Решение № 400 от 23.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Разлог, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240100335 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 13-та от ГПК, (”Основно производство”). Образувано е по ИМ на “К.А.“ЕООД, ЕИК*, със седалище в *, насочена с/у ответника А.А.Р., с ЕГН*, с адрес в *. В ИМ се твърди следното: на 06.06.2023 г. м/у страните е сключен договор за финансов лизинг №*, по силата на който ищецът се е задължил да придобие избрания от ответника лизингов актив - л. а. марка Б., модел *, рег.№*, както и да го предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца, считано от датата на предаване. В изпълнение на договора ищецът е закупил автомобила от доставчика И.А.И. с/у цена от 9`900.00 лв. и го е предал на ответника на 06.06.2023 г. с приемопредавателен протокол, в който е отразено, че вещта е приета без забележки и недостатъци.

По договора е уговорен фиксиран лихвен процент от 30% годишно, а годишният процент на разходите (без застрахователните премии) е 31,31%. Ответникът е заплатил първите 12 месечни вноски, след което е преустановил плащанията. Неплатените задължения обхващат вноски №13 до №20 с падежи от 05.07.2024 г. до 05.02.2025 г., всяка от 553,54 лв. (главница и лихва). Общият размер на просрочените вноски е 4`428,31 лв., от която сума непогасената главница по дължимите лизингови вноски е 1`838,45 € (3`595,70 лв.). Дължимата възнаградителна лихва в/у сумата на финансиране за периода от 06.06.2024 г. до 05.02.2025 г. е 425,71 € (832,62 лв.) Освен просрочените вноски, ищецът претендира и 2 допълнителни суми, платени от него като лизингодател за сметка на лизингополучателя: застрахователна премия по застраховка „а." полица №* общо на 485,13 лв. (вноска №1 - 242,56 лв., платена на 30.05.2024 г., както и вноска №3 - 242,57 лв., платена на 29.11.2024 г.), и данък МПС за 2024 г. от 184,00 лв. (вноска №2), като нито едната, нито другата сума са възстановени от ответника. Ищецът иска осъждане на ответника да му заплати: 1`838,45 €/3`595,70 лв. главница по лизингови вноски №13–20, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното плащане; 425,71 €/832,62 лв. - възнаградителна лихва в/у сумата на финансиране от 06.06.2024 г. до 05.02.2025 г.; 94,08 €/184,00 лв. - заплатен данък МПС за 2024 г., ведно със законната лихва; както и 248,04 €/ 485,13 лв. - платени застрахователни премии по „А.", ведно със законната лихва. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски, включително адв. възнаграждение.

В срока за отговор по реда на чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил такъв от ответника, с който твърди, че искът е недоказан, като липсвали док-ства за предсрочна изискуемост на 1 вземанията. Не били налице док-ства за реално предаване на автомобила, като се навеждат и доводи за неравноправност на определени клаузи от договора.

На база приетите по делото писмени док-ства и изслушаната експертиза, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:

С окончателния доклад, по делото е прието за безспорно обстоятелството относно сключен договор за финансов лизинг с №* м/у страните в производството по повод посочената в ИМ движима вещ – л. а. марка „Б.”, модел *. Съгласно условията на този договор ищецът придобива от 3, лице/доставчик собствеността в/у описаната лизингова вещ, при възнаграждение от 5`061.79 € с ДДС, при обща сума на финансиране, посочена в договора – 6`074.15 €. Посочен е ГПР от 31.31%, дължима фиксирана год. лихва от 30%, при обща сума, дължима от лизингополучателя – 6`945.31 €, с предвидено заплащане на такса за одобрение от 102.26 € и такса за управление от 50.62 €. Уговорено било застраховане на лизинговата вещ със сключване на застрахователен договор “ГО”, като лизингополучателят поел задължението да заплаща всички разходи вр. с този застрахователен договор (чл.5, ал.4 от договора); за сметка на лизингополучателя са дължимите данъци и такси относно лекия автомобил – чл.2, ал.9 и чл.4, ал.7 от договора, като ищецът представя док-ство, че заплатил данък МПС за 2024 г. от 184.00 лева. В чл.6 от договора страните уговорили, че лизингополучателят има правото да придобие собствеността в/у лизинговата вещ преди или след крайния срок на лизинга, след като е заплатил всички дължими авансови такси и вноски, съответно всички лизингови вноски в съответствие с погасителния план и остатъчната ст-ст ако има такава, както и всички други плащания, дължими към лизингодателя. В този случай последният се е задължил да прехвърли на лизингополучателя собствеността в изискуемата от закона форма, като всички такси и данъци за прехвърлянето са за сметка на лизингополучателя. Срокът на договора за лизинг бил уговорен за 24 месеца.

В изпълнение на договора, на 06.06.2023 г. бил подписан приемо-предавателен протокол м/у лизингополучателя и лизингодателя, удостоверяващ реалното предоставяне на лизинговата вещ. Била сключена застраховка „к.”, със застраховащ “К.А.“ООД, застрахован – А.Р., при общо дължима сума от 970.27 лева, като ищецът предоставя док-ства, че п/з 2024 г. по този договор заплатил 2 вноски общо на 485.13 лева.

По делото е приета и неоспорена от страните ССчЕ, установяваща, че ответникът заплатил извънсъдебно общо 12 месечни лизингови вноски, общо сума от 7`554.82 лева, като ВЛ изчислило, че длъжникът следвало да заплати остатък от главница от 1`838.45 €, както и възнаградителна лихва от 425.71 €, дължима за периода от 06.06.2024 г. до 05.02.2025 г. ВЛ не установило плащания от страна на длъжника за заплатените от страна на кредитора данъци и застрахователни премии.

От правна страна, съдът съобразява следното:

Съгласно разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от 3, лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване с/у възнаграждение. Финансовият лизинг има ефекта на усвоен кредит, чието погасяване става ч/з лизинговите вноски, общата ст-ст на които се изчислява така, че да покрива цената по която лизингодателят е придобил вещта, неговите разноски, а също така и печалбата му. Основните задължения на лизингодателя по договора са да предаде/осигури предаването на обекта на лизинга за ползване и да предостави свободното му ползване в рамките на уговорения срок, а основните задължения на лизингополучателя по време на действие на договора - да заплаща наемната цена (лизинговите вноски), да пази вещта, да заплаща разходите, свързани с ползването и поддържането й и да я върне, ако не я изкупи - чл.345 от ТЗ. В случая от приетите по делото писмени док-ства, в частност приемо-предавателен протокол, се установява, че ответникът приел лизинговата вещ без забележки, поради което възраженията в отговора към ИМ в тази насока са неоснователни. Съгласно чл.3, ал.3 ЗПК, разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на 2 стоката - предмет на договора. Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потреб. кредит е недействителен, като в процесния случай не се установява пороци в облигационната връзка – спазена е формата на договора, посочен е размер на ГПР и компонентите на неговото формиране, приложимият лихвен процент и условията за прилагането му; погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, правото на отказ от договора и условията за това. Посочените в договора за финансов лизинг ГЛП от 30,00% и ГПР от 33,31% са съобразени със законовите изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК. Клаузата за договорна лихва, която е фиксирана, е в достатъчна степен ясно формулирана, поради което в случая е налице хипотезата на чл.145, ал.2 ЗЗП, като размерът й не противоречи на добрите нрави.

Доколкото ответникът не твърди и доказва да е реално заплатил претендираните лизингови вноски, както и безспорно заплатените от страна на ищеца данъци и застрахователни премии, то исковете подлежат на уважаване. Ето защо право на разноски има ищецът, който претендира адв. възнаграждение (300.00 €), заплатена държ. такса и депозит за възнаграждение за особен представител.

Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.345, ал.2, вр. чл.342, ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, А.А.Р., с ЕГН*, с адрес в *, да ЗАПЛАТИ на “К.А.“ЕООД, ЕИК*, със седалище в *, следните суми, дължими по силата на сключен м/у страните договор за финансов лизинг с №*, а именно: 1`838,45 €/3`595,70 лв. - главница по дължими лизингови вноски №13–20, съобразно погасителен план, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното плащане; 425,71 €/832,62 лв. - възнаградителна лихва в/у сумата на финансиране от 06.06.2024 г. до 05.02.2025 г.;

94,08 €/184,00 лв. - заплатен данък МПС за 2024 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното плащане; както и 248,04 €/ 485,13 лв. - платени застрахователни премии по „а.", ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.А.Р., с ЕГН*, да ЗАПЛАТИ на “К.А.“ЕООД, ЕИК*, съд.-делов. разноски общо на 915,47 €.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3