Определение № 3050 от 27.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3050 гр. София, 27.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Иван Ал. Стоилов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно частно наказателно дело № 20241100605553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Инициирано е по жалба на С. В. В. (посочен в жалбата като „лице в състояние на фактическо наказателно обвинение по смисъла на КЗПЧОС“), чрез упълномощен защитник адв. К.М., срещу Определение № 2663 от 11.04.2024 г. на СРС, НО, 101 състав по ч.н.д. № 6086/24 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, с която не е уважена жалбата против постановление от 10.04.2024 г. на СРП за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 3120/24 г. по описа на СРП, ДП № 220/24 г. по описа на 04 РУ-СДВР.

В жалбата се моли на осн. чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК да бъде изменено постановлението на СРП относно основанията за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 296 от НК по отношение на С. В. В., а именно по чл.

24, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от НПК – деянията не са извършени от С. В. В. и извършените деяния от същия не са престъпления. Допълва се, че изначално не били налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 296 от НК и то да е било извършено именно от С.

В.. Твърди се, че жалбата била допустима, защото, макар и да не било повдигнато обвинение, С. В. бил лице в състояние на фактическо наказателно обвинение по смисъла на КЗПЧОС, което състояние било приравнено на качеството на обвиняем, доколкото същият бил задържан под стража за деянието и узнал от органите на ДП, че се разследвали предполагаеми негови престъпни деяния. Излагат се и аргументи за това, че нарушението на мярката на чл. 67 от НПК не съставлявалало престъпление по чл. 296 от НК.

При независимата си преценка въззивната инстанция счита, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Както коректно и аргументирано е посочил първоинстанционния съд в атакуваното Определение № 2663 от 11.04.2024 г. на СРС, НО, 101 състав по ч.н.д. № 6086/24 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, жалбата с правно основание чл. 243, ал. 5 от НПК срещу постановление от 10.04.2024 г. на СРП за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 3120/24 г. по описа на СРП, ДП № 220/24 г. по описа на 04 РУ-СДВР, е подадена от лице, което няма активна процесуална легитимация. Видно от приложените материали от 1

ДП С. В. В. не е лице, привличано в процесуалното качество на обвиняем по реда на чл. 219 ал. 1 или ал. 2 от НПК, нито е пострадало лице, за да е сред кръга от лица по чл. 243, ал. 4 от Н П К , които могат да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство пред съответния първоинстанционен съд, които лица, по смисъла на чл. 243, ал. 7 от НПК имат право да обжалват и определение на първоинстанционен съд по чл. 243, ал. 6 от НПК. С. В. В. не може да бъде приет и като „лице в състояние на фактическо наказателно обвинение по смисъла на КЗПЧОС“, доколкото, освен, че липсва повдигнато срещу него обвинение с постановление за привличане на обвиняем, срещу него не са извършвани действия, които в рамките на воденото наказателно производство да са засегнали по съществен начин личността му или правните му интереси. Съгласно практиката на ЕСПЧ по чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС, такива действия са наложена мярка за неотклонение, обиск, претърсване на ползваните жилище и автомобил, разпознаване, действия по принудително изземване на биологичен материал за сравнително изследване, изземване на кореспонденция, и в случая подобни действия не са предприемани срещу В.. Задържането за срок от 24 часа, което е по чл. 72 от ЗМВР, също не може да бъде отчетено като подобно действие. В тази връзка жалбата е подадена от лице, което не може да се причисли към кръга от лица по чл. 243, ал. 7 от НПК, имащи право на жалба срещу определение на първоинстанционен съд по чл. 243, ал. 6 от НПК.

За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят няма и правен интерес от подаване на жалба срещу Определение № 2663 от 11.04.2024 г. на СРС, НО, 101 състав по ч.н.д. № 6086/24 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, включително няма правен интерес и от жалба срещу постановление от 10.04.2024 г. на СРП за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 3120/24 г. по описа на СРП, ДП № 220/24 г. по описа на 04 РУСДВР. С последното наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.

1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, доколкото деянието по чл. 296, ал. 1 от НК, предмет на наказателното производство, не е било извършено, както изрично е уточнено текстово в прокурорското постановление. Прекратителното основание на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК изцяло заличава престъпния характер на деянието и изключва възможността от извършване на престъплението от който и да е член на обществото, не само от С. В.. В тази връзка поисканото с процесната жалба изменение на прокурорското постановление по реда на чл. чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК в насока, че деянията не са били извършени от С. В. В. и извършените деяния от същия не са престъпления, по съществото си представлява искане за поименно „уточнение“, което е лишено от правен смисъл.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, жалбата на С. В. В., чрез упълномощен защитник адв. К.М., срещу Определение № 2663 от 11.04.2024 г. на СРС, НО, 101 състав по ч.н.д. № 6086/24 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. В. В. против постановление от 10.04.2024 г. на СРП за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 3120/24 г. по описа на СРП, ДП № 220/24 г. по описа на 04 РУ-СДВР.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3