Решение № 260048 от 17.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260048/17.8.2020г.

Гр.Варна,17.08.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА

ЖЕКОВА при участието на секретаря

ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 16908 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявена искова молба с рег. вх. № 76043/18.10.2019 г. депозирана от ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес

***, представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт

Пл.В.против ответника С.А.К., ЕГН **********, с адрес *** .

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване специални положителни установителни искове съдът квалифицира с правно основание чл. чл.422, ал.1 , вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.Със сезиращата искова молба, ищцовата страна желае да бъде установено съществуването на паричното вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцовата страна против ответника по частно гр.дело № 9524/2019 год.по описа на РС Варна,L–ти състав, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Видно и от петитума на иска ищцовата страна желае да бъде прието за установено,че съществува в нейна полза парично вземане за следните суми : 570,35 лв.,представляваща главница за ползвани и неплатени * услуги по партида с абонатен номер * за периода

20.07.2016 г. до 20.03.2019 г.; сумата от 72,71 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по партида с абонатен номер * за периода от 18.09.2016 г. до 15.06.2019 г.; сумата от 164,38лв., представляваща главница за ползвани и неплатени * услуги по партида с абонатен номер *за периода 30.06.2016 г. до 20.05.2019 г. и сумата от 22,58 лв.,представляваща лихва за забава върху главницата по партида с абонатен номер *за периода от 30.09.2016 г. до 15.06.2019 г.,ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението –19.06.2019г., до окончателното погасяване на задълженията, дължими за обект – имот, находящ се в *, с клиентски номер *.

С Разпореждане № 50121/11.11.2019г.след констатирана редовност на исковата молба съдът е разпоредил да се изпратят преписи от исковата молба на ответника по реда на 131 ГПК.

Видно от материалите по делото ответникът не е бил открит на посочения в исковата молба адрес, книжата са върнати в цялост ведно с Уведомление по чл. 47 ГПК от 16.12.2019 г. Допълнително по делото съдът е предприел действия по установяване на актуален адрес и актуален трудов договор на ответника .Видно от последно изготвените актуални справки от масивите на ТД на НАП и НБДН се установява,че няма друг начин по който да бъде връчен преписа от искова молба на ответника,освен вече предприетия–на посочения единствен регистриран настоящ и постоянен адрес .Т.е.налице е хипотезата на чл.

47, ал. 6 ГПК, при коятоВРС с определение №

326/7.1.2020 г.е взел решение за предоставяне на правна помощ на ответника чрез оказване на ПРОЦЕСУАЛНО

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО по гр. дело № 16 908/2019 год. по описа на Варненски районен съд, ХLІI–ри състав, на основание чл. 47, ал.6 от ГПК.Със същото Определение е било указано на ищцовата страна да внесе депозит в размер на 300 лева по сметка на РС Варна и след изпълнение на указанията и отправяне на искане до АС при АК Варна по делото е бил назначен в качество на особен представител на отв. Св.К. *** -Д.Д..

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства: На първо място *ООД, представлявано от юрисконсулт П.В.излага фактически твърдения в сезиращата съда искова молба затова,че съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / обн.ДВ, бр.18/2015г. с последни изменения / предоставяло на ответницата С.К.

В и К услуги за имот , на адрес *, като К., в качеството си на потребител ги получавала и ползвала на същия адрес.Ползваните В и К услуги на този адрес , релевира ищцовата страна се отчитали по партида с клиентски номер * /включващ задълженията по партида с абонатен номер 1004556 и по партида с абонатен номер */.Съгласно чл.5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовото дружество потребителите били длъжни да плащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът по заповедното производство и ответник по настоящото исково – не сторил .Съгласно чл.33, ал.2 от същите ОУ потребителят на * услуги бил длъжен да заплаща фактурираните суми за ползваните * услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането като след изтичане на този срок изпадал в забава.По повод задълженията на потребителя К. за ползвани, но неплатени * услуги ищцовото дружество е навело в исковата си молба твърденията че на 19.06.2019 г.депозирало до РС Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като по това заявление било образувано частно гражданско дело №9524/2019 г. по описа на L –ти състав.На 20.6.2019 г. заповедният съд издал по цитираното частно гражданско дело Заповед № 4721 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като са посочени главните,акцесорния вземания, разноските,периода за който се търси плащането на задълженията и основанията.Тези суми напълно съвпадат с петитума на иска,поради което не е наложително да бъдат преповтаряни.Твърди се на следващо място от „В и К Варна „ ООД, че по повод издадената в полза на дружеството * оператор Заповед № 4721 дружеството - ищец било уведомено от заповедния съд на 19.09.2019 г. затова, че може в срока по чл.415 ,ал.1 т.2 ГПК да предяви специалния положителен установителен иск.Именно за установяване със СПН на съществуването на паричните вземания за които е била издадена Заповедта по чл.410 ГПК ищцовата страна в срок е предявила иска си по чл.422 ГПК като е образувано настоящото исково производство.

По същество ищцовата страна твърди, че паричните вземания са дължими като цена на ползвани * услуги и желае ВРС да уважи предявения иск ведно с присъждане на разноските сторени както в заповедното така и в исковото производство.Основателността на иска и размера според ищцовата страна се основава и на подробно описаните в справката за недобора фактури съдържащи размерите на главниците и лихвите.В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания за събиране на доказателства .

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. ,чрез назначеният й при условията на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител- адвокат Д.Д. от ВАК изразява следното становище по предявените специални положителни, обективно,кумулативно съединени установителни искове :1.Ответникът

К. чрез адв.Д. намира предявените искове за процесуално допустими, но разгледани по същество – неоснователни.Исковите претенции, според адв.Д. се градят на справки за недобора на частен абонат № *. Същите представлявали едностранно съставени от ищеца неподписани документи и не притежавали противопоставима на ответницата доказателствена сила.2.Възразено е в срока по чл.131 ГПК, че липсват доказателства, че претендираният обем вода бил реално доставен и съответно отчетен посредством техническо средство, което да е било изправно, сертифицирано и преминало метрологична проверка, поради което не било налице възникнало изискуемо задължение към дружеството - ищец в резултат на реално доставени от него и потребени * услуги.3.Ответницата възразява чрез адв.Д., че не била уведомявана за издаването на фактури, по които е получател на услуги и такива не са й били връчвани.От своя страна и адв.Д. препраща към ОУ на дружеството - ищец, като сочи че съгласно чл.33 от Общите условия за предоставяне на * услуги на потребителите от * оператор, последният следва да издава ежемесечни фактури, чиито падеж на плащане е 30 дни след датата на фактуриране. Тези фактури, твърди особеният представител на отв.К.,следвало да бъдат връчени на съответния потребител, за да може той, ако прецени, да упражни правото си на възражение по чл.34 от Общите условия в 30-дневния срок за плащане на фактурата. След като не били връчени фактурите, извежда извода особеният представител на ответницата, че не е текъл срок за плащане и за ищцовото дружество не било налице изискуемо вземане.Ищецът според ответната страна не бил спазил процедурата за отчитане на количествата вода, съгласно Глава трета, Раздел II, чл.22 и чл.23 от Общите условия, даващи право на потребителя да присъства при отчитането и да подписва отчета.Съгласно чл.23, ал.4 от Общи условия на договорите за предоставяне на * услуги на потребителите от * оператор - „Водоснабдяване и канализация –Варна“ ООД, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09 от 11.08.2014г., отчитането на водомерите се извършвало в присъствието на потребителя или на негов представител.Липсвали данни за реално отчитане на водомера в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си да е удостоверил съответствието на показанията с данните в отчета, поради което особеният представител на ответницата извежда извода от правна страна, че не било установено за целия процесен период какво е реалното количество потребена вода.Твърди се още, че не било ясно дали се претендира заплащане само на консумирана вода в жилището на ответницата или справката за недобора съдържа и количества въз основа на разпределение извършено по реда на чл.25 от ОУ поради принадлежност на абоната към етажната собственост с адрес:гр.Варна ж.к. „ * „, бл.122, вх.2 .Според ответната страна още: не било установено и през какъв период от време е било отчитано количеството вода и дали посоченото в справката е реално отчетеното количество по измерващото устройство или има и служебно начисляване.С оглед гореизложеното намира адв.Д. предявените искове за неоснователни като недоказани, поради което желае ВРС да отхвърли изцяло исковете.В отговора на искова молба не е изразено становище по доказателствените искания на ищцовото дружество и не са направени искания за събиране на доказателства .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.07.2020г. ищцовото дружество,чрез юрисконсулт П.В-,моли ВРС да уважи предявените искове. Безспорно за процесуалният представител на „*” ООД по делото се установявало, че ответницата притежава правото на собственост върху недвижим имот в „*”, съответно има качеството потребител на В и К услуги, ползвани в този имот, респективно дължала и заплащането на същите, което същата тя не направила в регламентираните за това срокове. Установявало се от представените писмени доказателства, че бил извършван регулярен отчет на водомера за топла вода и водомера за студена вода, а що се касаело до оспорването на ответника по отношение номера на самия водомер, заявява юрисконсулт В-, че отново в доказателствата, издадени от „*”, се съдържала информация за извършена смяна на измервателния уред за топла вода, съответно това дружество не било длъжно да уведомява *-оператора за номерата на монтираните водомери за топла вода, тъй като до 2018 г. това дружество извършвало и отчета на същите, те не били регистрирани при *-оператора а *-операторът ползвал само служебно предоставените сведения за отчетени количества топла вода по водомера за топла вода. Поради тази причина според юрисконсулт В-, би могло да се приеме, че в регистрите на *-оператора се съдържа информация за предходен измервателен уред, но това не компрометирало регулярния отчет на действително монтирания водомер за топла вода, съответно и дължимостта на сумите за ползваната услуга топла вода. Обективирано е и искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В същото открито съдебно заседание отв.К.,представлявана от особения й процесуален представител адвокат Д. от ВАК поддържа възраженията, изложени в отговора но искова молба. По отношение на този водомер, който е за измерване на студената вода, което се отчита от ищцовото дружество,обръща внимание на съда адвокат Д., че ще се видият в представените карнети няколко инцидентни подписа. Отделно от това, адв. Д. направил оспорване, че липсват доказателства за изправността на измерващото устройство водомер. От ищцовата страна в предходно съдебно заседание представили един талон за пломбиране на водомери, в този талон бил описан номерът на водомера, който е посочен и в карнетите ,като адв. Д. моли съда да обърне внимание, че в този талон за пломбиране, който е от дата 18.06.2012 г., е записано, че е годен до 2016 г., от тогава до сега нямало данни този водомер да е претърпял някаква проверка.Отделно от това, по отношение на водомера за топла вода, от представените в о.с.з.на 17.07.2020 г. писмени доказателства, твърди особеният представител на ответницата, че се установявало, че липсва дата и час на монтаж, липсва и протокол и т.н. Ако се приеме, посочената дата 27.02.2017 г., но, час на монтиране: 23:51 ч., „посред нощите едва ли някой е монтирал водомер”, заявява адвокат Д., но дори и да се приеме това, че е актуално, то за особеният представител на ответницата - периодът, който бил заявен, е от 18.09.2016 г. до 27.02.2017 г. ,като липсвали данни за налично изправно измерващо устройство.Отделно от всичко друго,адвокат Д. напомня,че е направил възражение в предходно заседание, че срокът, през който трябва да бъде провеждано изпитване на годността на измерващото устройство, е 5 години. В тази връзка се позовава на чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, където било посочено, че периодичността на метрологичната проверка на измерващите устройства се определя със Заповед на Директора на Държавна агенция „Метрологичен и технически надзор” и за целия този период от 2012 г. до настоящия момент били издадени три заповеди на този Директор : Заповед А-412/16.08.2004 г., другата Заповед А-333/29.05.2014 г. и последната, действаща и към настоящия момент 616/11.09.2018 г. В тези три Заповеди било посочено, че водомерите подлежат на периодична проверка на период 5 г., които мисли адв. Д., че са до 15 куб.м/час, а тези, които са с по-голям дебит - на 2 г., така че за адвокат Д. липсва годно измерващо устройство, което да служи като база за определяне на количествата вода, които са разходвани - както топла, така и студена вода.Отделно от това, адвокат Д. поддържа и другите възражения, че фактури не са издавани, не са предоставени, като по този начин било нарушено правото на абоната да се запознае и съгл. процедурата по чл. 33 от ОУ на „*” да направи възражения в 30-дневен срок, което на практика лишило лицето Св.К., което представлява адв.Д., да извърши такова оспорване, ако е преценила, че са налице предпоставки за това. С оглед тези съображения и изложеното в отговора адвокат Д. моли ВРС да постанови Решението си,като обективира и искане за издаване на РКО.