Решение № 758 от 23.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. П., 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220104722 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Я. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.М.“ № 18, чрез пълномощника адвокат Р.

В., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 9, ет. 2, офис 2, срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М.д., ул. „Р.П.К.” № 4-6, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от общо 17 837,70 лева, както следва:

8 914,71 лева – главница, 7 461,27 лева – лихви, от които 1 738,49 лева – изкупени лихви и 5 722,78 лева – законна лихва, начислена върху главницата и 1 461,72 лева – такси от които 1 447,32 лева - изкупени разноски по кредит и 14,40 лева – такси за извършени 2 броя справки, дължими по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3412/2013 г. по описа на РС-П., като погасени, поради изтекла погасителна давност, което вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от „Юробанк България“ АД.

Ищецът твърди, че на 12.08.2008 г. е сключил договор за потребителски кредит с „Юробанк България“ АД. Пет годни по-късно, поради просрочия в издължаването, банката подала заявление в резултат на което по ч.гр.д. № 3412/2013 г. на РС-П. били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в нейна полза. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 04.11.2013 г. било образувано изп. дело № 2380/2013 г. по описа на ДСИ при РС-П..

Твърди, че по изпълнителното дело била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от баща му, който дал информация, че длъжникът заминал за чужбина. Извършени били справки в НАП, НОИ, МДТ, както и имотния регистър, като на 27.02.2014 г. била наложена възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот. По отношение на имота бил насрочен опис за 23.04.2014 г., който не се състоял. На 22.05.2014 г. и 1

12.08.2014 г. по делото били извършени плащания от трето лице, в размер на 100,00 лева всяко. Твърди се, че за периода 12.08.2014 г. до 19.04.2018 г., повече от две години не били предприети, нито били поискани никакви действия по делото. Счита, че вследствие на това делото се прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 12.08.2016 г. На 19.04.2018 г. по делото била подадена молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане за конституирането му като кредитор, с която били поискани справки и действия. Справки били извършени, но не били извършвани никакви изпълнителни действия. На 08.07.2021 г., три години по-късно, от ДСИ било изпратено писмо до ответника с искане за предприемане на действия, но ответникът не подал отговор. С постановление от 10.05.2022 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ищецът твърди, че на 04.09.2024 г. получил СМС от ответника, с който го приканва да заплати задължението си към него. Ищецът не знаел за това задължение, като било изпратено запитване до ответника за наличие на задължение. С отговор от 24.09.2024 г. ответникът потвърдил наличието на дълг на ищеца към дружеството в размер на 17 837,70 лева, като ищецът бил поканен да уреди отношенията си с плащане на задължението. Ищецът подал заявление до ответника, с което посочил, че намира вземането за погасено по давност, с искане задължението да бъде отписано и да не бъде подавано като непогасено към ЦКР на БНБ. С друго писмо от 16.10.2024 г. ответното дружество отново потвърдило наличието на задължение, като го уведомил, че го считат за изискуемо и отказали да признаят погасяването му по давност.

Отново бил приканен ответника да погаси задължението си чрез погасяване на задължението, като с писмото ответникът отказал да отпише вземането и да преустанови подаването му към ЦРК при БНБ. По изложените съображения, намира, че е налице правен интерес от предявяване на иска за оспорване на вземането по реда на чл. 439 от ГПК. Счита предявения иск за допустим, доколкото изпълнителния лист срещу него бил издаден по реда на чл. 417 от ГПК, като не било подадено възражение в срок. Поради това бил загубил възможността да оспори вземането по общия ред, както и по реда на чл. 422 от ГПК и единствения ред защита бил този по чл. 439 от ГПК, доколкото намира настъпилата погасителна давност на вземането като ново обстоятелство по смисъла на посочената разпоредба. От представените доказателства и изискваното от ответника плащане на задължението, било видно, че последният не признавал настъпилото погасяване на задължението по давност. Сочи, че макар и вземането да е погасено по давност и за него да не било налице висящ изпълнителен процес, ответникът продължавал да го докладва в ЦКР на БНБ, което се отразявало в правната сфера на ищеца, доколкото практически правела достъпа на ищеца до кредитиране невъзможен. Намира, че е налице период от пет години, през който не били предприемани изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приемело, че началото на давностния срок е датата на последното поискано действие, поискано от новия кредитор на вземането му, след конституирането му като такъв по делото – 19.04.2018 г., то до момента на завеждане на исковата молба били изминали повече от пет години, поради което счита вземането за погасено по давност на 19.04.2023 г. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

С уточнителни молби ищецът конкретизира искането си, като сочи, че вземането от общо 17 837,70 лева, чиято дължимост се оспорва, е формирано, 2 както следва: 8 914,71 лева – главница, 7 461,27 лева – лихви, от които 1 738,49 лева – изкупени лихви и 5 722,78 лева – законна лихва, начислена върху главницата, както и сумата от 1 461,72 лева – такси, от които 1 447,32 лева - изкупени разноски по кредит и 14,40 лева – такси за извършени 2 броя справки.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който не оспорва качество си кредитор по отношение процесните вземания. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Възразява срещу допустимостта на предявения иск, тъй като липсвал правен интерес от предявяването му от страна на ищеца, като абсолютна процесуална предпоставка. Сочи, че изпълнителното производство срещу ищеца било прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК с нарочно постановление на съдебния изпълнител от 10.05.2022 г. Страните били надлежно уведомени и влязло в сила. Излага, че последващи действия по принудително изпълнение не били предприемани.

Намира, че единствено в случай, че е налице процесуално правоотношение по принудително изпълнение, длъжникът може да предяви специалния отрицателен иск срещу правото на ответника на изпълнение. Без наличието на такова правоотношение липсвал правен интерес от защита по общия ред. В подкрепа на становището си сочи съдебна практика, според която наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото, съответно следвало да бъде доказан от ищеца. Излага, че когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсвал правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. Позовава се на определения на върховната съдебна инстанция, според които „страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, дори със заплахата да бъдат предприети съдебни мерки, не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното право.“ Във връзка с основателността на исковите претенции сочи, след прекратяване на изпълнителното дело не били предприемани действия по принудително изпълнение от кредитора повече от пет години и това било факт, който не се оспорвал в исковата молба. Намира, че следвало да се държи сметка за това, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не водела до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 от ЗЗД. Давността не погасявала самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от време законодателят свързва друга правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника.

Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезирала съда с искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането. Когато длъжникът се позовавал на давност предметът на предявения иск не бил съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Дори да са настъпили последиците на погасителната давност, вземането продължавало да съществува, но е придобило едно ново качество - естествено вземане.

3

Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губел субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи“, категорично противоречало на нормативната уредба на института на погасителната давност. Поради изложеното, намира предявения иск за недопустим и моли за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес, като на основание чл. 78, ал.

2 от ГПК претендира направените от ищеца разноски да останат за негова сметка. При условията на евентуалност, в случай че искът бъде уважен, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа искова молба и моли за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски. Представя писмени бележки. Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото доказателства, че третото неучастващо по делото лице – „Юробанк България“ АД, се е снабдило с изпълнителен лист срещу ищеца Я. С. Ш., ЕГН **********, издаден на 16.09.2013 г., по ч.гр.д. № 3412/2013 г. по описа на РС – П., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, за сумата от 9 185,41 лева – главница, 1 738,49 лева – договорна лихва, 4,00 лева – наказателна лихва, ведно със законна лихва, считано от 12.09.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 780,83 лева и 5,00 лева – за издаване на изпълнителен лист. Видно от заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 16.09.2013 г., находяща се в приложеното по делото изп. дело № 2380/2013 г. по описа на ДСИ при РС - П., вземанията произтичат от договор за кредит от 12.08.2008 г.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените доказателства, че на 18.01.2016 г. между „Юробанк България“ АД, в качеството му на цедент, и ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който, цедентът е прехвърлил вземанията си по сключения с ищеца Я. Ш. договор за кредит от 12.08.2008 г., на цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД. Страните по делото, не оспорват факта, че към настоящия момент кредитор по вземането по процесния изпълнителен лист е ответникът, съответно длъжникът по договора за кредит и ищец в настоящото производство не оспорва, че е уведомен за цесията и извършеното прехвърляне на вземанията срещу него.