Решение № 5056 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5056 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110212912 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 8773 от 25.07.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на И. П. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4500 лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Недоволен от НП е останал Д., който го обжалва в срок. В жалбата си бланкетно обективира твърдения, че издаденото НП било незаконосъобразно.

Твърди се, че размерът на наложената глоба е несъразмерно завишен. Иска се отмяната на наказателното постановление, а в условията на алтернативност се иска намаляване на размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не изпраща и процесуален представител.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 02.07.2024 г., около 15:00 часа, жалбоподателят Д. управлявал моторно превозно средство с четири оси, от които две управляеми оси - марка „Волво“, модел „ФХ 520“, с рег. № ********, движейки се по път II-18, в участъка на км 6, на 1, 5 км. Преди разклон за с. Мировяне в посока гр. София – гр. Нови Искър. Същият бил спрян за проверка от служители на Агенция Пътна инфраструктура, които следели за преминаване на очевидно претоварени превозни средства.

При осъществената проверка на водача на товарния автомобил, подробно индивидуализиран по-горе, било установено, че същият превозва на трошен камък, като същият не е имал разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

По време на проверката било осъществено и измерване на масата на превозното средство и почасовото му натоварване, посредством техническо средство електронна везна FW-10 №К0200007 и техническо средство – ролетка № 1304/18/, при което е констатирано, че разстоянието между осите е 1.38 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е установена като 34.100 тона, при максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона – визирано в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „В“ от Наредба 11/03.07.2011 г. на МРРБ.

Проверяващите служители приели, че при установените констатации от измерването на размерите между осите на ППС и масата на осите и общата му маса, то управляваното превозно средство се явява тежко по смисъла на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г., поради което контролните органи съставили АУАН на водача за това, че е извършил превоз с тежко МПС без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г.) – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „А“ от закона за пътищата.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 8773 от 25.07.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на И. П. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4500 2 лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Р. Й. Г. и Е. Л.ов С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“.

Нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 повелява, че извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.

Установено е, че при измерено разстояние от 1.38 метра между осите, 3 сумата от натоварването на двойната задвижваща ос е 34.100 тона, при максимално допустими 19 тона, според чл. 7, ал. 1, т. 5, б. ‚В“ от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Превишаването, което е установено е с 15, 100 тона.

Ето защо, в случая е необходимо изрично разрешение по смисъла на чл. 8, ал.

2 от Наредбата.

Текстът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП изрично сочи, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, "физическите лица", нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които "извършат" или "наредят да бъдат извършени" следните дейности, в случая "движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя". Тук изпълнителното деяние е "извършване на движение" на тежко пътно превозно средство без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, което е осъществено именно от водата на ППС, независимо от това кой е търговецът – "превозвач", кой е собственикът на ППС и чие е било задължението да изиска издаването на разрешение за такова. Водачът на ППС, т.е. шофьорът, след като е знаел, че собственикът на ППС не му е предоставил разрешение за движение на извънгабаритно ППС (по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 2001 г., в случая чието натоварване на осите и обща измерена маса е над допустимите по Наредбата стойности), е следвало да провери какви са натоварванията, съответно параметрите на ППС с пълния му товар и да не нарушава забраната на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от Закона за пътищата , съответно да осъществява състава на нарушението по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП , като "извърши движение" на това ППС по път от републиканската пътна мрежа. Предвид гореизложеното, правилно под административно – наказателна отговорност е бил подведен шофьорът, който е нарушил изрична законова забрана – в този смисъл и Решение № 4960 от 13.07.2015 г. на АдмС - София град по адм. д. № 2636/2015 г.

Съдът обаче не споделя доводите на АНО за налагане на наказание над минималния в закона размер от 1000 лева. Не може да не се вземе предвид при определяне на наказанието, че за жалбоподателя това е първо по ред нарушение. Ето защо, АНО е следвало да определи наказание към минимума в закона, защото не са налице и други обстоятелства, които да мотивират налагането на по-високо от минималното наказание – процесното нарушение е 4 с обичайната за вида си обществена опасност и с нищо не засяга позначително обществените отношения, които регулира нормата на чл. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата. Поради това, НП следва да се измени и размерът на наказанието да се редуцира на 1000 лева.

Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 8773 от 25.07.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на И. П. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4500 лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 4500 лева на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5