Решение № 78 от 03.10.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за възобновяване № 20222000600155 по описа за 2022 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено лице Р. Р. С. за престъпление от общ характер за възобновяване на наказателно дело.

В искането на осъдения С. е релевирано основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се възобновяване на наказателното дело - НОХД№220/21г. на РС - Поморие и ВНОХД№ 426/2022г. по описа на ОС - Бургас, изменение на присъдата и въззивното решение и определяне на по - малко по размер наказание лишаване от свобода. На осъденото лице е определен служебен защитник – адв. Г. И. И. от АК - Бургас, тъй като защитата на лицето е задължителна, предвид изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас - чл.94, ал.1, т.6 от НПК.

В съдебно заседание защитникът на осъдения С. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения. Навежда доводи, че наложеното на осъдения наказание е 1 несъразмерно тежко, като двете инстанции са направили незадълбочен анализ на доказателствената съвкупност досежно определянето на наказанието.

Твърди, че не са отчетени в достатъчна степен наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – пълните самопризнания, проявената самокритичност в хода на ДП и съдействието на досъдебните органи. Намира, че са налице условията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като претендира наказание от две години лишаване от свобода с редукцията.

Алтернативно моли съда, ако намери, че не са налице условията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК да определи наказание в минимален размер от 3 години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да се определи в размер на две години лишаване от свобода.

Намира, че наложеното наказание в размер на 3 г. и 4 месеца лишаване от свобода не би способствало за постигане целите на наказанието.

Осъденият С. в личната си защита моли съда да възобнови наказателното производство и да му наложи по - леко наказание.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, но по същество неоснователно и следва да се остави без уважение. Намира, че наложеното наказание е справедливо и съобразено с наличните по делото доказателства. Твърди, че осъденият не е допринесъл за разкриване на обективната истина, тъй като деянието е разкрито от органите на полицията. Навежда довод, че осъденият има пет предходни споразумения за извършени идентични деяния, поради което настоящото деяние не е изолиран случай, а предходните наложени наказания не са изиграли превъзпитателен и възпиращ ефект за осъдения, предвид обстоятелството, че веднага след излизането му на свобода, същият извършва нови престъпления.

Моли съда да приеме, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и да го остави без уважение.

В последната си дума осъденият С. заявява, че си е признал вината, има две деца, които не е припознал. Моли съда да му намали наложеното наказание на две години и четири месеца.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъдения Р. Р. С., съобрази устно изразените в съдебно заседание становища на представителя на апелативна прокуратура, на служебния защитник на 2 осъденото лице и на самия осъден, и като провери материалите по делото, установи следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата – 08.06.2022 год. - датата на постановеното въззивно решение №103 по ВНОХД№ 426/2022г. по описа на ОС - Бургас.

Липсвала е законова възможност за касационно обжалване на въззивното решение. Искането има за предмет на претендираната проверка, съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда № 16/13.12.2021 г., постановена по НОХД№ 220/2021г.

Поморийският районен съд е признал подсъдимия С. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 3 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а „ от НК, за което му е наложил наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК три години и четири месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият С. е осъден да заплати направените разноски по делото.

Присъдата е била проверена по въззивен ред по повод подадена въззивна жалба от подсъдимия и с решение №103/08.06.2022г. постановено по ВНОХД№426/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е била потвърдена.

Предмет на настоящото производство за възобновяване са постановената присъда и въззивно решение. Наведените от осъдения С. и неговия служебен защитник основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК не се подкрепят от данните по делото, поради което искането е неоснователно.

Производството по делото пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27, чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел обосновано и законосъобразно, че установените обстоятелства в обвинителния акт се признават изцяло от подс. С., като неговите самопризнания се подкрепят от 3 събрания доказателствен материал. Възприетата правна квалификация на деянието не се оспорва от подсъдимия. В настоящото производство по възобновяване се навеждат единствено оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, което искателят намира за завишено и несъобразено с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства.

Наведените в искането за възобновяване доводи са неоснователни.

Решаващият съд е съобразил обществената опасност на извършеното деяние и на личността на дееца, анализирал е обстойно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е определил наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства между предвидения минимален и среден размер, а именно пет години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК правилно е определил в размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание е съобразено както с високата степен на обществена опасност на деянието, предвид неговите характеристики - извършено е в тъмната част на денонощието, след предварителен сговор и в съучастие с друго лице - подс.

Пурлев, при условията на опасен рецидив, предвид данните за предходните осъждания на искателя С., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, като отнетите вещи и пари в размер на 2049 лв. не са възстановени на пострадалия К.. Деянието е със завишена обществена опасност и предвид обстоятелството, че същото се отличава с дързост и безцеремонност - проникването на подсъдимите в дома на пострадалия е станало докато същият е спял в дома си. Изброените обстоятелства характеризират личността на искателя С. с висока степен на обществена опасност. В тази насока са и данните за предходните осъждания на С. – многократно за престъпления по чл.195, чл.196 от НК – кражби и по чл.346 от НК, като е осъждан и на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Наказанието по последното осъждане на лицето в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода ефективно е изтърпяно на 09.08.2019г. Предходните изтърпени наказания не са оказали своя поправителен и превъзпитателен ефкт, защото след изтъпяване на последното наказание, С. е извършил на 20.07.2021г. деянието предмет на настоящото производство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са ценени предходните осъждания на лицето извън тези обосноваващи правната квалификация опасен рецидив. Правилна е преценката на решаващия съд, че 4 единствените смекчаващи отговорността обстоятелства са изразеното съжаление за извършеното деяние и семейното положение на дееца. Същият не е женен, но е заявил, както и пред настощата инстанция, че има две деца, които не е припознал, като в подкрепа на това твърдение не представя никакви доказателства. С основание съдът не е ценил като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство самопризнанието на искателя С., тъй като разкриването на престъпното деяние е в резултат на действията на разследващите органи, които са разкрили извършителите. Едва след установяването на С. като извършител на кражбата, последният е признал авторството на деянието.

Правилно решаващият съд е заключил, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своята същност, че и най - малкото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко за дееца.

Във връзка с депозирана въззивна жалба е било образувано въззивно производство пред Бургаския окръжен съд, като последният с въззивното си решение е потвърдил присъдата като обоснована и законосъобразна.

Мотивите на въззивното решение са изготвени при спазване на изискванията на процесуалната норма на чл.339, ал.2 от НПК. Тяхното съдържание е пълно, като изложените в него фактически и правни изводи са убедително аргументирани, и е даден отговор на доводите на защитата на подс. С. досежно претендираната явна несправедливост на наложеното наказание. Вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано съобразно процесуалните изисквания на чл.14, ал.1, вр. чл.317 и чл.339, ал.2 от НПК.

Въззивният съдебен акт съдържа всестранен, задълбочен анализ и преценка на доказателствата отнасящи се до индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Мотивите на съда позволяват проверка на правилността на формиране на вътрешното съдийско убеждение и дават обоснован отговор на направените във въззвинта жалба оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл. 196 от НК. Въззивният съд е направил собствен анализ и оценка на доказателствените източници. Обсъдил е оплакванията на жалбоподателя относно твърдяната явна несправедливост на наложеното наказание.

Въззивният съд с основание е посочил, че разкриването на деянието не 5 се дължи на предхождащо самопризнание на подсъдимия, а на проведените процесуално следствени действия на разследващите органи. В този смисъл правилна е преценката, че подсъдимият не е допринесъл с поведението си за разкриването на деянието и неговото авторство, поради което двете инстанции правилно не са отчели повторно като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното пред съда самопризнание. Правилна е преценката на съдилищата, че извършителите в това число искателят С. са имали ясна представа и съзнание, че проникват в чужд имот, през нощта и че същият е обитаван към момента на деянието, тъй като са счупили стъклото на входната врата и са отключили същата с поставения в бравата от вътрешната страна ключ. Демонстрирали са дързост и безцеремонност, тъй като в присъствието на спящия собственик са претърсили къщата и са отнели процесното имущество в това число и сумата 2 000 лв., които впоследствие са си разделили и изхарчили, като отнетото имущество не е възстановено на собственика. Двете съдебни инстанции правилно са съобразили начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите за неговото осъществяване.

Подсъдимият и неговият съучастник са се придвижили до с. Медово именно с цел да вършат кражби. Искателят се характеризира като лице с трайно установени престъпни навици и не са налице данни в неговото съзнание да е започнал процес на превъзпитание. Предвид изложеното правилно двете инстанции са заключили, че така определено по размер наказанието на С. съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите на чл.36 от НК. Неговото намаляване, както претендира защитата би било обществено неоправдано и явно несправедливо.