Решение № 9322 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9322 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110134897 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 134309/29.06.2022 г.

/уточнена с молба вх. № 178972/29.08.2022 г./, с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* против наследниците на А. Ц. Ц., ЕГН ********** и Д. Ц. Г., ЕГН **********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.

С молба вх. № 178972 от 29.08.2022 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е посочил, че исковете са предявени против Д. Ц. Г., ЕГН **********, като е направено искане съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1035,78 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 71, вх. Г, аб. № 104207 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 232,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 1

15.09.2019 г. – 18.05.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 20,08 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 71, вх. Г, аб. № 104207 за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.05.2019 г. – 18.05.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

С определение № 22645/05.09.2022 г., постановено по гр.д. № 34897/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответник в производството – Д. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Дружба, бл.

71, вх. Г, ап. 80.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответницата /респективно е имал такива с нейния наследодател – А. Ц. Ц./. Поддържа, че същата /респективно нейния наследодател/ има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот, представляващ апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл.

71, вх. Г, аб. № 104207. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлоконтрол“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал.

1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответницата /респективно нейния наследодател/ е използвала доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и не е погасила задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което Д. Ц. Г., ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на т суми, както следва: 1/ сумата от 1035,78 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж.к.

2

Дружба, бл. 71, вх. Г, аб. № 104207 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.

/съгласно уточнението на исковата молба извършено с молба вх. № 178972/29.08.2022 г./, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 232,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 18.05.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 20,08 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 71, вх. Г, аб. № 104207 за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.05.2019 г. – 18.05.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответницата, чрез назначения й в производството особен представител – адвокат Л. Л. В. – САК. Оспорва се наличието на валидно възникнало и съществувало през процесния период облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, което да е обвързвало страните в производството. Оспорва се, че ищцовото дружество е доказало, че през процесния период е доставяло топлинна енергия до процесния имот, респективно какво е количеството реално потребена енергия в имота, през заявения в исковата молба период и дали същата е отговаряла на изискуемото качество. Оспорва се годността на общия топломер в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот. Оспорва се и претенцията за цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както и акцесорните претенции за лихви за забава върху претендираните от ищеца главници. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание 3 чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответницата /респективно нейния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответницата в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да установи, че е погасила претендираното вземане, за което обстоятелство не се сочат доказателства.

В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба 4 на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда 5 етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.