Определение № 18015 от 25.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2178/2025
- Вид
- Определение № 18015
- Подписан
- 25.08.2026
- Състав
- Мая Йорданова Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.60а и сл. · Закон за съдебната власт
- чл. 60а, ал. 4 · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18015 гр. София, 25.08.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая Й. М. като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело № 20251100102178 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Е. К. Д., чрез адв. С. Д.
А., срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2 “б“ от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 11938 ЗМ-221/ 2014 г. по описа на ГДКП (стар № 117/ 2013 г. на РУТП-София), пр. пр. № 2420/2013 г. по описа на СГП, НОХД № 2292/2015 г. по описа на СГС, ВНОХД № 1078/2019 г. по описа на САС ВНОХД № 577/ 2021 г. по описа на САС и касационно НОХД № 877 2022 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Видно от постъпилото с писмо на Столична община – Район „Слатина“ удостоверение за наследници с изх.№РСЛ25-ВК08-1862/30.09.2025 г. ищцата Е. К. Д. е починала на 27.06.2025 г., поради което с определения от 02.10.2025 г. и 06.10.2025 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец Е.
К. Д. са конституирани нейните наследници по закон - Е. К. С., Р. Е. Д., Д. С.
К. и М. К. С..
От постъпилото по делото с вх.№98957/21.08.2025 г. писмо от главния инспектор на ИВСС се установява, че от ищцата Е. К. Д. в ИВСС не е постъпвало заявление по реда на чл.60а и сл. ЗСВ.
С разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г.) е предвидено 1 като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС . Претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и реда на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в случаите на приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт , по която няма постигнато споразумение.
Редът за разглеждане на заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е уреден в глава трета "а" от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - чл. 60а чл. 60л.
При служебната проверка за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ съдът следва да следи не само дали е била изчерпана административната процедура по глава трета "а" ЗСВ и по нея няма постигнато споразумение с ищеца, а и наличието на подадено заявление за обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" ЗСВ от ищеца в рамките на преклузивния шестмесечен срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ (в този смисъл е Определение № 50004/24.01.2023 г. по ч. гр. д. № 1841/2022 г. на ВКС, ІV г. о.).
Ищецът не навежда твърдения в исковата молба, че е проведена такава административна процедура, а от постъпилото по делото с вх.
№98957/21.08.2025 г. писмо от главния инспектор на ИВСС се установява, че от ищцата Е. К. Д. в ИВСС не е постъпвало заявление по реда на чл.60а и сл.
ЗСВ.
По силата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 от същия закон е изчерпването на административната процедура за обезщетяване на вреди по глава трета "а" от ЗСВ, каквато в настоящия случай не е проведена.
Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за вреди по вече приключени производства само когато е изчерпана 2 административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, т. е. исковият ред се прилага само след изчерпване на административната процедура (в този смисъл - определение № 10 от 7.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4873/2018 г., определение № 10 от 05.01.2018 г. по ч. гр. д. № 2643/2017 г., определение № 23 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4706/2019 г. на ВКС и решение от 11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о на ВКС, определение № 466 от 04.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3741/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага – чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. В случая е предвидено този закон да се прилага само след изчерпване на административната процедура и ако не се стигне до споразумение по обезщетението, а не ако ищецът не прибегне до тази процедура, независимо от съображенията му за това. Предвидената процесуално-правна уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение по реда на чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение в рамките на административната. В случая не се спори, че ищецът нито е започнал, нито е финализирал административна процедура с акт по чл. 60а ЗСВ, а направо е предявил правата си пред съда.
Поради това и производството по настоящето дело се явява процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено, а исковата молба върната на ищеца (в този смисъл - Определение № 494 от 3.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5234/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 215 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 4584/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 23 от 16.01.2020 г. на ВКС по н. гр. д. № 4706/2019 г., IV г. о., ГК/ Определение № 60349 от 3.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 27157/2021 г., IV г. о., ГК, и др.).
Така мотивиран СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 18.06.2026 г., с което на делото е даден ход по 3 същество.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 2178/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-29 състав и връща искова молба с вх.
№22822/24.02.2025 г. подадена от Е. К. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4