Решение № 984 от 06.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330112638 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на В. Д. К., ЕГН **********, от ****************, против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Гюешево „ № 14, и с иск с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите.

Според изложените от ищеца факти, между страните имало сключен договор за потребителски кредит № ******, сключен на дата 11.07.2017г. По силата на договора, К. получила в заем сума от 41 000 лева, която се задължила да върне ведно с възнаградителна лихва, за срок от 10 години ( 120 месеца), при годишен процент на разходите от 9.87 процента и годишен лихвен процент от 6.99 процента.

Договора бил обаче недействителен на специалните основания, предвидени в чл.22 ЗПК; не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), а самия договор бил изпълнен със шрифт, по – малък от 12 пункта. В договора липсвало посочване на разпределението на плащанията на лихва и главница между отделните погасителни вноски.

Същевременно , К. платила по договора цялата главница ( предсрочно ) и част от дължимата договора лихва, както и лихви за забава. Тъй като договора бил недействителен, то тя дължала връщане само на чистата стойност на кредита , при което се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество 1 да заплати на ищеца сумата от 3605.11 лева дадена без основание – по нищожен договор, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба (01.09.2022г. ) до окончателното изплащане на вземането, разноските по спора, а на адвоката на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответника оспорва исковете като неоснователни, отрича пороци на договора или някоя от клаузите му, вкл. нарушение на чл. 11 от ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Също моли за присъждане на разноски.

Допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:

По фактите:

Установява се от наличното по делото копие , че на дата 11.07.2017 между страните бил сключен договор за заем № ************. По силата на този договор, К. е получила назаем сума от 41000 лева, която следвало да върне ведно с лихви.

От заключението на вещото лице , което съдът възприема като обективно и цени, личи , че К. е платила по договора общо 45136.11 лева.

От представената от ответното дружество справка ( л. 29 ) личи , че по договора , К. е платила 45136.11 лева и 4.69 лева лихви за просрочие.

Съдът възприема като достоверно и компетентно изготвено и заключението по техническата експертиза, според което шрифта, с който е изпълнен договора, е в размер от 9.5 до 11 пункта.

По правото:

В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, следва ищеца да докаже имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване.

Договорът между страните не може да служи за годно основание за разместването на процесните суми. Той има за предмет потребителски кредит , при което се подчинява на правилата на действалия към датата на сключването на договора Закон за потребителския кредит ( ДВ , изм. и доп., изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г.,) Договорът е недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10 ал.

1 от ЗПК. Той не е изпълнен с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в противоречие с тази императивна норма на закона.

Кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита ( главницата ). Всички надплатени по договора суми са платени в хипотеза на неосъществено основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД ( нищожен договор ) и подлежат на връщане.

2

Доколкото личи от заключението на вещото лице и дадената от ответника справка , че платеното от К. надхвърля размера на претенцията , иска е основателен в пълния си размер.

Разноските по иска се присъжда в тежест на ответното дружество.

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв от 400 лева ( искът е само един, предвид цената му и това, че липсва фактическа сложност на делото , а правната такава не е висока независимо от обема доказателства).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Осъжда „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Гюешево „ № 14, да заплати на В. Д. К. , ЕГН **********, от ****************, сумата от 3605.11 лева, дадена на неосъществено основание– по нищожен договор № ***********, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба (01.09.2022г. ) до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер от 484.20 лева.

Осъжда „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Гюешево „ № 14, да заплати на адвоката К. Й. К.

,АК Пловдив, личен номер на адвокат ************** , адрес на дейност *********************** , сумата от 400 лева хонорар по делото, на основание чл.

38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3