76080 евро за просрочена главница към 14.12.2012г. по Договор за банков кредит - овърдрафт № 22140/28.03.2007г.,

- 10068,85 евро за просрочени лихви за периода от 21.02.2011 r. до 14.02.2012 г., - 16486,56 евро за неустойка за периода от 21.02.2011 r. до 14.02.2012 г., - и разноските в заповедното производство по ЧГД №2721/2012г. от 4014,75лв. за държавна такса и 2946,44лв. адвокатски хонорар.

Вземането на банката било насочено срещу ищците В. Г. Я. и майка му М. Б. Я., 1 в качеството им на наследници по закон на Г. В. Я., ЕГН **********, починал на 26.01.2023 г. като съкредитоискател по договор за банков кредит, а срещу В. Г. Я. освен като наследник и в качеството на втори съкредитоискател.

Съгласно молбата за образуване на делото частния съдебен изпълнител насрочил публична продан на следните два недвижими имота, които били собственост на дружеството и са били ипотекирани в полза на банката за обезпечаване на задълженията по горния кредитен договор:

- Самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ от 364 кв.м., представляващ първи етаж от двуетажна масивна сграда, построена в североизточната част на ПИ ***, състоящ се от столова, кухня, административна част, зъболекарски кабинет, санитарни, складови и други помещения, с предназначение на сградата: сграда на транспорта, при съседи: отгоре самостоятелен обект с идентификатор *** и от четири страни зелени площи и плочник в ПИ *** по плана на Северна индустриална зона на гр.****, и с учредено право на строеж, с адрес - гр.****,ул. „*****“ № * и - Самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ 364 кв.м. и обект с идентификатор ***, със застроена площ - 112 кв.м., представляващ едноетажна масивна сграда с черупков стоманобетонов покрив - ниско и високо тяло, конструктивно свързани, с обща застроена площ от 476 кв.м., ползвана за пункт за ГТП /годишни технически прегледи/, при съседи: ПИ *** и от три страни - асфалтирани площи, която сграда е построена в северозападната част на ПИ *** по плана на Северна индустриална зона на гр.****, и с учредено право на строеж, с адрес - гр.***, ул. „****“ № *.

Публичната продан била насрочена за периода 8-ми април - 8-ми май 2025 г., но производството по това изпълнително дело било спряно поради уважената молба на ищците за обезпечение на бъдещ иск, по силата на Определение № Peг.

№279/24.04.2025 г. на КОС.

Твърди се, че Изпълнителният лист, представен по горното изпълнително дело, бил издаден на 17.12.2012 г. Първоначално по него същият частен съдебен изпълнител образувал изп.д.№ 381/2012 г., което поради процесуалното бездействие на взискателя било прекратено на 21.12.2023 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съобщение за горното ответната банка получила на 09.01.2024 г., а издаденото разпореждане за перемпцията влязло в сила на 24.01.2024 г. Сочи се, че последното заявено от взискателя изпълнително действие, евентуално прекъсващо давността молба за извършването на нова оценка на горните два имота, било поискано от банката на 18.05.2023 г., а последното извършено от частния съдебен изпълнител действие - обявяването на поредна публична продан, било от 03.08.2015 г. Така от обявяването на проданта до искането на нова оценка изминали почти 8 /осем/ години, а до повторното образуване на изпълнително дело с длъжници настоящите ищци, станало на 15.03.2024 г. - повече от 9/девет/ години, като в този период кредиторът не предприел никакви действия, които могат да прекъснат теклата във вреда на банката погасителна давност.

Във връзка с релевираната от длъжниците погасителна давност се сочи, че следва да се вземат предвид разясненията на чл.115,ал.1, буква „ж" от ЗЗД, дадени с няколко тълкувателни акта на ВС на НРБ и на ВКС, ОСГКТК. ППВС №3/18.11.1980г пояснявало, че с образуването на изпълнително дело погасителната давност по отношение на вземането, явяващо се негов обект, се прекъсвала и спирала да тече 2 докато производството по същото продължава. С ТР №2/26.06.2015 г., издадено по тьлк.д.№2/2013г. ОСГКТК приело, че не всяко изпълнително действие прекъсва погасителната давност по отношение на дадено вземане, както и че след отправянето на искане за такова действие или служебното му предприемане от съдебния изпълнител започвала да тече нова давност. С това тълкувателно решение било обявено изрично, че ППВС № 3/1980г. е загубило сила. С ТР №3/28.03.2023 г., издадено по тълк.д. №3/2020 г. ОСГК, внесесло пояснение относно действието на ТР №2/2015 г. за една група изпълнителни дела - за образуваните преди издаването на ТР №2/2015 г. Според този тълкувателен акт за тези дела погасителната давност започвала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., като в тази насока ищците си позовават на извода на ВКС, изложен в абзац 3-и на стр. 5-а от ТР №3/28.03.2023г., в който се казвало: "С оглед на изложеното ОСГТК приемаме докато е траел изпълнителния процес относно вземанията по образуваните преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност да тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.,от когато е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.".

В случая не се поставял въпрос дали последното извършено от взискателя действие по естеството си е от вида на прекъсващите теклата до този момент и в течение на изпълнителното производство погасителна давност, тъй като от 03.08.2015 г. до 18.05.2023 г. по изп.д. № 91/2012г. не били искани или извършвани никакви изпълнителни действия.

Посоченото от ищците погасяване на процесното задължение по давност било юридическа факт, настъпил след издаване на изпълнителния лист, по който били образувани двете цетирани изпълнителни дела, т.е. не ставало дума за пререшаване на спор, за който е налице влязъл в сила съдебен акт /чл.439,ал. 1 и 2 от ГПК/.

Поради изложеното се иска съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищците Т.

А. П. АД-гр.Кюстендил, ***, представлявано от В. Г. Я. - изпълнителен директор, както и от В. Г. Я. в лично качество, ЕГН **********, и М. Б. Я., ЕГН **********, двамата с административен адрес: гр. ****, ул. „***“ № ** и адрес за връчване: гр.****, ул. „****“ № *, не дължат солидарно на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК128001319, със седалище и адрес на управление п.к. 1407, гр. София, Община Столична, р-н Лозенец, ***, представлявано от заедно от всеки двама от изпълнителните директори - Г. К. З., Х. М. М. и Л. Г. П., както и заедно от всеки един от изпълнителните директори и прокуриста - Е. А. А., общата сума от 382263,66 лв., сборна и равностойна в лева такава на:

- 76080 евро за просрочена главница към 14.12.2012г. по Договор за банков кредит - овърдрафт № *****/28.03.2007 г.,

- 10068,85 евро за просрочени лихви за периода от 21.02.2011 г. до 14.02.2012 г., - 16486,56 евро за неустойка за периода от 21.02.2011 r. до 14.02.2012 г., - заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2012 г.,до окончателното погасяване на вземането и

- разноски по ЧГД №2721/2012г. от 4014,75 лв. за държавна такса и 2946,44 лв. адвокатски хонорар.

Претендират се и всички съдебно - деловодни разноски.

3

Заявeни са доказателствени искания – за приемане на обявление за насрочена от ЧСИ Н. С. по изп.д. № 91/2024г. публична продан, Удостоверение за наследници № ******/17.05.2024 г., Определение Per. №279 / 24.04.2025 г. постановено по ч.гр.д.

№191/2025 г.

Моли се да бъдат изискани от ЧСИ Н. С. заверени преписи от изп.д. № 381/2012 г. и изп.д. № 91/2024 г.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 367 от ГПК ответното дружество е упражнило правото си на отговор чрез пълномощника си юрисконсулт И. И..

Не се оспорва твърдението, че по посочения изпълнителен лист „Алианц Банк България“ АД образувала изпълнително дело № 20127450400381 по описа на ЧСИ Н.

С., per. № ***, район на действие Окръжен съд - Кюстендил. В хода на изпълнително дело били насрочвани пет публични продани на ипотекираните в полза на банката недвижими имоти, служещи за обезпечение на процесиите вземания.

Твърди се, че на 19.11.2013 г. по сметка на банката била внесена от кредитополучателя сума в размер на 20 000 лева, с която били погасени съдебни разноски в размер на 14 501.15 лева и главница в размер на 5 498.85 лева.

На 12.05.2013 г. била платена сума в размер на 6 500 лева, с която била погасена главница.

На 18.12.2013 г. била платена сума в размер на 999.99 лева, с която била погасена главница.

Общо - след издаването на изпълнителния лист - била платена по кредита сума в размер на 27 499.99 лева.

Сочи се, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело била заявено с молба вх. № 02028/02.10.2015 г. от взискателя, с която било поискано от ЧСИ определяне на нова оценка и насрочване на нова публична продан.

Наведени са доводи, че разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС било прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. На основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратявало ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Ето защо в случая давност не била текла докато било висящо изпълнително дело № 381/2012 г. по описа на ЧСИ Н. С., а с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение в рамките на висящото изпълнително производство, давността била прекъсвана и започвала да тече нова давност.

В процесния случай с обявление от 03.08.2015 г. ЧСИ насрочил публична продан за периода от 21.08.2015 г. до 21.09.2015 г., обявена за нестанала с постановление от 23.09.2015 г. Последвала молба на взискателя с вх. № 02028/02.10.2015 г., с която била поискана нова оценка и насрочване на нова публична продан поради обявяването на предишната публична продан за нестанала. В периода след подаване на молбата от 02.10.2015 г. не били налични документи по изпълнителното дело, доказващи предприемането на изпълнителни действия, включени в конкретни изпълнителни способи спрямо ищците. С оглед на това, 4 изпълнително дело № 381/2012 г. било прекратено по право след две години от подаване на последната молба, т.е. на 02.10.2017 г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК - в този смисъл т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.