Протоколно определение № 1899 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 1899 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов

Съдебни

Румяна Д. Апостолова заседатели: Стоян П. Петров при участието на секретаря Елена А. Апостолова

Сложи за разглеждане докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от общ характер № 20245330201155 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 16:30 часа се явиха:

Районна прокуратура – Пловдив, редовно призована, изпраща представител.

Подсъдимият В. Г. М., се явява лично и с адв. Т. Ч., с пълномощно по делото.

Пострадалото лице Е. П. Т., редовно призована, се явява лично.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Постр. Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Адв. Ч.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Подс. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Изрично заявявам, че желая само адв. Ч. да ме представлява в настоящото производство.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия:

1

В. Г. М. - роден на **** год. в *****, с постоянен адрес *****, б., български гражданин, средно образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът разясни на подсъдимия правата по чл. 55 от НПК.

Подс. М.: Разбрах правата си, нямам нужда от допълнителни разяснения.

СНЕ СЕ самоличността на пострадалата:

Е. П. Т. – родена на **** г. в *****, с постоянен адрес *****, живуща в *****, б., българска гражданка, висше образование, разведена, работеща, неосъждана, без родствена връзка с подсъдимия, ЕГН **********.

Съдът разясни на пострадалата правата и задълженията й по чл. 74-чл.

79 и чл. 84-чл.88 от НПК.

Постр. Т.: Разбрах правата си, нямам нужда от допълнителни разяснения.

ПРОКУРОР: РП Пловдив е получила преди повече от 7 дни съобщението по чл. 247в от НПК, както и препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание.

Постр. Т.: Препис от разпореждане на съда за насрочване на разпоредително заседание съм получил и съм уведомена, че мога да се конституирам като граждански ищец и частен обвинител по делото, както и че мога да си упълномощя повереник.

Адв. Ч.: Получили сме от защитата препис от обвинителния акт, съобщението по чл. 247в от НПК, както и препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.

Подс. М.: Получил съм съобщението по чл. 247в от НПК, препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание, както и препис от обвинителния акт на РП Пловдив преди повече от 7 дни.

Съдът разясни на прокурора, пострадалата, подсъдимия и защитника правото им на отводи.

ПРОКУРОР: Нямам отводи.

Постр. Т.: Нямам против състава на съда. Нямам искания за отводи и 2 други искания.

Адв. Ч.: Нямам искания за отводи.

Подс. М.: Нямам отводи.

Пристъпи се към обсъждане на въпросите, предмет на разглеждане в разпоредителното заседание, като съдът разясни на прокурора, защитника и подсъдимия, че в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3 на чл. 248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията- докладчик или които са приети за несъществени.

ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд. Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Смятам, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които от своя страна да са довели до съществено накърняване на процесуалните права на страните -на подсъдимия, защитника и пострадалото лице. Към настоящия момент с оглед обстоятелството, че подсъдимият не се признава за виновен, не смятам, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Имам искане делото да бъде разгледано при закрити врати, доколкото изложените факти и обстоятелства, касаят интимния живот както на пострадалото лице, така и на подсъдимия. Смятам, че трябва да бъде разгледано при закрити врати. Няма основания към момента за привличането на резервен съдия, съдебен заседател, но ако съдът прецени, че това е необходимо с оглед осигуряване на бърз наказателен процес, не възразявам това да бъда направено. Моля да потвърдите взетата мярка за неотклонение.

Нямам към настоящия момент други доказателствени искания. С оглед изложеното, а именно, че не е налице признаване на вина от страна на подсъдимия, моля да отложите делото за насрочване в следващо съдебно заседание с призоваването на всички свидетели, които са посочени към приложението на обвинителния акт.

Постр. Т.: Поддържам казаното от прокурора. Няма какво да добавя.

Няма да се конституирам като страна.

Адв. Ч.: На първо място считам, че делото е подсъдно на сезирания съд съобразно правилата за родова и местна подсъдност с оглед обективираното в 3 обвинителния акт място на извършването на престъпните деяния и дадената правна квалификация в същия. На второ място считам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. На трето място считам, че в разглеждания случай са налице множество основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите множество съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване, и то съществено, на процесуалните права на подзащитния ми В. Г. М., а именно:

На първо място, налице е противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, което във всички случаи съставлява съществено процесуално нарушение с оглед на това, че се засяга правото на защита на обвиняемия, тъй като е поставен в невъзможност да разбере точно в какво е обвинен и съответно адекватно да организира своята защита по делото. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти за точно време, начин и място на извършването на деянията с посочената правна квалификация по чл. 144, ал. 3 вр. пр. 1 и пр. 3 и вр. ал. 1 от НК, а също така и по второто повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 144а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Ще диференцирам за всяко едно от тези две обвинения липсите и недостатъците, които констатирам в съдържанието на обвинителния акт.

По отношение на първото обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК, в хода на досъдебното производство категорично не са били събрани доказателства относно личността на пострадалото лице, не е изяснено дали твърдени действия на обвиняемия действително биха могли да възбудят основателен страх у Е. Т.. Това обстоятелство не е по същество, защото в обвинителния акт съгласно нормата на чл. 246 ал. 3 от НПК следва да бъдат посочени и доказателствата, които обосновават така повдигнатото обвинение. Такива доказателства в тази част няма, следователно се накърнява и правото на подсъдимия да разбере какви са доказателствените материали, които установяват съответно обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. В обвинителния акт прави впечатление също така, че не е посочено какво точно е оръжието, което подсъдимият бил използвал. Посочено е само, че е пистолет, нито е конкретизирана марка, модел, година на производство, дали е било технически изправно и това създава неяснота по въпроса всъщност с какво точно огнестрелно оръжие се твърди, че е била отправена заканата. Тези 4 непълноти и неясноти пречат на подзащитния ми да организира защитата си адекватно.

На следващо място, по отношение на обвинението, което е повдигнато по чл. 144а, ал. 3 от НК, в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че в период от 09.11.2021 г. до 12.11.2021 г. включително в гр. Перущица и в гр.

Пловдив системно подзащитният ми е следял другиго, а именно Е. П. Т., но в обстоятелствената част липсват данни, които да имат пряко отношение към изясняването на тези обстоятелства, тоест по един недвусмислен начин да се посочи какво конкретно поведение подсъдимият е имал и то последователно за всеки един от тези дни – 9-ти, 10-ти, 11-ти и 12-ти ноември, да се квалифицира това поведение като следене, приблизителното му време и място, за да може за нас по един недвусмислен начин да стане ясно, че всъщност е налице признакът „системност“, който е един от съществените елементи на това престъпление, тоест да е налице поне трикратност на деяния, за да може обективно и субективно да са съставомерни по чл. 144а, ал. 3 от НК.

За дата 09.11.2021 г. ми прави впечатление, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият се бил срещнал със свидетелката Т. на паркинг на магазин Кауфланд, като двамата са си водили разговори. Очевидно са имали някаква предварителна уговорка за тази среща и тук не става ясно в какво се изразява поведението на доверителя ми в следене на Е. Т. при положение, че тази среща се е осъществила по взаимно съгласие между тях. За нас не става ясно, няма обстоятелства, които ясно и категорично да обективират някакво поведение, което да попада под признака на инкриминираното деяние. На следващо място, за дата 10.11.2021 г. пък е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, че обвиняемият М. е отишъл пред дома на свидетелката Т., като, забележете, по този начин показва демонстративно, че я следи и наблюдава, без обаче в обвинителния акт да има нито едно изречение и нито едно доказателство, което очевидно следва да го има съобразно нормата на чл. 246, ал. 3 от НПК, което да установява точно това релевантно обстоятелство, защото в хода на това досъдебно производство не са положени грам процесуални усилия да се установи какъв е бил поводът да е бил там на този адрес, каква е била причината, а той е изтъкнал, когато му е било предявено разследването и е обяснил повода за това, но не са събирани никакви оправдателни доказателства в хода на досъдебното производство, за 5 да се изясни поводът за тази конкретна дата. А всъщност причината е една – че двете страни са имали неуредени финансови взаимоотношения, за което той е свел данни при предявяването на разследването. За следващите дати 11-ти и 12-ти ноември, няколко пъти го четох този обвинителен акт и нито веднъж не видях да има някакво изложение на факти, поради което за мен остава в сферата на нашето въображение какво точно е станало на тези дати, което да се квалифицира обективно като следене.

На следващо място пак по отношение на престъплението по чл. 144а, ал.

3 от НК, остава неясно от обстоятелствената част на обвинителния акт по какви причини се приема, че описаното от Районна прокуратура системно следене на пострадалата би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето й или за живота и здравето на нейните близки. Това е така, защото никъде в това постановление не са описани каквито и да е факти, които да обосновават извод за оправени заплахи от страна на подсъдимия спрямо Т. по отношение на тази правна квалификация.

Следователно, за нас остават неизяснени съображенията на прокурора, поради които той е възприел така описаното поведение на обвиняемия като такова, което може да възбуди основателен страх. Не може да бъде споделено и становището, че самото следене обективира заплаха само по себе си. Нужно е да се обърне внимание и на факта, че за да е съставомерно такова деяние от обективна страна е нужно да бъде установено не само следене и то системно от страна на субекта на престъплението, но още, че то е от такъв характер, който да е годен да възбуди основателен страх за живота и здравето на пострадалия или за неговите близки. Ето защо считам, че в самия прокурорски акт следва да намерят отражение всички съставомерни елементи от състава на това престъпление. Това задължение произтича и от вече посочената от мен норма на чл. 246 от НПК и неяснотата относно това дали редом със следене са били отправени заплахи от страна на подсъдимия, съставлява допуснато нарушение на процесуалните правила, което във всички случаи е от категорията на съществените. Това е така, защото това е елемент от обективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинението и за което следва да бъдат изложени ясни и безпротиворечиви факти, които подлежат на доказване в съдебната фаза. Постановлението на прокурора следва да съдържа всички факти и обстоятелства, които индивидуализират престъплението и за които следва да бъдат посочени и събраните в хода на 6 досъдебното производство доказателства. Недопустимо е в хода на съдебното производство да бъдат събирани доказателства за елементи от състава на престъплението, които следва предварително да са известни на обвиняемия от обстоятелствената част на акта на прокурора и срещу които следва да се защитава. В този смисъл това, което цитирах, е в съответствие и със съдебната практика с определение № 2732/09.12.2022 г. по ВЧНД № 5086/2022 г. на Софийски градски съд, което при абсолютно идентична фактология, а именно по чл. 144а от НК, съдът е приел, че именно поради тези същите пороци, които изтъкнах, производството следва да бъде върнато в досъдебната му фаза за отстраняването на тези съществени пороци. Следва също така да отбележа, че по отношение на системните действия съвсем лаконично в обвинителния акт е посочено, че се касае за някаква активност, без обаче да има конкретни действия за всеки един посочен ден. Нито дати, нито конкретните действия. За нас липсва едно фактическо единство между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив и по този начин подзащитният ми не знае срещу какво точно обвинение да се защитава и за кои дати следва да се защитава, как следва да събира доказателства.