Определение № 341 от 02.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Варна, 02.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500255 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Л. Д. В., чрез процесуалния му представител адв.И.Т., против определение №205/02.05.2025г., постановено по гр.д.№265/24г. по описа ТОС, с което производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№265/24г. по описа на ТОС е образувано по предявен иск с пр.осн. чл.440 от ГПК от Л. Д. В. против С.Й.С. и Е. Л.ова В.а в качеството й на ЕТ „Д.-2001-Е. В.а“, гр.Попово.В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Осиково, община Попово, представляващ УПИ ІІ-212, кв.9 по плана на селото, отреден за „Детска градина“, с площ от 12 300 кв.м., при съответни граници, ведно с построената в него сграда, представляваща детска градина и склад, с обща застроена площ от 496 кв.м.Собственост придобил с договор за дарение, обективиран в н.а.№41/16.03.2007г.Праводателят му по договора, дарителят В.

Д. В., в качеството му на ЕТ „Д.-2001-Валинтин Д.“, гр.Попово, е придобил 1 собственост с договор за продажба от 02.08.2005г. на обект, нежилищен имот, общинска собственост, чрез търг по реда на чл.32, ал.3, т.1 от ЗПСК.

В началото на м.07.2024г. ищецът узнал, че срещу собствения му горепосочен недвижим имот е насочено принудително изпълнение за изпълнение на парично вземане/насрочена публична продан за периода 19.07.2024г.-19.08.2024г., издадено впоследствие постановление за възлагане в полза на лицето, обявено за купувач-Й.С.Б., за което постановление няма данни за влизане в сила, съответно за приключване на принудителното изпълнение/ по изп.д.№20137690400350 по описа на ЧСИ А.Загорова, рег.

№769, район на действие ОС-Търговище.По посоченото изп.дело взискател е ответникът С.Й.С., а длъжник е ответницата Е. Л.ова В.а в качеството й на ЕТ „Д.-2001-Е. В.а“.По изп.дело взискателят твърди, че недвижимият имот е собственост на длъжника.Процесният недвижим имот не е собственост на длъжника по изп.дело, а на ищеца от 16.03.2007г., който е трето лице за провежданото и все още висящо изпълнение.То необосновано и в нарушение на принципа на чл.442 от ГПК засяга правата му, предвид което претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че горепосоченият недвижим имот не е собственост на длъжника по изп.дело Е. Л.ова В.а в качеството й на ЕТ „Д.-2001-Е. В.а“, поради което не може да бъде обект на принудително изпълнение.

Ответникът С.Й.С. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор излага, че е взискател по изп.д.№20137690400350 по описа на ЧСИ А.Загорова, цесионер от цедента „ЕОС Матрикс“ЕООД, последното било цесионер от първоначалния взискател „ОББ“АД, като делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№285/13г. по описа на РС-Попово против ЕТ.Недвижимият имот е бил собственост на В. Д.

В., в качеството му на ЕТ „Д.-2001-Валинтин Д.“.Последният е учредил с договор от 12.03.2007г. с нотариално заверени подписи особен залог по реда на ЗОЗ на търговското си предприятие в полза на „ОББ“АД за обезпечаване на договор за инвестиционен банков кредит от 27.09.2006г., вземането по който договор се изпълнява впоследствие по изп.д.№20137690400350.Търговското предприятие на едноличния търговец е включвало като активи и процесния недвижим имот, изрично посочен в договора за особен залог.В. Д. В. е починал на 20.01.2008г., дъщеря му се е отказала от неговото наследство, поради което към наследяването му е бил призован ищецът Л. Д. В., негов брат.Последният 2 е поел търговското предприятие на ЕТ с вписване в ТР на 02.04.2008г., а впоследствие е прехвърлил притежаваното от него търговското предприятие на Е. Л.ова В.а и същата е вписана от 25.04.2008г. в ТР като ЕТ „Д.-2001-Е.

В.а“, длъжник по изп.дело.

Прехвърлянето на недвижимия имот, предмет на особения залог, като част от търговското предприятие, е извършено на 16.03.2007г., т.е. четири дни след сключване на договора за особен залог, но преди вписване на последния в регистъра на особените залози.Договорът е сключен при действието на тогава действалата редакция на ЗОЗ, при която вписването в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на особения залог и се ползва с оповестително действие спрямо третите добросъвестни лица относно вписаните обстоятелства и именно оповестителното действие на вписването стои в основата на противопоставимостта на вписаните обстоятелства на третите добросъвестни лица/добросъвестно е това трето лице, което не знае за подлежащото на вписване обстоятелство преди вписването му/.Спрямо недобросъвестните трети лица, с оглед знанието им за залога върху вещта, подлежащото на вписване обстоятелство е противопоставимо и без да е вписано.Приобретателят по договора за дарение от 16.03.2007г. Л. Д. В., който е бил кмет към датата на продажбата от 02.08.2005г. и е кмет и понастоящем на община Попово, е брат на залогодателя В. Д. В., в качеството му на ЕТ „Д.2001-Валинтин Д.“.С оглед посоченото обстоятелство, родствената връзка и безвъзмездността на договора следва да се приеме, че ищецът е бил недобросъвестен, поради което договорът за залог от 12.03.2007г. му е противопоставим, поради което ответникът, като взискател, има право да удовлетворява вземането си от недвижимия имот, независимо, че същият е собственост на ищеца.Твърди и, че има право да се удовлетворява от имота, т.к. ищецът отговаря солидарно за задълженията на ЕТ, като приобретател на търговското предприятие, което впоследствие е отчуждил, на осн. чл.15, ал.3 от ТЗ до размера на получените право, като е останал солидарно задължен с приемателя.

Ответницата Е. Л.ова В.а в качеството й на ЕТ „Д.-2001-Е. В.а“, в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор поддържа становище за основателност на предявения иск.

Видно от гореизложеното и от представените по делото писмени 3 доказателства от страните в подкрепа на твърденията им, е, че между ищеца и ответниците по делото няма спор относно обстоятелството, че процесният недвижим имот, към който е насочено принудително изпълнение по изп.д.

№20137690400350 по описа на ЧСИ А.Загорова, за парично вземане на ответника С.С., участващ в изп.призводство на осн. чл.429, ал.1 от ЗЗД след цесии, не е собственост на ЕТ, длъжник по изп.дело и приобретател на търговското предприятие на първоначалния длъжник по договора за кредит.Действителният спор между тях е съществува ли валидно заложно правоотношение по силата на договора от 12.03.2007г. за особен залог на търговско предприятие, част от активите по което е бил процесният недвижим имот, което да дава на взискателя правото да се удовлетвори от стойността на имота, независимо, че понастоящем не е собственост на длъжника, тъй като има качеството заложен кредитор.

Принципно защитата на третото лице в хипотезата на чл.440 от ГПК, т.е. лице, което твърди, че правото му на собственост е засегнато от изпълнение за парично вземане, се осъществява чрез отрицателен установителен иск, насочен против взискателя и длъжника/явяващи се задължителни необходими другари в процеса/, за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.След като обаче между страните по делото няма спор относно правото на собственост върху недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, конкретно, че той не е собственост на длъжника, то този иск за собственост се явява лишен от правен интерес.Така, защото формалното установяване, че длъжникът не е собственик на имота, не би могло да доведе до приложение нормата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, съответно до прекратяване на изпълнението върху него, ако взискателят може да противопостави заложни права на третото лице и съответно може да се удовлетворява от имота.Спорът между страните за съществуването, съответно несъществуването на заложно правоотношение и конкуренцията на права, вкл. относно вписвания, не би могъл да се разреши в производство по иск с пр.осн. чл.440 от ГПК, защото не се включва в предмета на делото по този иск - негов предмет е единствено липсата на принадлежност на правото на собственост върху недвижимия имот в патримониума на длъжника, докато действително спорните между страните обстоятелства могат да бъдат предмет на друг иск - установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуване/несъществуване на заложно 4 правоотношение по ЗОЗ по отношение на процесния недвижим имот, с разрешаването на който със СПН между страните ще се установи има ли право взискателят да се удовлетворява от недвижимия имот, собственост на ищеца, т.к. залогът може да му бъде противопоставен.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с пр.осн. чл.440 от ГПК се явява недопустим поради липсата на положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес, поради което образуваното по него производство подлежи на прекратяване.Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че обжалваното определение е неправилно, защото е постановено едва след допускане обезпечение на иска и депозирането на отговор от ответника, и при съобразяване възражения на същия, доколкото за допустимостта на предявения иск съдът е задължен да следи служебно до окончателното приключване на производството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №205/02.05.2025г., постановено по гр.д.

№265/24г. по описа ТОС,

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5