Определение № 700 от 05.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. Кюстендил, 05.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500429 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.419 от ГПК.

Делото е образувано е по частна жалба с вх.№7830/18.07.2024г., подадена от М. В.

К., с ЕГН **********, с адрес в гр.***, чрез пълномощника й адв.С.М. от АК-Пловдив, против разпореждане №1157 от 26.04.2024г., постановено по ч.гр.д.№866/2024г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед №510/26.04.2024гг. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по същото дело.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане и се претендира отмяната му. Счита се, че договорът, от който произтича вземането, е недействителен, поради наличие на неравноправни клаузи. Изтъква се, че същият, доколкото представлява договор за потребителски кредит под формата на овърдрафт, не притежава нормативно изискуемото се в чл.12 от ЗПК съдържание. Счита се, че клаузите относно годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, размера и падежа на минималните погасителни вноски, общия размер на овърдрафта, начина на формиране на ГПР и условията за промяната му, са в противоречие с чл.147 от ЗЗП, тъй като същите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин. Възразява се, че от представения договор не става ясно какъв е неговият вид относно конкретно издадената кредитна карта, което би определило процента на възнаградителната лихва, минималната погасителна вноска, както и падежите за плащане, което е поставило потребителя в невъзможност да се информира относно тези съществени елементи на договора. Поддържа се и противоречие с императивната норма на чл. 10а ЗПК на включването на клаузи, предвиждащи такси за оценка на кредитоспособност и промяна на кредитен лимит. Наред с доводите, свързани с договора, на който заявителя е основал вземането си, в частната жалба се прави оплакване и 1 за нередовност на представения документ, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, като се изтъква, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката не отговаря на изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ/. Твърди се и, че същото не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като от него не се установява да е настъпила изискуемостта, поради настъпване на краен срок на издължаване.

Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист, както и присъждане на сторените в производството разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба – „Обединена българска банка“ АД. В отговора се изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата, поддържа се, че извлечението от счетоводните книги на банката представлява редовен от външна страна документ, както и, че липсват неравноправни клаузи в процесния договор за банков кредит. Мол8и се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Окръжен съд- Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, изпратено по подсъдност на РС-Дупница, по което е било образувано ч.гр.д.№866/2024г. по описа на ДнРС, „Обединена българска банка“ АД е поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. В. К., с ЕГН **********, за сумата от 5 188.48 евро, представляваща изискуема главница по Рамков договор №1809032409571197 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic от 15.09.2020г., сключен между „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) и М. В. К., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2024г., до изплащане на вземането, както и за сторените в производството разноски.

С разпореждане №1157 от 26.04.2024г. РС – Дупница е разпоредил в полза на заявителя да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за претендираните вземания, допуснал е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е постановил издаването на изпълнителен лист за вземанията.

Заявителят е инициирал образуването на изпълнително дело – изп.д.

№20247430400453 по описа на ЧСИ Елица Христова, с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил, по което на К. е била изпратена издадената заповед за изпълнение на датата 28.06.2024г.

На 18.07.2024г. по заповедното производство М. К. подала възражение против заповедта за изпълнение, както и частната жалба, предмет на настоящото разглеждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена в срока по чл.410 ал.1 от ГПК, 2 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, и от страна, която има право на жалба – длъжникът в заповедното производство. Заедно с жалбата е подадено и възражение срещу заповедта за изпълнение.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и за издаване на изпълнителен лист е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника без да води исков процес при условие, че вземането е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи.

От своя страна представеният документ по чл. 417 от ГПК трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на парична сума, което задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил падежът му. Проверката, която районният съд дължи по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал. 2 от ГПК е съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в чл. 417, т. 1-10 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от ГПК длъжникът има възможност да обжалва разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК същото може да бъде отменено при следните три хипотези: 1/ когато не са налице предпоставките на чл. 418 ал.2, изр. първо от ГПК, т. е. ако документът, въз основа на който е допуснато незабавно изпълнение не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, 2/ не са налице предпоставките по чл.418 ал.3 от ГПК, т. е. когато не са представени доказателства за изискуемостта на вземането, в случаите, в които тя е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, както и 3/ когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

За да бъде уважена частна жалба по чл. 419 ГПК е необходимо да се докажат пороци на разпореждането, с което е била уважена молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, които да се основават на съображения, извлечени от самия акт по чл.417 от ГПК. В случая актът по чл. 417 ГПК е извлечение от счетоводните книги на заявителя, с което се установява задължение на жалбоподателката, произтичащо от Рамков договор №1809032409571197 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic от 15.09.2020г. (относно вида на картата е представен към заявлението регистър, удостоверяващ предаването й).

В случаите, когато документа по чл.417 от ГПК представлява „извлечение от счетоводните книги на банките“, минимално необходимото съдържание на извлечението, което индивидуализира вземането по основание и по размер и прави документа редовен от външна страна, е посочено в чл.60 ал.2 от ЗКИ. Съгласно законовата регламентация документа трябва да отразява най-малко информация за: 1/ броя на вноските, които не са 3 издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2/ общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; 3/ размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

От съдържанието на представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката съдът прави извод, че то представлява формално редовен от външна страна документ, тъй като е съставено от компетентно лице, надлежно овластено от законните представители на банката и формално има минимално необходимото, изискуемо съгласно разпоредбата на чл.60 ал.2 ЗКИ съдържание, при отчитане на спецификата на договора въз основа, на който се претендира вземането – посочени са кредиторът и длъжника, правопораждащия спорните материални права юридически факт – договорът за кредитна карта с номер и дата на сключване, размерът на предоставения кредитен лимит, дата на последно плащане, падежите на неплатените месечни вноски. Независимо от наличието на тези формални предпоставки, в извлечението е налице вътрешно противоречие, изразяващо се във факта, че от една страна се твърди, че общият размер на просрочените задължения възлиза на 5 188.48 евро, а от друга се сочат пет неплатени погасителни вноски, чиито сбор значително надхвърля тази сума. При това положение, не е ясно дали сумата от 5 188.48 евро представлява цялата дължима главница, както се твърди, или е част от цялото задължение. Това обстоятелство рефлектира негативно върху редовността на документа, тъй като в него или липсва коректно посочване на общия размер на дължимата сума, или на размера на непогасените вноски.

Наред с горното, в извлечението от счетоводните книги е посочено, че изискуемостта на вземането е настъпила при краен срок на издължаване на вземанията– 18.08.2022г., а от приложенията към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК става ясно, че съгласно чл.50 във вр. с чл.14 и чл.168 от Рамковия договор, крайният срок за погасяване на кредита е 15.09.2023г. В извлечението липсва конкретика, от която да се заключи, че към посочената него дата на изискуемост – 18.08.2022г., вземането е било изискуемо при посочената в него хипотеза. Оттук следва и извод, че представеният документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане към банката.

Посочените по-горе пороци на извлечението от счетоводните книги налага само на това основание да се заключи, че разпореждането за допускане на незабавно изпълнение подлежи на отмяна, без да е потребно излагането на доводи по останалите съображения в жалбата. Издаденият изпълнителен лист следва да се обезсили.

На жалбоподателя се следват сторените разноски в настоящото производство, а именно 615.00 лева, от които 600.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, и 15.00 лева, представляващи платена държавна такса.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ разпореждане №1157 от 26.04.2024г., постановено по ч.гр.д.№866/2024г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповед №510/26.04.2024гг. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по същото дело и е издаден изпълнителен лист в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу М. В. К..

ОБЕЗСИЛВА издадения от РС - Дупница изпълнителен лист по посоченото ч.гр.д.

№866/2024г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД да заплати на М. В. К., сумата в размер на 615.00 лева (шестстотин и петнадесет лева), представляваща сторени разноски в настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.