Решение № 708 от 03.06.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1185/2024
- Вид
- Решение № 708
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 03.06.2024
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Руска Атанасова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437,ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 708 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300501185 по описа за 2024 година Производство по чл.437,ал.1 и сл.ГПК.
Делото е образувано по жалба на М. Х. Г. от гр.Пловдив, чрез адв.Г.К. против отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в Разпореждане изх.№28523/19.03.2024г. по изп.д.
№ 1371/ 2015г по описа на ЧСИ К.Павлов, с рег.№ 824 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив.
По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител, присъждане на разноски за настоящото съдебно производство съгласно списък за разноски.
Ответниците по жалбата С.Г.Груп ЕАД и ТД на НАП Пловдив, редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.
Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ К.Павлов, в които се излага становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна - длъжник в изпълнителното 1 производство, легитимиран на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК да обжалва отказ на СИ за прекратяване на принудителното изпълнение, в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е образувано на 27.04.2015г. от първоначалния взискател кредиторът БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД против жалбоподателя М. Хр.Г. за събиране на вземания по изпълнителен лист от 09.08.2011г. по ч.гр.д.№ 9232/ 2011г. по описа на РС-Пловдив, като с молбата за образуване на производството кредиторът е поискал изпълнение, вкл. чрез посочване на изпълнителни способи за насочване изпълнението върху движимо и недвижимо имущество на длъжника и налагане на запори възбрани върху същото. Извършено е и възлагане на действия на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ.
Впоследствие в хода на изпълнителното производство въз основа на цесионни договори за прехвърляне на вземания са конституирани като взискатели последователно „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД и С.Г.Груп ЕАД, както и ТД на НАП –Пловдив.
С молба от 13.02.2024г. длъжникът чрез проц.си представител адв. Г. К. е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и вдигане наложените запори на МПС-та по делото.
С обжалвания акт на съдебния изпълнител е отказал уважаване на молбата на длъжника с мотивирано разпореждане, основано на фактически и правни съображения, свързани с действието на ППВС №3/ 1980 г. от образуване на делото към този момент и до 26.05.2015г. на ОСГТК на ВКС, за което не налице по съдебната практика обратно действие. След приемане на ТР №2/ 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС са изложени извършени процесуални действия, насочени към реализиране на изпълнителен способ в принудителното изпълнение спрямо този длъжник, годни да прекъснат изтичащ срок за перемиране на делото по смисъла на коментираното тълкувателно решение, както следва: На 02.07.2015г. е присъединен взискател – Държавата в лицето на ТД на НАП-Пловдив, след което са били направени неуспешни опити за връчване на ПДИ от 08.05.2015г, 02.06.2016г и 18.11.2016г на длъжника на адреса му, за което е залепено уведомление, последвало е насрочване на опис на движими вещи на 13.03.2017г., след което е връчена на длъжника на 05.06.2018г. ПДИ от 23.04.2018г, заедно с което е насрочен и опис на движими вещи на датата 18.07.2018г. На 5.07.2018г е наложен запор върху МПС-та, притежавани от длъжника, за което длъжникът уведомен с ПДИ от 05.07.2018г. За срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение са спрели да текат процесуалните срокове, вкл. по изп.производства, сред които 2 и 2-годишния срок за настъпване на перемпцията, съответно до 20.05.2020г. Последвало е насрочване на нов опис на движими вещи с Разпореждане от 01.07.2020г, след което с молба от 24.02.2022г. от С.Г.Груп ЕАД искане на основание чл.429 ГПК за конституиране като нов взискател по изп.дело на мястото на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с искане за извършване на нови справки по банкови сметки и налагане на запори върху тях, както и налагане на запор върху трудовото възнаграждение/ пенсии. С ПДИ от 05.07.2022г. е извършено насрочване на опис на движими вещи за датата 27.09.2022г., за което длъжникът надлежно уведомен. С оглед на това е мотивирано , че от подаване на молбата за прекратяване до момента на постановяване на този акт не са изтекли две години, поради което производството по отношение на този длъжник не е било прекратено ex lege.
С постъпилата жалба пред съда жалбоподателят чрез проц.си представител обжалва отказа на СИ за прекратяване на принудителното изпълнение с доводи за наличие на служебно задължение на СИ за прекратяване на изп.дело и без молба на длъжника, за което не следва да взима и становище от взискателя за тази молба да поиска изп.действия. Главният довод, на който се извършва позоваване в жалбата се свързва с това, че присъединяването на Държавата /ТД на НАП Пловдив не е действие, годно да прекъсне срока за перемпция, каквито не са и тези за търсене на адреса му, залепването на уведомление, връчването на ПДИ, с която не се предприемат принудителни изпълнителни действия като налагането на възбрана и запор, както и разпорежданията за насрочване на опис, без да се е състоял, също не прекъсват срока за перемпция. Сочи се, че единственото действие , с което прекъснат срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, е налагането на запор върху МПС на длъжника на 05.07.2018г. Счита се, че давностният срок за вземането също е изтекъл, което ще бъде предмет на друг установителен иск.
Така мотивираният отказ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК съответства на комплектованата по делото преписка във връзка с обективираните процесуални действия от взискателя, съдебният изпълнител и волеизявленията на встъпващите като нови взискатели, надлежно конституирани по делото, вкл. като присъединяване като взискатели по делото/, които именно от действието на ТР №2/ 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по смисъла на т.10 от него съставляват фактически и правни действия, които прекъсват изтичащ срок на перемпция, до който момент, считано от образуване на делото по смисъла на ППВС №3/ 1980г поради висящността на изпълнителното производство давност не е текла.
3
Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/ 2013г. на ОСГТК предприемането на изпълнителното производство предпоставя активно поведение на взискателя или ЧСИ по възлагане на основание чл.18 ЗЧСИ чрез отправяне на искания или извършване на надлежни процесуални действия от съдебния изпълнител, по повод на които се извършват или следва да се извършат съответните изпълнителни действия от страна на ЧСИ изпълнителни способи, които са годни да прекъснат течащата погасителна давност за вземанията, обект на принудително изпълнение. Прекъсване на течащия перемпционен срок по смисъла на посочената тълкувателна практика съставлява присъединяването и конституирането на нов взискател, каквото в случая е налице освен чрез присъединяването на Държавата чрез ТД на НАП през 2015г, така и последователно по отношение на двете дружества цесионери - „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с молба от 14.12.2016г и С.Г.Груп с молба от 24.22.2022г. Междувременно на 05.07.2018г е бил наложен запор на движима вещ на длъжника / МПС/, към който момент едва на 05.06.2018г. длъжникът е бил намерен за връчване на Съобщение за образуване на ИД въз основа на ЗИ по чл.410 ГПК / изх.034840/23.04.2018г./ , а в последствие и ПДИ за принудително изпълнение / изх.№ 57225/05.07.2018г. , с което уведомен за наложения запор на МПС. Поради ненамирането на длъжника на търсения адрес в периода 08.05.2015г – 18.11.2016г. за връчване на предходни ПДИ, е извършено връчване по реда на чл.47, ал.1 и сл. ГПК, считащо се за редовно връчване на датата 05.06.2018г., ведно с получаване на съобщението за образуване на ИД, с което е насрочен и опис на движими вещи на длъжника, както и с ППИ от 05.07.2018г. е наложения запор на МПС. В периода от 05. 07.2020г. до 13.03.2020г. не се явява изтекъл течащият двугодишен срок за перемиране на делото, към който момент на основание чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, вкл. до неговата отмяна на 20.05.2020г. Считано от изтичане на срока по цитирания Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците от 20.05.2020г до конституирането на 24.02.2022г. последващия взискател отново не се явява изтекъл течащият двугодишен срок за перемиране на делото. От момента на конституирането на новия взискател С.Г.Груп ЕАД на 4
24.02.2022г. до момента на подаване на молбата на датата 13.02.2024г. от длъжника за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК също не се явява изтекъл течащият двугодишен срок за перемиране на делото.
С оглед на това не се налагат фактически и правни изводи и за съда относно наличие на процесуалноправните предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като основание за прекратяване на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително производство.
По така изложените съображения жалбата против обжалвания акт на ЧСИ с обективиран отказ за прекратяване на принудителното изпълнение следва да се остави без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал.3 и ал.4 ГПК , съдът РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 15397/ 30.ІV.2024г. по вх.рег. на ПОС от М. Х. Г. от гр.Пловдив, чрез адв.Г.К. против отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в Разпореждане изх.№28523/19.03.2024г. по изп.д.№ 1371/ 2015г по описа на ЧСИ К.Павлов, с рег.№ 824 на КЧСИ, район на действие ОСПловдив, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5