Решение № 6569 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6569 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20221110161589 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по подадена от В. Л. П. с ЕГН **********, чрез адв. И. Ю., искова молба срещу П Р Б.

Ищецът твърди, че поради осъщественото от ответника противоправно поведение, изразяващо се в бездействие и неупражняване на правомощията му по НПК, да извършва разследване, както и да повдига и поддържа обвинение пред съд за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, правото му на личен и семеен живот, защитено от чл.8 от ЕКПЧОС, както и от съответните разпоредби на ХОПЕС, било нарушено, тъй като в резултат от противоправното бездействие , осъществено от ответника, в периода 01.08.2018г. - 26.02.2019г., за ищеца настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани негативни емоционални преживявания, стрес, притеснения, чувство за непълноценност като родител и като човек, поради невъзможността му пълноценно да осъществява лични контакти със своето дете в посочения период. С оглед на посоченото, ищецът претендира от ответника сумата в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 27.02.2019г., обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сторените по производството, разноски.

Ответникът, по реда и в срока по чл.131 ГПК, е подал писмен отговор, в който е посочил, че счита предявения иск за недопустим, а при условията на евентуалност, е изложил съображения за неоснователността му, като счита, че същият се явява недоказан както по основание, така и по размер, с оглед на което следва да бъде отхвърлен в цялост.

С молба с вх.№386569/29.11.2024г., подадена от адв. И. Ю., докладвана в деловодството на съдебния състав на 02.12.2024г., процесуалният представител на ищеца е поискал отлагане провеждането на насроченото открито съдебно заседание по делото на 27.11.2024г., поради 1 служебна ангажираност, като е приложил протокол от о.с.з., проведено на 30.10.2024г., по наказателно дело от общ характер пред СОС, видно от който процесното дело е било насрочено за разглеждане за дата 27.11.2024г. от 9:00 ч. Макар молбата на адв. Ю. да е докладвана на съдебния състав след проведеното о.с.з. по настоящото дело от 27.11.2024г., на което съдът с протоколно определение е дал ход по същество и е обявил делото за решаване, съдът намира, че молбата на адв. Ю. за отлагане на насроченото за 27.11.2024г., о.с.з. по настоящото дело е неоснователна, тъй като предходното о.с.з. по делото, на което същият се е явил е било проведено на 02.10.2024г., т.к. от една страна адв. Ю. е бил надлежно уведомен за датата и часа на следващото о.с.з. още към 02.10.2024г., и от друга страна същият е разполагал с възможността да организира защитата на ищеца до провеждане на о.с.з. на 27.11.2024г., с оглед на което настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за отмяна на протоколното определение от 27.11.2024г., с което е дал ход на делото по същество и същото е обявено за решаване.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна, следното:

От влязло в сила съдебно решение от 23.04.2014г., по гр.д.№18204/2013г., по описа на СРС, ГО, 80 - ти състав, на основание чл.59, ал.9 СК, ведно с постановено по реда на чл.251 ГПК/ решение за тълкуване на посоченото съдебно решение/, се установява, че между ищеца по делото и майката на детето А В П - Л М Р, на която било възложено упражняването на родителските права, бил установен режим на лични отношения на детето с ищеца, като изрично съдът е изяснил, че правото на ищеца да прекара с детето 20 дни от лятната му ваканция, може да бъде осъществено както наведнъж, така и през отделни периоди.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между ищеца и майката на детето им - Л М Р, са налице влошени отношения по повод на определения режим на лични отношения с ищеца, като по делото са приложени множество писмени доказателства, от които е видно, че ищецът многократно е подавал жалби до органите на МВР и на Прокуратурата, за неизпълнение и възпрепятстване от страна на Л Р, на правото му да осъществява личен контакт с детето им. Ищецът е използвал и съдействието на ЧСИ, за реализирането по реда на индивидуалното принудително изпълнение, на правото му да осъществява контакт с детето. По делото са налице и доказателства - постановено решение от ЕСПЧ, с което българската държава е осъдена на заплати на ищеца обезщетение за нарушение на правото му по чл.8 от ЕКПЧ, поради бездействие на компетентните органи, в т.ч. ПРБ /касаещо период, различен от исковия по настоящото дело/.

Видно от представеното и приложено заверено копие от образуваните по описа на СРП, прокурорски преписки, касаещи исковия период, по подадена от ищеца жалба, прокурор при СРП, с постановление от 14.07.2017г., е образувал пр.пр.№26526/2017г., водена за деяние по чл.182, ал.2 НК, срещу Л Р, като разследването било възложено на разследващ полицай при СДВР, а с посоченото постановление са дадени указания във връзка с необходимостта от извършване на процесуално - следствени действия по същото.

С постановление от 17.10.2017г. на наблюдаващия прокурор, към образуваната преписка е 2 присъединена и пр.пр.№39168/2017г., по описа на СРП, като материалите по същата са били приложени към образуваното ДП№2088/2017г., по описа на 06 РУ при СДВР. Видно от съдържанието на приетите и приложени като писмени доказателства по делото заверени копия от посочените прокурорски преписки, в хода на образуваното наказателно производство за деяние по чл.182, ал.2 НК, са осъществявани различни процесуалноследствени действия: изискани са писмени доказателства - книжа по водените между ищеца и Л Р, производства по реда на СК, в т.ч. изготвени заключения и книжа, относими към предмета на разследването; разпитвани са свидетели, измежду които и ищецът; изискани и приложени в хода на разследването са и протоколи от провеждани срещи между ищеца и детето А В П, осъществявани на територията на контактен център, в присъствието на социален работник. Изискани са и книжа от ЧСИ М П, за искания/молби от ищеца за съдействие да осъществи контакт с детето, справки за осъществени такива, както и относима кореспонденция; изискана е информация от системата на телефона за спешни повиквания 112, съобразно с твърденията на ищеца, изложени в жалбата, с която е сезирал прокуратурата.

Видно от постановление на наблюдаващия прокурор от 10.01.2018г., разследващият орган е докладвал по реда на чл.203, ал.4 НПК, материалите по разследването, като с процесното постановление, наблюдаващият прокурор е посочил изрично, че производството не е изяснено от фактическа страна, с оглед на което се налага извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, като по производството повторно са разпитани в процесуалното качество на свидетели ищецът и майката - Л Р, както и е изискана допълнително информация от КСУДС “Анимус”, чието посредничество е използвано при осъществяване на режима на лични отношения между ищеца и детето.

С постановление от 21.03.2018г. на наблюдаващия прокурор производството е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1, пр. първо от НПК, като е налице правен извод, че не е налице изпълнителното деяние от субективната страна на състава на престъплението по чл.182, ал.2 НК. За да обоснове тази своя преценка, наблюдаващият прокурор е анализирал събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и съобразно посочения по-горе правен извод, е прекратил производството.

С постановление от 20.03.2019г., на прокурор при СГП, постановлението от 21.03.2018г., на наблюдаващия прокурор при СРП е потвърдено, а подадената от ищеца жалба срещу същото е отхвърлена като неоснователна.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, както и от събраните по делото доказателства, се формират следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 27.02.2019г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от нарушаване на правата му по чл.8 от ЕКЗПЧОС.

Фактическият състав на отговорността по чл.2в от ЗОДОВ, включва установяването при условията на пълно доказване на наличието на твърдяното като противоправно от страна на ответника и осъществено спрямо ищеца, поведение, което да нарушава конкретно 3 посочените разпоредби от ЕКЗПЧОС, чрез бездействие; наличието на настъпили вреди неимуществени такива, в резултат на осъщественото противоправно поведение, нарушаващо чл.8 от ЕКЗПЧОС, като настъпването на вредите да е в причинно-следствена връзка с нарушаването на правата на ищеца по Конвенцията, като не е необходимо установяването на виновно поведение от страна на конкретен правен субект.

От анализа на събраните по делото доказателства, не се установи наличието на твърдяното от ищеца основание за възникване на отговорността на ответника, т.к. не се доказа наличието на противоправно поведение, осъществено чрез бездействие, в нарушение на разпоредбата на чл.8 от ЕКЗПЧОС. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че в исковия период, по жалба на ищеца е имало образувано досъдебно производство, по което се е водило разследване за престъпление по чл.182, ал.2 НК.

Противно на твърденията на ищеца, наблюдаващият прокурор е предприел различни по вид и обем процесуално-следствени действия , като производството е продължило на досъдебна фаза в един относително продължителен времеви период /близо две години/, в рамките на които разследващите органи и прокуратурата не са осъществили бездействие, а са събирали допустимите по НПК, доказателства и доказателствени средства с оглед предмета на производството и особеностите при разследване на конкретното престъпление.

Действително, образуваното досъдебно производство е било прекратено, като в хода на разследването не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение на конкретното лице, срещу което е било образувано производството. Тук е мястото да се отбележи, че съобразно приложимите разпоредби от НПК, наблюдаващият прокурор разполага с правомощието да образува/откаже на образува досъдебно производство за престъпление от общ характер; да осъществява преценка на база на събрания в хода на образуваното досъдебно производство, доказателствен материал дали са налице достатъчно данни за привличането на конкретно лице в извършването на конкретно престъпление; както и при наличието на такива данни - да привлече това конкретно лице към наказателна отговорност, респ. да постанови даден акт /обвинителен акт/мотивирано постановление по чл.78 а НК и пр./, с който акт да пренесе развитието на производството в съдебна фаза.

В настоящата хипотеза, досъдебно производство е било образувано, като в хода на извършеното разследване не са установени достатъчно данни не само за привличане на конкретно лице в качеството му на обвиняем в извършването на престъпление по чл.182, ал.2 НК, но и за наличието въобще на изпълнително деяние, изпълващо състава на престъплението по чл.182, ал.2 НК, за което е било образувано и водено производството.

Нещо повече, посочените по-горе правомощия, с които разполага наблюдаващия прокурор са и конституционно определени такива и присъщи единствено на функциите, които осъществява, съобразно изпълнението на длъжността си. Предвидени са механизми за осъществяване на инстанционен контрол на постановения акт на наблюдаващия прокурор, с който акт е било прекратено досъдебното производство, като този механизъм е приложен и в настоящата хипотеза.

Твърдяните от ищеца и подробно описани в подадената искова молба, както и в уточнителните такова, нарушения на чл.8 от ЕКПЧОС, настоящият съдебен състав счита, че 4 не са налице.