Решение № 4234 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4234 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100512389 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16747 от 12.09.2025 г. по гр. д. № 49721 от 2024 г. Софийският районен съд е отхвърлил исковете на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Р. Д. Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 136,78 лв. – незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., до имот с адрес: гр. София, общ. „Средец“, ул. ****, магазин № 1, с абонатен № 344767, с която ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 30,50 лв. – мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 01.12.2021 г. – 22.07.2024 г.; 5,79 лв. – стойност на услугата за дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 1,54 лв. – законна лихва върху задължението за стойност за услугата за дялово разпределение, начислена за периода 31.07.2021 г. – 22.07.2024 г.

Подадена е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която решението се оспорва изцяло. Навеждат се съображения, че са неправилни изводите на СРС, че не било установено реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот. В тази връзка посочва, че ответникът дължал заплащане на доставена от ищеца топлинна енергия за сградна инсталация, с която се е обогатил без основание, предвид липсата на сключен договор между страните. Излагат се аргументи, че макар между страните да не бил сключен договор, била приложима Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение.

Настоява се за отмяна на решението и постановяването на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Ответникът Р. Д. Д., чрез особения си представител адв. П. К., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и поддържа, че решението на СРС е правилно.

Третото лице помагач на въззивника „Термокомплект“ ООД не е подало въззивна 1 жалба и не взема становище по делото.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

СРС е сезиран с искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Д.

Д., с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите: 136,78 лв. – незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., до имот с адрес: гр. София, общ. „Средец“, ул. ****, магазин № 1, с абонатен № 344767, с която ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 30,50 лв. – мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 01.12.2021 г. – 22.07.2024 г.; 5,79 лв. – стойност на услугата за дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 1,54 лв. – законна лихва върху задължението за стойност за услугата за дялово разпределение, начислена за периода 31.07.2021 г. – 22.07.2024 г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответницата е небитов клиент на топлинна енергия за стопански нужди по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, общ. „Средец“, ул. ****, магазин № 1, тъй като е собственик на 1/2 ид. ч. от имота.

Поддържа се, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР.

Твърди се, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-о число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура. Излагат се твърдения, че въпреки нормативното си задължение и отправената покана, ответницата не е сключила такъв договор с ищеца. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата-етажна собственост по местонахождение на имота – „Термокомплект“ ООД. Сочи се, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, въпреки отправената покана, с което се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците за стойност на доставена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение след изтичане на установения в общите условия падеж.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Р. Д. Д., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. П.

К., с който оспорва предявените искове. Поддържа, че ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, както и че тя няма никакви договорни отношения с ищеца и не е обвързана от общите му условия. Сочи, че още през 2005 г. ответницата се е отказала от ползване на топлинна енергия, като демонтирането на радиаторите в обекта е било потвърдено от служител на ищеца. Излагат се съображения, че ответницата не е ползвала топлинна енергия и услуга за дялово разпределение през процесния период, респективно не се е обогатила по никакъв начин за сметка на ищеца.

Поддържа, че липсват доказателства относно дължимостта на суми за дялово разпределение.

Оспорва се действителната доставка на топлинна енергия до имота за процесния период, както и размерът на претенцията. Твърди се, че ответницата не е получавала фактури или други документи във връзка с твърдяната от ищеца доставка на топлинна енергия. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

С Определение от 18.05.2025 г. СРС е конституирал „Термокомплект“ ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с 2 доводите на страните, и съобразно предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца стойността на доставена топлинна енергия в описания имот и на предоставена услуга за дялово разпределение, с които суми се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, както и обезщетения за забава върху главниците.

По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно фактите, че през процесния период е доставил до процесния имот топлинна енергия за стопански нужди в претендираното количество и на претендираната стойност; че процесният имот е бил присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца, обслужваща сградата – етажна собственост; че е предоставил и услуга за дялово разпределение; че ответникът е ползвал тази енергия в претендираното количество през процесния период и се е обогатил, а ищецът е обеднял с претендираните суми, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия и услугата за дялово разпределение са ползвани от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава чрез отправена до него покана за плащане на главниците, както и размера на лихвата за забава за претендираните периоди.

При доказване на горните факти, в доказателствена тежест на ответнициата е да докаже по делото пълно и главно възраженията си или евентуално че е заплатила процесните суми.

От представен нотариален акт за собственост № 176, том II, рег. № 15688, дело № 346/07.12.2009 г. се установява, че ответницата Р. Д. е призната за собственик на основание наследяване и завещание на ½ ид. ч. от процесния имот, представляващ магазин № 1 в гр.

София, район „Средец“, ул. ****. Не се установява през процесния период да са извършвани разпоредителни сделки с този имот, поради което ответницата е била собственик на ½ ид. ч. от него и дължи такава част от задълженията за него.

Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ /предишна т. 33а/ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

Горепосоченият имот е предназначен за задоволяване на стопански /небитови/ нужди, тъй като представлява магазин. Не се спори, че между главните страни за процесния период не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. Писмената форма на договора за продажба на топлинна енергия за 3 стопански нужди е задължителна форма за действителност на сделката. Когато собственик на топлоснабден имот ползва същия за небитови нужди, без да сключи договор с топлофикационното дружество, той се обогатява със стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия. При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага със субсидирания иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Процесният магазин се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от писмените доказателства по делото и приетото като неоспорено от страните заключение на СТЕ. Според експертното заключение ищцовото дружество е доставяло в абонатната станция на сградата топлинна енергия, отчетена от общия топломер, който през процесния период е преминал изискуемите метрологични проверки. От отчетеното от общия топломер количество топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби. В имота на ответницата през процесния период не е ползвана и начислявана топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване, а само топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, съобразно действащата към този период Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Според заключението общият размер на начислените за процесния имот и период суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, възлиза на сумата 231,99 лв. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Термокомплект“ ООД в съответствие с действащата нормативна уредба. Тук е моментът да се посочи, че съгласно постановките на Решение на Съда на Европейския съюз от 23 октомври 2025 година по дело C-760/23 Методиката за дяловото разпределение намира приложение.