Определение № 32428 от 08.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32428 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110119453 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от държавна такса)

Постъпила е молба от ищеца, с която моли да бъде освободен от държавна такса и разноски по делото.

Представена е декларация за гражданско, семейно положение и имотно състояние.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и фактическа страна:

Съгласно чл.2, ал.1 ЗДБ за 2025 г. са заложени 137 000 хил. лева приход в бюджета на ВСС от държавни такси. Общият размер на приходи в бюджета на ВСС за 2025 г. е с 52 млн. лева сравнение с ЗДБ за 2024 г. (***********. При това положение съдебната власт следва да изпълни заложеното в Закона. Ето защо всяко освобождаване по чл.83 ГПК следва да бъде основано на неопровержими доказателства за липса на доходи и невъзможност на страната да поема разхода по държавни такси. По аналогичен път следва да се отчете и освобождаването от депозит. Това е така, при вероятно неоснователен иск, какъв е настоящият, разходите за депозит, направени по искане на ищеца следва да се понесат от бюджета на ВСС, който няма да бъде възстановен от 1 спечелилата страна. Следователно, един неоснователен разход, който не е предвиден в ЗДБ за 2025 г. би поставило съдебната власт в обективна невъзможност да изпълни закона и предвидените разходи и приходи. Това е така, защото разходите, направени по доказателствено искане на ищеца, който е освободен по чл.83 ГПК, без достатъчно доказателства, ще останат за сметка на бюджета на ВСС.

Производството е образувано по предявен установителен иск за недействителност на договор за потребителски кредит от 2016 г.. Държавната такса е в размер на 58.67 евро.

По осъдителния иск за неоснователно обогатяване държавната такса е в размер на 25.56 евро.

Общата държавна такса е в размер на 84.23 евро.

Видно от декларацията, ищецът е декларира, че получава месечен доход от 1591.20 евро (бруто). Основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е 1224.00 евро, което е повече от това на деловодителя на настоящия съдебен състав.

Представил е фишове за заплата, както и справки от АВ, от които е видно, че се е разпоредил с собственити си жилища като е получил стойност от 133 000 евро през 2024 година, а през 2021 е купил имот на стойност – 98 000 евро.

Видно от фишовете за работна заплата, както и справка от НАП, ищецът е прокурорски деловодител в СРП със заплата 1591.26 евро, като чистата заплата е в размер на 1432.13 евро.

Видно от декларацията и справката в ЕИСС, ищецът работил от 2010 като прокурорски деловодител в СРП.

Видно от справка от АГКК, ищецът е собственик на СОС в идентификатор *******., Ателие на бул. „********* III“ ****** с площ от 2

66.85 кв. м. от 2021 година.

Видно от справка от ЙЕТТЕЛ, ищецът има три регистрирана номера, като неплатените му задължения по тези номера са 1712.85 евро, поради което и трите му телефонни номера са спрени.

Видно от справка от Дирекция ОБЩИНСКИ ПРИХОДИ, ищецът е декларирал, че е собственик на имот в *******

Видно от АСП, ищецът не получава социални помощи, което е налице извод, че същият не е достатъчно затруднен, според законодателството на държавата, тъй като е над линията на бедност.

Видно от разпечатка от Пощенска банка, ищецът внасял суми за захранване на банкова сметка КЕШ, както следва: 11.07.2025 – 18.00 лева, 50 лева на 14.07.2025 г., на 14.07.2025 – 22, 28.20, 0.40, на 22.07.2025-300 лева, на 23.07.2025 – 150.00 лева, 25.07.2026 – 90.00 лева, и на други дати. Видно от които същият захранва сметката си чрез дигитален портфейл по системата P2P. Захранванията започват от 50.00 лева, като има дни, като 25.08.2025 г. захранванията са над 500 лева и същите не са доходи от заплата. Това е така, защото съгласно ограниченията на закона, прокуроските и съдебните служители нямат право да получават доходи от други източници, освен от заплата. Видно от захранванията на сметки, същите не са от заплата, защото са КЕШ, а в системата на СРП, заплатите са само по банков път. Освен това сумите, които ищецът само внася по карта не са с установен произход, а и няма доказателства, че лицата получава доход, който е позволен от закона.

Нещо повече получаваните от него доходи, с които захранва сметката си доказват, че същият има достатъчно средства да поеме разноските по процеса.

Видно от разпечатките, с оглед датите на осъществените захранвания на сметката и техния размер, съдът направи извод, че тези данни не обосновават периодичен характер, който да обоснове договор. По делото няма данни, че лицето продава извънредно свои произведения на труда или изкуството.

Видно от разпечатките, ищецът е бил в Дъблин, купувал си е стоки и услуги за периода от 15.07.2025-29.07.2025 г.., като покупките му надвишават 1000 лева.

Видно от разпечатката от Пощенска банка, ищецът е бил в Лимасол за периода 26.08.2025 – 29.08.2025 г. Същият е извърши покупки отново в Лимасол през м.09, м.10 2025 г., а през ноември 2025 е бил отново в Ирландия.

3

Освен това видно от разпечатките от пощенска банка, ищецът има няколко сметки. По всички от тях е налице плащане на солидни суми в чужбина, които не кореспондират със социално слабо лице по смисъла на чл.83 ГПК.

Но видно от тези разпечатки, ищецът е получават пари чрез захранване на сметки от В.И.К.. Не е записано основанието за получаване на сумата, освен захранване на сметка. Видно от периода на получаване на тези суми, техния размер, съдът направи извод, че това не е доход от наем или друга периодична вноска, която да обоснове доход по облигационни отношения като наем или друго възмездно предоставяне на права. Това са лице, които формално ищецът не може да получава доход, с оглед ограниченията в Правилника за администрация в ПРБ.

Съдът приема, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Когато се завежда гражданско дело, страната следва да прецени за каква сума се предявява иск, тъй като достъп до правосъдие не изисква и не задължава съдът да бъде благотворителна организация, нито държавния бюджет. Освен това, ищецът има възможност да предяви частичен или иск за по-малка сума, чиято държавна такса да понесе.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът има възможност да заплати държавната такса и това няма да затрудни достъпа до правосъдие. Ищецът има доходи и спестявания, които могат да поемат държавната такса в размер на 84.23 евро.

Следва да се има предвид, че ищецът не доказва, че е в абсолютна неспособност да заплати 84.23 евро държавна такса. Следва да се отбележи, че само данъкът и таксата за смет за имота далеч надхвърлят възможността да се заплатят 84.23 евро държавна такса.

От друга страна, с оглед диспозитивното начало съдът намира за необходимо да напомни, че страните се обръщат за съдействие към съда и имат право на платената услуга правосъдие когато те преценят, че са готови, в какъвто обем те преценят, че искат да заявят претенциите си и т.н. В тази връзка след като ищецът преценява, че няма достатъчно средства, би могъл да предяви иска като частичен и така да дължи по-малък размер държавна такса – не по- малко от 25.56 евро.

4

От съществено значение е също, че Тарифата по ГПК на практика не е изменяна повече от 10 години и така държавните такси пред съда остават към момента едни от най-ниските такива в сравнение с останалите административни дори услуги, текущата инфлация и увеличената няколко пъти за този период минимална работна заплата Така дължимите такси изглеждат в незначителен размер в сравнение с ресурса, който действително се разходва и в сравнение с цените на всички останали стоки и услуги.

При тези данни обективно се налага извод, че сумата от 84.23 евро не би била непосилна да бъде платена от ищеца за разглеждането на иска му.

Не е основателно твърдението на ищеца, че не може да поеме разхода по това дело, защото има други кредити. Видно от събраните по делото доказателства, ищецът само е теглил кредити, които са несъразмерни с неговия доход. Същият е поел задължения, които не са съобразно неговото имуществено състояние и доходи и със своето поведение уврежда интересите на кредиторите. Ето защо същият не е добросъвестен, на основание чл.9, ал.1 ЗНФЛ. Същото отговаря и на чл.9, ал.4 ЗНФЛ. Следователно ищецът сам се е поставил в невъзможност да заплати държавната такса по дело. Ето защо това обстоятелство не е обективно, а следствие не действие на ищеца и това действие е направено умишлено, поради което не следва да се вземе като смекчаващо или основание по чл.83 ГПК. Това е така, защото ищецът сам се е поставил в невъзможност да поеме задълженията си, а съдът няма задължение да освобождава такива лица, което не поемат задълженията си съобразно доходите си.

Освен това, той е продал имоти през 2024 на стойност 133 000 евро, апрез 2021 – 98 000 евро. При това положение същият е имал необходимите средства да поеме разходите си и да не тегли кредити, които да влошат неговото положение. Тегленето на кредити, които не може да погаси е доказателство за недобросъвестност, тъй като поеме разходи, които не може да погаси.

Видно от фишовете за работна заплата, както и справка от НАП, ищецът е прокурорски деловодител в СРП със заплата 1591.26 евро, като чистата заплата е в размер на 1432.13 евро.

Следва да се припомни, че ищецът получава пари за облекло, от които също може да поеме разходите по делото.

5

Нещо повече, видно от разпечатките от банковите сметки, ищецът получава и други суми, извън работната заплата, доколкото същите се внасят от тях на ръка по неговите банкови сметки, внасят се от други лица. Тези суми не са декларирани от лицето по чл.83 ГПК.

Наличието на тези други суми по различни източници на доход, както и разходите направени по чужбина, както и с оглед факта, че лицето често пътува до чужбина с направата на посочените разходи, и при служебно известно,че разходите за самолетни билети значително са се надвишили, то и с оглед размера на разходите, извън България, съдът приема, че лицето има достатъчно доходи, с които може да поеме разноските по делото.

Следователно с оглед доказаните възможности лицето да извършва разходите в приложените по делото разпечатки, съдът приема, че същият има достатъчно средства, които да не обосновават уважаването по чл.83 ГПК.

Нещо повече, с извършените от него разходи, ищецът сам се е поставил в невъзможност да поеме таксите и разноските по делото, поради което е налице недобросъвестност и не може да се ползва от нея, съгласно чл.9, ал.4 ЗНФЛ.

От друга страна, с оглед диспозитивното начало съдът намира за необходимо да напомни, че страните се обръщат за съдействие към съда и имат право на платената услуга правосъдие когато те преценят, че са готови, в какъвто обем те преценят, че искат да заявят претенциите си и т.н. В тази връзка след като ищецът преценява, че няма достатъчно средства, би могъл да предяви иска като частичен и така да дължи по-малък размер държавна такса – не по- малко от 25.56 евро.

От съществено значение е също, че Тарифата по ГПК на практика не е изменяна повече от 10 години и така държавните такси пред съда остават към момента едни от най-ниските такива в сравнение с останалите административни дори услуги, текущата инфлация и увеличената няколко пъти за този период минимална работна заплата Така дължимите такси изглеждат в незначителен размер в сравнение с ресурса, който действително се разходва и в сравнение с цените на всички останали стоки и услуги.

При тези данни обективно се налага извод, че сумата от 84.23 евро не би била непосилна да бъде платена от ищеца за разглеждането на иска му.

6

Разходването на обществените средства следва да се разрешава само в изключителни случаи с оглед ниското равнище на доходите на българите и големия дял социални плащания, сравнение със Западна Европа. Това дава основание на съда да счете, че ищецът може да поеме сам или с помощта на близките си (лицата, които му дължат издръжка по договор за дарение или неговите низходящи или възходящи по СК) таксата по делото и така искането за освобождаване от внасянето на държавна такса е неоснователно.