Решение № 2450 от 04.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2450 гр. Пловдив, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20225330100384 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД .

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. В. С. , ЕГН ********** от гр.П. **** против “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“№25, ет.5.

Ищецът твърди, че между него и „Би Енд Джи Кредит” ООД е сключен Договор за кредит № ****/ 26.07.2017г., по силата на който му е предадена сума в размер от 800 лв. Посочва, че в чл. 19 от договора за кредит е предвидено длъжникът да заплати възнаграждение за предоставен пакет „Доверие“. Съобразно чл. 22 от договора, възнаграждението за предоставения пакет е в размер от 420, 78 лева. Твръди, че към момента на подаване на исковата молба в съда е заплатил всички вземания по процесния договор.

Счита, че клауза т а на чл. 19 от договора е недействителна, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 във вр. с чл.22 от ЗПК, както и на чл.143, ал. от ЗЗП. Излага съображения, че: атакуваната клауза накърнява принципа на „добрите нрави“, тъй като предпоставя значителна 1 нееквивалентност на престациите, злепоставяне на интересите по потребителя с цел изличане на финансова изгода; ако бъде включено възнаграждението по пакета „Доверие“, то ПГР ще превиши размера, императивно посочен в чл.

19, ал. 4 ЗПК; възнаграждението за допълнителната услуга не се дължи на ответника на основание чл. 10а ЗПК, тъй като това е свързано с присъщата му дейност.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 286, 41 лева., представляваща предадена сума при начална липса на основание по недействителната клауза на чл. 19 от Договор за кредит №****/ 26.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.01.2022г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Ответникът „Би Енд Джи Кредит” ООД чрез процесуалния си представител оспорва иска. Посочва, че в договора за кредит ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа, че съобразно договора за кредит, за длъжника не съществува задължение да се възползва от услугите по пакет „Доверие“ и същият не е условия за сключване на договора; ищецът изрично е поискал предоставянето на услугата и поради това дължи заплащането й. Сочи се, че същата не е част от присъщата дейност на кредитора и предоставя допълнителни опции, от които длъжникът може да се възползва. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не се спори, че на 26.07.2017г. страните са сключили договор за кредит №****, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца сумата 800,00 лева, като е уговорено с какви погасителни вноски ще се изплаща сумата, в какъв срок, какъв е годишния процент на разходите и годишния лихвен процент.

Съгласно чл.19 от договора кредиторът предлага, кредитополучателя се съгласява срещу предвидени погасителни вноски да осигури преимуществено „допълнителни действия“, касаещи дейността на кредитора с цел минимизиране на риска от неизпълнение на задълженията и осигуряване на плащанията на кредитополучателя. Посочено е, че тези допълнителни 2 действия включват: „динамично плащане“ /посещение на служител на дружеството на предварително посочено място, за да извърши кредитополучателя редовно плащане/, „отлагане на вноска“ /възможност за еднократно отлагане на вноска до 14 дни след падежа в случай на обстоятелства, затрудняващи финансово кредитополучателя/. В чл.22 е предвидено, че кредитополучателят дължи парични вноски в размер на 70,13 лева на посочените конкретни дати по допълнителния пакет „доверие“.

Приетата по делото експертиза на вещото лице Б.В. установява, че ищецът е заплатил на ответника сумата 286,41 лева на основание чл.19 от договора за кредит.

Съдът счита, че клаузата по чл.19 от сключения между страните договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество представляват част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Услугите „динамично плащане“ и „отлагане на вноска“ по своята същност са дейности по управление на кредита. Отделно от това липсва каквато и да е еквивалентност между паричните вноски за допълнителния пакет и насрещните обещани услуги от заемодателя. Тези парични вноски са в размер на половината от погасителните вноски, които дружеството е предвидено да получава по отпуснатия кредит. Всичко това налага извода, че процесната клауза противоречи на добрите нрави и посредством нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Освен това предвидените по клаузата плащания представляват и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като цена за допълнителни услуги преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.

3

Като нищожна, клаузата по чл.19 от договора, не е произвела целените с нея правни последици. Тъй като не е имал задължение за плащане по валидно правоотношение, ищецът е заплатил на ответника сумата 286,41 лева без основание. Искът е основателен и ще се уважи в пълния му предявен размер.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер 150,00 лева, от които: 50,00 лева – държавна такса и 100,00 лева – възнаграждение за вещо лице. Тъй като ищецът е представляван в производството от адв.Д.М. безплатно, на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъда осъден да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 300,00 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“№25, ет.5 да заплати на Р. В. С., ЕГН ********** от гр.П. **** сумата 286,41 лева, представляваща сбор от платени без основание парични вноски по нищожната клауза на чл.19 от сключения между страните Договор за кредит № ****/26.07.2017г., с която сума ответното дружеството се е обогатило за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“№25, ет.5 да заплати на Р. В. С., ЕГН ********** от гр.П. **** направените по делото разноски в размер на 150,00 лева.

ОСЪЖДА “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“№25, ет.5 да заплати на адв. Д.В. М. от гр.П. **** сумата 300,00 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________ 5