Решение № 4 от 07.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 406/2025
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 07.01.2026
- В сила
- 07.01.2026
- Състав
- Румяна Бончева Пенева, Иванела Атанасова Караджова, Трифон Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Стара Загора, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Р. Б. Пенева
Членове:
Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Р. Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20255501000406 по описа за 2025 година
Обжалвано е решение №231/11.04.2025г., постановено по гр.д.
№1645/2024 г. по описа на Районен съд –***, в частта с която е отхвърлен предявеният иск от Р. Х. Д. против „** за сумата над 2 083, 31 лв. до предявения размер от 2 789,76 лв., представляваща недължимо събрана сума по изпълнително дело №1376/2024 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № 765, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2012 г., издаден по ч.гр.д.№982/2012 г. по описа на Районен съд – *** и изпълнителен лист от 31.05.2012 г., издаден по ч.гр.д.
№1583/2012 г. по описа на Районен съд – *** като неоснователен.
Въззивницата Р. Х. Д. обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 2 083, 31 лв. до пълния предявен размер от 2 789, 76 лв., като излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Моли да се отмени същото в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции в пълен размер, включително адвокатски хонорар.
В законния срок въззиваемият „** е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който счита жалбата за основателна. Моли направените от 1 въззивника разноски да останат в негова тежест.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Р. Х. Д. моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че не дължи на „**, претендираната по изп. дело сума в общ размер на 8892,84 лв., от които сумата от 433.64 лв. - главница, сумата от 97.35 лв. - договорна лихва за периода от 07.12.2010г. до 28.05.2012г.; сумата от 12.65 лв. - наказателна лихва за периода от 07.12.2010г. до 28.05.2012г., законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2012г. до изплащане на вземането, която към датата на подаване на исковата молба -27.06.2024г. била в размер на 550.30 лв., както и сумата от 205.00 лв., представляващи разноски по делото, общо в размер на 1298.94 лв., които ищцата Р. Х. Д., ЕГН **********, била осъдена да заплати на „*** с изпълнителен лист от 31.05.2012г., издаден от Районен съд-гр. *** по ЧГД№ 1583/2012 г. като погасена по давност, на основание чл.110 от ЗЗД; както и сумата от 2640.05 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата, която към датата на депозиране на исковата молба - 27.06.2024 г. била в размер на 3396.76 лв.; договорна лихва в размер на 152.89 лв. за - периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г., наказателна лихва в размер на 138.88 лв. за периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г. включително, и направените по делото разноски в размер на 58.64 лв., общо в размер на 6387.22 лв., които Р. Х. Д. била осъдена да заплати на „*** с изпълнителен лист от 30.03.2012г., издаден от Районен съд-гр. *** по ЧГД № 982/2012г. като погасена по давност, на основание чл.110 от ЗЗД.
Ищцата моли съда да осъди „** да възстанови събраните по изпълнителното дело суми в общ размер на 2789,76 лв. /след допуснато увеличение на иска/, като недължимо събрани, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
2
Ответното неоснователни. дружество
„** оспорва предявените искове като
Предмет на въззивно обжалване е решение №231/11.04.2025г., постановено по гр.д. № 1645/2024 г. по описа на Районен съд –***, в частта с която е отхвърлен предявеният иск от Р. Х. Д. против „** за сумата над 2 083, 31 лв. до предявения размер от 2 789, 76 лв., представляваща недължимо събрана сума по изпълнително дело №1376/2024 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № 765, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2012 г., издаден по ч.гр.д.№982/2012 г. по описа на Районен съд – *** и изпълнителен лист от 31.05.2012 г., издаден по ч.гр.д.№1583/2012 г. по описа на Районен съд – ***.
От заключението на назначената пред първоинстанционния съд съдебносчетоводна експертиза се установява следното:
От наложен запор върху трудово възнаграждение при работодателя на Р.
Х. Д. – ** е постъпила сума в размер на 430.00 лв. От тази сума са разплатени такси по изпълнителното дело в размер на 217.34 лв. и към взискателя „** 212.66 лв.
На 25.06.2024 г., по ИД №1376/2024 г. е постъпила сума в размер на 275.89 лв. От тази сума са разплатени 232.57 лв. по сметка на ТД на НАП, 18.46 лв. към взискателя „** и 24.86 лв. такса, съгласно ТТРЗЧСИ.
На 24.06.2024 г., от наложен запор върху трудово възнаграждение, при работодателя на Р. Х. Д. – **, е постъпила сума в размер на 420 лв. От тази сума са разплатени такси по изпълнителното дело в размер на 37.84 лв., към взискателя „** - 338.19 лв. и 43.97 лв. към ТД на НАП.
На 22.08.2024 г. от наложен запор върху трудово възнаграждение, при работодателя на Р. Х. Д. - **, е постъпила сума в размер на 550 лв. От тази сума са разплатени такси по изпълнителното дело в размер на 49.55 лв. и към взискателя „** - 500.45 лв.
На 20.09.2024 г. от наложен запор върху трудово възнаграждение, при работодателя на Р. Х. Д. – **, е постъпила сума в размер на 900.00 лв. От тази сума са разплатени такси по изпълнителното дело в размер на 81.05 лв., към взискателя „** - 818.95 лв.
3
На 25.09.2024 г., по ИД №1376/2024 г. е постъпила сума в размер на 213.87 лв. От тази сума са разплатени 194.60 лв. към взискателя „** и 19.27 лв. такса, съгласно ТТРЗЧСИ.
Общата сума на постъпленията по изп.д. №1376/2024 г. е в размер на 2789.76лв., видно от посочената съдебно- счетоводна експертиза.
РС е възприел експертното заключение. Същото не е оспорено от страните по делото, възприема се и от настоящата инстанция.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Въззивният съд намира за безспорно установено по делото, че по изп. дело №1376/2024 г. по описа на ЧСИ *** с район на действие – Окръжен съд – Стара Загора в полза на взискателя „** е изплатена сума в общ размер на 2 083, 31 лв. Към момента на получаването от „** на горепосочената сума, правото да се иска принудителното й събиране е погасено по давност, което е установено с влязло в сила решение № 231/11.04.2025г., постановено по гр.д.
№ 1645/2024 г. по описа на Районен съд – ***. Поради това съдът приема, че „** следва да върне недължимо получената сума в размер на 2 083, 31 лв. Над тази сума до претендирания размер от 2 789, 76 лв., предявеният иск е неоснователен, тъй като тази сума не е реално получена от „**, а представлява разноски по изпълнението, които не следва да бъдат заплатени от ответното дружество.
Въззивният съд констатира при справка в ТРРЮЛНЦ, че след като на 03.12.2025 г. е приключил устните състезания и обявил делото за решаване на 12.12.2025 г., е настъпила промяна в правната форма на „**, който е заличен и като негов правоприемник е посочен *** с ЕИК ** Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно постановено и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият *** не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
4
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №231/11.04.2025г., постановено по гр.д. № 1645/2024 г. по описа на Районен съд –*** в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5